Определение № 236 от 24.09.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Бургас, 24.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от П. Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20252000600210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор в ОП-Бургас против протоколно определение № 851/28.07.2025 г. по НОХД№ 397/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд, постановено в разпоредително заседание, с което на осн. чл. 248, ал. 1, т. 3 вр. чл. 249, ал. 2 вр. ал.1 от НПК съдът е прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на ОП-Бургас за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, изразяващи се в противоречие и непълнота на обвинителния акт, както и в частта на същото определение, с която съдът е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия Ж. Н. от „домашен арест“ в „парична гаранция“.

В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите. Относно обвинението по чл.354а от НК прокурорът при ОП-Бургас сочи, че обстоятелствената част на обвинителния акт е изцяло съобразена с чл.246, ал.2 от НПК и с ТР№2/2002г. на ОСНК, ВКС като са посочени престъпленията, извършени от подсъдимите, времето, мястото и начина на извършване на всяко едно от тях. По отношение на обвинението по чл.242 от НК в протеста се възразява срещу констатациите на окръжния съд, че в обвинителния акт липсват твърдения за каквито и да е фактически положения по отношение деятелността на подсъдимия Ж. Н..

Според прокурорът в обвинителния акт ясно са посочени ролята на всеки от подсъдимите и какви са фактическите действия на всеки от тях, с които са допринесли за извършване на престъпленията. Излагат се аргументи, че констатираното от съда противоречие между обстоятелствената и 1 заключителната части на акта, изразяващо се в словесно посочване, че двамата обвиняеми при извършването на престъплението контрабанда са действали в качеството помагач, но при цифровото изписване е посочена и квалификация по чл.20, ал.4, визираща форма на съучастие „съизвършителство“, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдебната практика приема, че водещо значение има словесното описание.

Относно мярката за неотклонение на подсъдимия Ж. Н., прокурорът счита, че адекватна е мярката „домашен арест“, като изтъква висящото наказателно производство срещу този подсъдим в друга държава на ЕС за престъпление, свързано с наркотични вещества, както и че наложената му мярка „забрана за напускане пределите на страната“ е практически неизпълнима след влизането на РБългария в Шенгенското пространство. Претендира отмяна на определението на ОС-Бургас, поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото на ОС-Бургас за продължаване на производствените действия, както и отмяна на определението в частта, с която е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Н. от „домашен арест“ в „парична гаранция“.

В депозирано писмено становище на прокурор от Бургаска апелативна прокуратура е посочено, че подаденият протест от прокурор при ОП-Бургас е процесуално допустим, но по същество неоснователен. Намира определението на ОС-Бургас за обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с процедурните правила по чл. 248 и сл. от НПК. Споделя доводите на съда, че внесеният от наблюдаващия прокурор обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и задължителните указания, дадени с ТР№ 2/2002 г. на ОСНК, ВКС. Навежда довод, че в обвинителния акт има съществени непълноти относно механизма на отделните деяния, което предвид предназначението на обвинителния акт – да очертае рамката на обвинението, лимитирайки предмета по чл.102 от НПК, поставя съда в положение да установява фактически положения, извън определената рамка, което води до накърняване на правото на защита на подсъдимите. Намира за законосъобразно изменението на мярката за неотклонение на подсъдимия Н. в по-леката „парична гаранция“, която е съобразена с продължителния период на задържане на лицето, както и с доброто му процесуално поведение.

Предлага съда да потвърди определението на БОС.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с посочените в частния протест основания, становището на представителя на апелативна прокуратура и материалите по делото, намира протеста за неоснователен.

Настоящият съд съобрази, че атакуваното определение, е постановено от съдебен състав на Бургаския окръжен съд по НОХД № 397/2025г., който разглежда делото след отмяната на предходна първоинстанционна присъда по НОХД № 1018/2023г. по описа на ОС-Бургас , която е била обжалвана пред Апелативен съд Бургас. С решение по образуваното ВНОХД № 250/2024 г.

АС-Бургас е отменил присъдата на ОС-Бургас и е върнал делото на първостепенния съд за ново разглеждане. В мотивите на атакуваното с 2 протеста определение, ОС-Бургас е съобразил констатациите на апелативния съд в отменителното решение, а именно: че първоинстанционният съд се е предоверил на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и позоваване на доказателствата, в резултат от което част от приетите за установени факти представляват предположения. С решението на въззивния съд се акцентира на противоречието в словесното и писменото изписване на обвинението спрямо двамата подсъдими по чл.242 от НК, като прокурорът е посочил, че Н. и А. са действали в качеството на помагачи, но при цифровото обозначаване, освен нормата на чл. 20, ал.4 от НК е изписана и тази на чл.20, ал.2 от НК. Отчетено от АС-Бургас е и обстоятелството, че ДНК-експертизата, която е поставена в основата на обвинението по чл.242 от НК срещу подс.

Ненков не дава достатъчно ясен и категоричен отговор върху кои от изследваните обекти са открити биологичните следи, принадлежащи на това лице.

При настоящото разглеждане на делото по НОХД № 397/2025г. ОС-Бургас е намерил за основателни възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, като е приел, че предвид липсата в обвинителния акт на фактически положения по въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимите, е нарушено правото им на защита. Ето защо ОС-Бургас е постановил атакуваното определение, с което е прекратил съдебното производство, върнал делото на прокурора, като в мотивите на определението е възпроизвел констатираните от БАС несъответствия в обвинителния акт.

Протестираното протоколно определение на ОС-Бургас от 28.07.2025 г. в частта му досежно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е обосновано и законосъобразно. Правилно съдът е заключил, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 и ал.3 от НПК.

Законосъобразно съдът е констатирал наличието на неяснота и непълнота на обвинителния акт, както и противоречие в словесното и писменото изписване на правната квалификация на деянието по чл.242 от НК относно формата на съучастие, при която е извършено от двамата подсъдими. С тези нарушения, които са от категорията на съществените, прокурорът е ограничил правото на обвиняемите да научат за какво престъпление са обвинени и по този начин ги е поставил в невъзможност да реализират в пълнота правото си на защита.

Правилно първостепенният съд е констатирал, че обвинението по чл.354а от НК почива повече на житейската логика, изводима от отношенията на двамата подсъдими, ползваните от тях превозни средства, познания – които би следвало да притежават в резултат от упражняваната от тях професия – шофьори на товарни автомобили и други, отколкото на конкретни факти относно придобиването, държането и поставянето на процесното наркотично вещество в лекия автомобил, послужил за извършване на престъплението по чл.242 от НК.

3

Възражението в частния протест се свежда до изтъкване, че в обвинителния акт ясно е посочен начина на извършване на деянията, което не е подкрепено с други съображения. Позоваването на житейската логика е обосновано с обстоятелството, че прокурорският акт не изисква да бъде мотивиран, както присъдата, постановявана от съда. Това възражение е неоснователно, тъй като с обвинителния акт се очертава правната и фактическата рамка на обвинението спрямо подсъдимите лица. Съдът може и е длъжен да се произнесе само в обективните и субективни предели на повдигнатото обвинение, по което обвиняемият/подсъдимият е бил привлечен и се е защитавал. Прокурорът, който се явява „господар“ на досъдебната фаза, не следва да разчита на внасяне на неперфектен обвинителен акт в съда и в хода на провеждане на съдебното следствие да уточнява позицията си по обвинението и да го поправя. Негово е задължението още при първото разглеждане на делото пред първостепенен съд, да прецени събраните на досъдебното производство доказателства и да ползва даденото му по закон право да даде правна квалификация на деянието. Когато първостепенният съд констатира пороци в обвинителния акт, включително липса на фактически твърдения, от които да се изведат обективните или субективни признаци на конкретен състав на престъпление, той е длъжен да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, както правилно е направил ОСБургас в настоящия случай.

По отношение на второто обвинение – по чл.242 от НК, правилно в атакуваното определение е посочено, че липсват каквито и да било фактически положения относно участието на подсъдимия Н. в извършването на това престъпление, както от обективна, така и от субективна страна.

Формално е посочено в обвинителния акт, че формата на съучастие – „помагачество“ по чл.20, ал.4 от НК е осъществена чрез държането на наркотичните вещества преди отпътуване на другия подсъдим П. А. за град Бургас с автомобила, в който е било скрито процесното наркотично вещество, което по съществото си е предмет на първото обвинение по чл.354а от НК.

Дори да се приеме, че биологични следи от Н. са установени по външната страна на някои от пакетите с наркотично вещество, което е предмет на изследване с ДНК-експертизата, чиято доказателствена стойност следва да се анализира при разглеждане на делото по същество, то това обстоятелство би обосновало държането на наркотичните вещества, докато Н. е имал възможност да упражнява фактическа власт над тях. Липсва обаче описание на механизма, по който подсъдимият Н. е формирал общ умисъл с останалите участници и в качеството си на помагач е допринесъл за извършването на престъплението контрабанда по чл.242 от НК.

Неоснователно е и възражението в частния протест, че несъответствието в изписването словом и с цифри на правната квалификация на престъплението контрабанда относно формата на съучастие на двамата подсъдими, не представлява съществено процесуално нарушение. Това би било така, ако се касаеше за техническа грешка, допусната еднократно в обвинителния акт. В 4 конкретния случай обаче нормата на чл.20, ал.2 от НК, визираща формата на съучастие „извършителство“ е изписана почти навсякъде в обвинителния акт, заедно с другата форма на съучастие „помагачество“ по чл.20, ал.4 от НК.

Съмнението, което поражда липсата на коректно цифрово изписване на формата на съучастие, се допълва от твърдения в обвинителния акт относно ролята, която е имал всеки от двамата подсъдими при извършване на престъплението по чл.242 от НК, които не са подкрепени с конкретни фактически положения. Изложеното внася неяснота относно формата на съучастие, за която е повдигнато обвинението.

В обобщение, Апелативен съд Бургас намира, че формираните правни изводи на първостепенния съдебен състав, свързани с констатирани пороци в обвинителния акт, внесен против Ж. Н. и П. А., по който е образувано НОХД № 397/2025г. по описа на ОС-Бургас, са правилни и съответни на процесуалния закон. Допуснатите в обвинителния акт, внесен от ОП-Бургас процесуални нарушения, ако не бъдат отстранени, биха довели до ограничаване процесуалното право на защита на подсъдимите.