Определение № 765 от 24.04.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ II- 765 24.04.2019 година град

Бургас

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ

РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия

Темелкова частно гражданско дело №

546 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.129,ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Стоян Ставру и Роза Димитрова,процесуални представители на Д. Ю. Ш. против определение № 28/24.01.2019г по гр.д.№527/2018г на районен съд-Царево,с коетое прекратено производството по делото,поради недопустимост на предявените искове.Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК – определението е връчено на ищеца-жалбоподател на 29.01.2019г ,а жалбата е входирана на 04.02.2019г,от лице ,имащо правен интерес да обжалва,пред надлежната инстанция.В нея се твърди, че атакуваното решение е неправилно, постановено в противоречие с процесуалните норми и практиката на ВКС, вкл. и с ТР № 4/2017г на ОСГК. В уточняваща молба ищецът е посочил, че е предявил три установителни иска, като съдът не е взел предвид , че ищецът няма качество на етажен собственик и поради това не може да предяви иск по чл.40 от ЗУЕС. Счита, че се касае за предявени установителни искове, които не са в отношение на специалност към иска по чл.40 ЗУЕС и е допустимо да се предяви негаторен установителен иск с предмет несъществуване на друго бреме /право на въздействие/ ,което собственикът е длъжен да търпи. Бремето е конкретизирано като задължение да се търпят решения на СОС по чл.18 ЗУЕС ,което не съществува върху изключителното право на собственост на ищеца върху сграда с идентификатор ***. Твърди се, че ответниците с действията си неоснователно ограничават правото на собственост на ищеца ,който в качеството си на едноличен собственик на сграда№ 1 сам взема решения за извършването на действия по управление и разпореждане с нея, както и има право да използва поземлен имот ,върху който е изградена сградата „доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение“.Твърди се, че ответниците по настоящото дело контролират достъпа до сградите във ВС „Каприз“,поради което могат едностранно да предприемат неправомерни действия ,които да отнемат достъпа на ищеца до неговата сграда, както и да снабдят със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, на осн. чл.38,ал.2 ЗС.Твърди се ,че упоритостта в действията на ответниците и привидния легитимиращ ефект на решенията на СОС нарушават правото на собственост на ищеца в степен ,която налага предявяване на негаторен иск.Моли да бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато на ЦРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разгледана по съществото,частната жалба е частично основателна по следните съображения:

Гр.д.№ 527/2018г на районен съд –гр.Царево е образувано по исковата молба,подадена от частния жалбоподател против осем физически лица, в качеството им на управители на ЕС в осем къщи, изградени във ВС „Каприз“,с.Лозенец.В обстоятелствената част се твърди, че ищецът е изключителен собственик на една от общо деветте къщи, изградени в УПИ І-92 по плана на с.Лозенец, като същият не притежава собственост върху терена, върху който са изградени всички постройки. Твърди се също, че на 27.10.2018г е узнал за проведено общо събрание на ЕС на 16.08.2018г, на което са взети решения по дневен ред :отчет за извършената дейност, избор на управителни органи и подписване на договор за поддръжка, вземане на решения за извършване на полезни разноски и организационни въпроси. Решенията са описани конкретно в обстоятелствената част на исковата молба.Твърди се, че ищецът не е етажен собственик, тъй като притежава в изключителна собственост всички обекти в къща 1 ,земята е притежание на лица, различни от етажните собственици в останалите къщи и поради това изобщо не съществува етажна собственост.Твърди се също,че взетите решения на горепосоченото съвместно общо събрание по чл.18 от ЗУЕС са нищожни, не обвързват ищеца и нарушават правото му на собственост-съображенията за това са ,че управлението на къща №1 и управлението на ПИ с идентификатор *** не се подчинява на режима за управление на ЕС, тъй като теренът не съставлява обща част, съобразно константната практика на ВКС, а също така взетите решения на събранието по чл.18 ЗУЕС излизат извън неговата компетентност. Петитумът на исковата молба е да се приеме да установено спрямо всяка една от етажните собствености в къщи от №№ 2 до 9 във ВС „Каприз“ ,че за ищеца не съществуват задълженията ,описани във всяко едно от решенията на СОС от 16.08.2018г.

С разпореждане от 28.12.2018г районният съд е оставил исковата молба без движение,с указание „да се уточни обстоятелствената част на исковата молба и петитума“.В отговор на това ищецът е повторил петитума на претенцията :да се установи спрямо всяка една от етажните собствености в къщи с номера 2,3,4,5,6,7,8 и 9 ,че за ищецът не съществуват задълженията, описани във всяко едно от решенията на СОС от 16.08.2018г, тъй като тези решения са нищожни, поради неприложимостта на режима на ЕС по отношение на къща №1, притежание на ищеца и поради излизане извън компетентността на СОС.В молбата е посочено ,че липсват указания на съда относно констатираните нередовности на исковата молба. С определение от 09.01.2019г съдът е приел,че след уточнението е предявен отрицателен установителен иск,с който се твърди нищожност на решения на ОС на ЕС.Приел е също ,че такъв иск е недопустим,с оглед на липсата на оспорване по реда на ЗУЕС на взетото решение.Съдът отново е оставил исковата молба без движение със същите указания :да се отстранят констатираните противоречия между изложените фактически обстоятелства в исковата молба и петутима.В молба от 16.01.2019г ищецът е посочил ,че не се касае за иск за отмяна на решение на ОС по реда на чл.40 от ЗУЕС, тъй като той няма качество етажен собственик и не може да предяви такъв иск.Уточнено е ,че са предявени няколко отрицателни установителни иска,при условията на кумулативност : относно несъществуване на задължения ,описани в решенията на съвместното общо събрание на 16.08.2018г, за нищожност на същите решенията от 16.08.2018г и за липсата на ограничения на правото на собственост на ищеца от решенията на ОС по чл.18 от ЗУЕС. Посочено е ,че е предявен отрицателен установителен негаторен иск за несъществуване на ограничение на правото на собственост на ищеца, изразяващо се в задължение да се търпят решения на СОС, което не съществува върху изключителното право на собственост на ищеца. Предприетите действия от ответниците са пряко нарушение на правото на собственост на ищеца и на правото му да ползва терена ,доколкото е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. След това уточнение съдът е постановил обжалваното определение,като е прекратил производството по делото,с мотив, че ищецът не представя доказателства ,от които да е видно, че решенията на съвместното общо събрание са били оспорени от него по установения в чл.40 от ЗУЕС ред.

Настоящият състав счита, че отрицателният установителен иск за нищожност на взетите решения на съвместното общо събрание на етажните собствености ,проведено на 16.08.2018г е недопустим. Ищецът на няколкократно цитира и акцентира на определение № 89/22.05.2017г по ч.гр.д.№1464/2017г на І г.о. на ВКС по чл.274,ал.2 ГПК, в което се възприема тезата ,че решенията на ОС на ЕС могат да се атакуват като незаконосъобразни по реда на чл.40 ЗУЕС, а също и като нищожни при определени хипотези: редът на ЗУЕС е изключен ,защото ЕС не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл.2 или изключението от чл.3 ЗУЕС ;ОС на етажните собственици е упражнило правомощие, каквото от чл.11 и чл.33 от ЗУЕС не произтича ;липсва взето решение, въпреки, че така е отразено в протокола по чл.16,ал.7 ЗУЕС.Следва обаче да се посочи ,че това определение на ВКС е изолирано в този смисъл, докато останалата практика ,която е постоянна и трайна, вкл. решения по чл.290 ГПК, която настоящият състав познава и споделя, е в обратния смисъл - определение №472/10.10.2018г,ч.гр.д.№3504/2018г ІVг.о.,решение №39 от 19.02.2013г по гр.д.№657/2012г на І г.о. и др. ВКС приема,че решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът –ЗС и ЗУЕС урежда специална процедура за вземане на тези решения, като регламентира начина на свикване,състав,представителна власт,гласуване,предметна компетентност.Спазването на тези правила е основание за действителността на решението.ЗУЕС и ЗС не урежда специални основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС.Отликите между вземането на решения и сключването на сделки,дори и многостранни,са съществени ,което е основание да се приеме,че решенията на ОС не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД.Специфичен е и контролът за спазването им.За разлика от нищожността на сделките,на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен,ограничен е със срок за предявяване на иска ,които е преклузивен.Ограничена е и активната процесуална легитимация,като е предоставена такава само на собствениците на обекти от ЕС.Правомощията на съда са ясно дефинирани- отмяната на решенията на ОС може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. В случаите когато се твърди от ищеца, че взетото решение не го обвързва ,тъй като не е етажен собственик ,това може да се установи самостоятелно чрез установителен иск/ в случая ,че ищецът не дължи изпълнение по взети решения/ или в производство по чл.415 ГПК ,след оспорване на вземане по издадена заповед по чл.410 ГПК.След като етажните собственици не могат да атакуват решенията на ОС на ЕС като нищожни без срок, още по-малко трето лице, което твърди, че не е етажен собственик и тези решения не го обвързват, може да ги атакува безсрочно като нищожни.Ако твърдения на ищеца за това ,че не е етажен собственик се докажат в процеса ,то е очевидно ,че взетите решения няма да го обвързват по какъвто и да е начин,дори да са валидни и предявеният отрицателен установителен иск за липса на задължения ще бъде уважен. В случай ,че се установи ,че съществува етажна собственост и ищецът е етажен собственик, то той може да атакува решенията на съвместното общо събрание само в сроковете по чл.40 от ЗУЕС, независимо дали твърди нищожност или незаконосъобразност на същите. Именно установяване и доказване на твърденията ,че ищецът не е етажен собственик ще доведе до уважаване на претенцията ,че не дължи изпълнение на задължения ,които следва да конкретизира в уточняваща молба. Поради това предявеният установителен иск за прогласяване на нищожност на приетите решения на съвместното общо събрание на етажните собствености е недопустим и производството по него правилно е прекратено.

Обжалваното определение в останалата част е неправилно ,тъй като съдът ,като е констатирал нередовности по исковата молба ,не ги е конкретизирал и не е посочил какво точно следва да се уточни обстоятелствената част и петитума на исковата молба ,още повече ,че във второто си разпореждане от 09.01.2019г за оставяне на исковата молба без движение е приел ,че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим.При тази констатация съдът не е следвало да оставя исковата молба без движение,а да прекрати производството по делото. В чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е предвидено изискване исковата молба да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основа искът. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд обстоятелствата, на които ищецът основава своя иск съставляват основанието на иска. Правната квалификация на претенциите на ищеца е задължение на съда. В случай, че от съдържанието на исковата молба съдът не може да установи какви са претенциите на ищеца поради недостатъчна яснота и противоречия, съдът е длъжен да даде съответните указания. Тези указания трябва да бъдат ясни и разбираеми за страната и за нейния процесуален представител (ако такъв е бил упълномощен по делото). Като не е дал ясни и конкретни указания относно констатираната нередовност, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да се отмени.След връщане на делото ,районният съд следва да има предвид следното: