Решение № 3183 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3183 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100513783 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №14332 от 21.07.2024г., постановено по гр.дело №52793/2023г. по описа на СРС, ГО, 166 с-в, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу П. П. С. с ЕГН:********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че П. П. С. дължи на „Топлофикация София”ЕАД сумата от 3370,44 лева- цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г. в топлоснабден имот на адрес гр.****, абонатен №4777, ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането, 376,39 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.04.2023г., 30.92 лева- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2023г. по ч.гр.д.

№22232/2023г. по описа на СРС, 166 състав, като исковете са отхвърлени в следните части: за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.04.2023 - над уважения размер от 376,39 лева до пълния предявен размер от 382,26 лева; за сумата от 5,89 лева мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 12.04.2023 г. Със същото решение изцяло са отхвърлени предявените от ищеца срещу С.П.В., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че С.П.В. дължи на Топлофикация София ЕАД цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. 1 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, апартамент, аб.№ 4777 в размер на 3 370,44 лева, ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.04.2023 г. в размер на 382,26 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 30,92 лева, ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 12.04.2023 г. в размер на 5,89 лева за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2023 г. по ч. гр. д. № 22232/2023 г. по описа на СРС, 166 състав. Ответницата П. П. С. е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 125,40лв. разноски за заповедното производство и 723,54 лв. разноски за исковото производство. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512 като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта с която са уважени исковете срещу П. П. С., е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника С.. Жалбоподателката оспорва заключенията на ССЕ и СТЕ като твърди, че са изготвени въз основа на данни от лице, което не е топлинен счетоводител за имота. Оспорва и претенциите за мораторни лихви. Твърди, че не е установено качеството и на собственик на идеални части от процесния имот.

Липсвали данни за публикуване на общите фактури на сайта на ищеца, от което да се определи моментът на изпадане в забава. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете.

Ищецът е подал в срок бланкетен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението в обжалваната част, следва да се добави и следното:

Установено е по делото от представените писмени доказателства, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към 2 топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответникът е собственик на ½ идеална част от имота през процесния период, което обстоятелство се установява от представените по делото нотариални актове. Отделно от това е представено заявление – декларация от ответницата С. за откриване на партида на нейно име при ищеца. Следователно ответникът се явява потребител /клиент/ на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §2а, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ за процесния период. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което обстоятелство е служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването.

Установено е също така въз основа на неоспорените от страните заключения на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебнотехническа и съдебно- счетоводна експертиза, както количеството на доставената в имота топлинна енергия, така и размера на дължимите за това суми, и стойността на услугата дялово разпределение за процесния период.

Съгласно чл.31, ал.1 от приложимите за процесния период Общи условия на ищеца, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2.на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.по реална месечна консумация. Когато клиентите заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от Търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. По реда на чл.32, ал.1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава 3 ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Според чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно не е необходима изрична покана, публикуване или връчване на общата фактура, както твърди жалбоподателят. Клиентите имат право да правят възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, като след изтичане на този срок възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. В ал.4 на чл.33 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2 /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като такава се начислява само за задълженията по общата фактура, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура. В случая между страните не се спори, че ответникът не е заплатил задължението си, а ищецът претендира обезщетение именно за периода от датата на изтичане на 45дневния срок от издаване на общата фактура.

Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ.

Превъзлагането е извършено по реда на чл.139б от ЗЕ от клиентите получаващи топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а чл. 139 в ЗЕ, топлофикационното дружество също сключва договор с избраното дружество за извършване на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл.

140, ал. 5, т. 8 от З Е. С т.1 от р.ІІІ на приетия като доказателство по делото договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач по делото /л.33-48 от първоинстанционното производство/ е уговорено, че възложителя и ищец в настоящото производство заплаща на третото лице- помагач извършената услуга "дялово разпределение" съгласно ценоразпис. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140, 4 ал. 5, т. 8 от ЗЕ. Следователно сумите за дялово разпределение през процесния период са дължими на ищеца.

В светлината на гореизложеното, при установено облигационно отношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.