Решение № 27 от 31.07.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Първомай, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20235340200047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2300034 от 23.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „Кьостер плюс“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че било допуснато съществено нарушение на процедурните правила, установени в чл. 34, ал. 1 ЗАНН, като АУАН бил съставен след изтичане на предвидените давностни срокове за това действие. Поддържа се, че актът за установяване на административно нарушение следвало да бъде съставен в рамките на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика нарушението се считало за открито, когато били налице необходими и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на извършителя. Счита се, че с оглед характера на нарушението, за което била наложена имуществена санкция, фактите, на които се основавали изводите за извършено от жалбоподателя нарушение, били установени още през м. август 2022 г., а не на 15.12.2022 г. Също така е посочено, че актът за установяване на административно нарушение не отговарял на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, тъй като не съдържал описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН тази конкретика липсвала и в наказателното постановление. Описаните в акта и постановлението обстоятелства, без каквато и да било конкретика, се базирали 1 единствено на показания с неизвестно съдържание, които не били събрани надлежно, а представлявали гласни доказателства, приобщени по провеждано досъдебно производство, които следвало да се анализират и ценят с оглед тяхната достоверност в съвкупност с останалите събрани в хода на това разследване доказателства и то от други органи. Твърди се, че административнонаказващият орган бил игнорирал установените в хода на проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив факти и обстоятелства, а механично се бил позовал единствено на доказателства, събрани в хода на друго производство, чието съдържание дори не бил обсъдил. Наред с това се поддържа, че АУАН бил съставен в нарушение на чл. 42, ал.

1, т. 8 ЗАНН, тъй като не били отразени обясненията на жалбоподателя. Също така оспорва да е извършено вмененото му административно нарушение. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител началник-отдел К., изразява становище за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.05.2022 г. между „Хелиос Ойл“ ООД, в качеството на възложител, и жалбоподателя „Кьостер плюс“ ООД, в качеството на изпълнител, бил сключен договор за изпълнение на СМР за обект: Производствена база, находяща се в *******.

СМР се изразявали в направа на хидроизолация на покриви в производствената база на „Хелиос Ойл“ ООД в гр. Първомай. В чл. 5.13.2. от договора е посочено, че изпълнителят се задължавал да осигури здравословни и безопасни условия на труд както на своите работници и служители, които ще изпълняват строително-монтажни работи по договора, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират в или в близост до работната площадка. Според чл. 5.12. от договора изпълнителят извършвал начален, периодичен и ежедневен инструктаж. На 24.07.2022 г. е сключен граждански договор между „Кьостер плюс“ ЕООД и Г. П. Ч., съгласно който последният се е задължил да извърши доставка със собствен транспорт на технически средства до и от обект, находящ се в производствена база на „Хелиос Ойл“ ООД в *******. Поръчката следвало да се извърши в периода 30.07. – 05.08.2022 г., като жалбоподателят се задължил да заплати на Г. Ч. сумата от 800 лв. На 25.07.2022 г. е сключен граждански договор, съгласно който „Кьостер плюс“ ЕООД е възложил на И.

М. Й. да извърши в обект, находящ се в производствена база на „Хелиос Ойл“ ООД в *******, почистване и опаковане за натоварване на отпадъци. Поръчката следвало да се извърши в периода 02.08. – 04.08.2022 г., за което жалбоподателят се задължил да заплати на И. М. Й. възнаграждение в размер на 300 лв. Видно от Заповед № 11 от 04.02.2020 г., издадена от управителя на „Кьостер плюс“ ЕООД, начален инструктаж се провеждал на работещи от други фирми или наети по граждански договор лица, които ще работят или пребивават във фирмата.

На 02.08.2022 г. свидетелите Г. П. Ч. и И. М. Й. пристигнали в производствената база на „Хелиос Ойл“ ООД в *******, за да доставят материали и инструменти до обекта, да върнат тези, които не се ползват, както и да почистят и 2 извозят отпадъците. Преди това свидетелите Ч. и Й. се уговорили с М. С. М. да им помогне във връзка с възложената работа, като двамата поели задължение да му платят част от дължимото им възнаграждение. Този факт двамата свидетели съобщили на „Кьостер плюс“ ЕООД. На 02.08.2022 г. М. С. М. пристигнал на обекта преди тях.

Тримата влезли в сградата, където „Кьостер плюс“ ЕООД следвало да положи хидроизолация, и започнали да изпълняват възложената им работа. По неустановени причини М. С. М. започнал да работи с автомат за заваряване на хидроизолационни мембрани Uniroof (Leister) на покрива на третия етаж от сградата. При работата си с този инструмент М. М. попаднал под електрическо напрежение и в резултат на токовия удар починал. По време на злополуката свидетелят Ч. се намирал на по-горните етажи на сградата, а свидетелят Й. работел на около 25-30 метра от пострадалия и с гръб към него. Когато чул, че нещо се случва с него, свидетелят Й. единствено изключил машината от контакта и тръгнал да търси помощ.

За инцидента били сигнализирани служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив. В тази връзка на 02.08.2022 г. в производствената база на „Хелиос Ойл“ ООД в гр. Първомай била извършена проверка от служители на Дирекцията, сред които и актосъставителят Д. А. Т.. При пристигането си на място свидетелят Т. разговарял с ръководител производство и главен инженер в „Хелиос Ойл“ ООД, от които научил, че на покрива, където била станала злополуката, имало трима работници, изпратени от „Кьостер плюс“ ЕООД. Свидетелят Т. се качил на покрива на третия етаж на сградата, където установил пострадалото лице М. С. М., което било починало. Забелязал, че до него имало машина за заваряване на хидроизолационни мембрани Uniroof (Leister), а кракът му, който в областта на глезена бил гол, бил в близост до мълниеотводната система, която била монтирана на покрива.

На покрива имало и ел. удължители, а на около 10 метра от пострадалия бил оставен електрически перфоратор. На място свидетелят разговарял и с разследващ полицай от РУ Първомай, който извършвал оглед на местопроизшествието. От него научил, че другите двама работници – Ч. и Й., са в РУ Първомай, където давали показания. Тъй като не присъствали представители на „Кьостер плюс“ ЕООД, свидетелят Т. изискал от жалбоподателя да представи документи, касаещи проверката. На 08.08.2022 г. по електронната поща на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив управителят на жалбоподателя изпратил сключения договор с „Хелиос Ойл“ ООД, гражданските договори с Г. Ч. и И. Й., протокол за ремонт и дневник за проверка на ел. инструменти, книга за начален инструктаж и книга за периодичен, извънреден инструктаж, 3 бр. удостоверения за проведено обучение по безопасност и здраве при работа, а на 10.08.2022 г. – обяснения по чл. 402, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В последните управителят на жалбоподателя посочил, че дружеството не е сключвало договор с М. С. М., както и че той не е наеман за работа в изпълнение на сключения договор с „Хелиос Ойл“ ООД.

Отразено е, че с лицата Г. Ч. и И. Й. „Кьостер плюс“ ЕООД сключил граждански договори, като на 02.08.2022 г. двамата били в производствената база на „Хелиос Ойл“ ООД в гр. Първомай в изпълнение на възложената им работа. От представената книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, начален инструктаж, се установява, че лицата М. С. М., Г. П. Ч. и И. М. Й. не фигурират.

Във връзка с настъпилата злополука със смъртен изход било образувано ДП № 144/2022 г. по описа на РУ Първомай за престъпление по чл. 122, ал. 1 НК, като до момента разследването не е приключило. На 15.12.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив постъпили изисканите от РП Пловдив заверени преписи от протоколи за разпит на свидетелите Г. Ч. и И. Й., както и заключението по назначената 3 съдебно-техническа експертиза.

След извършен анализ на събраните доказателства актосъставителят приел, че на 02.08.2022 г. от страна на работодателя „Кьостер плюс“ ЕООД било допуснато М.

С. М., Г. П. Ч. и И. М. Й. да работят на територията на предприятието „Хелиос Ойл“ ООД по полагане на хидроизолация на покрива, използвайки ел. уреди и инструменти, предоставени от „Кьостер плюс“ ЕООД, без да са инструктирани по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 16-2300034 от 23.02.2023 г. срещу жалбоподателя „Кьостер плюс“ ЕООД за нарушение на чл. 3 от Наредба № РД07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В него изрично е посочено, че нарушението е извършено на 02.08.2022 г. и установено на 15.12.2022 г., когато постъпили изисканите документи от РП Пловдив. Екземпляр от акта бил връчен на управителя на жалбоподателя. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят е подал възражения срещу акта за установяване на административно нарушение. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 16-2300034 от 23.03.2023 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д. Т., Г. Ч. (частично) и И. Й. (частично), приложената административноказателна преписка и надлежно приобщените писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. Т. като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. В тази връзка този свидетел дава подробни сведения за извършената проверка непосредствено след злополуката, за разположението на тялото на пострадалия и машината за заваряване на хидроизолационни мембрани, както и за последвалата документална проверка по случая. Що се отнася до показанията на свидетелите Г. Ч. и И. Й., депозирани непосредствено пред настоящия съдебен състав, съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която са заявили, че не били информирали жалбоподателя, че М. М. ще работи заедно с тях, както и че не били казали при разпитите си на ДП, че М. М. работи към „Кьостер плюс“ ЕООД. В тази връзка нелогично е даденото от двамата свидетели обяснение, че всъщност имали предвид, че М. работел към тяхната бригада, а не към фирмата „Кьостер плюс“ ЕООД. За да достигне до този извод, съдът съобрази и казаното от свидетеля Ч., че и преди това се било случвало да работят временно в „Кьостер плюс“ ЕООД. Тъй като това не е единственият случай, когато са изпълнявали възложена им от дружеството работа, и са били установили трайни отношения с последното, напълно закономерно при разпита си са заявили, че както те, така и пострадалият М. работят там. По тази причина не е възможно жалбоподателят да не е бил информиран, че пострадалият М. също ще работи на обекта. Доколкото обаче на тези двама свидетели не са поставяни въпроси, за да се установи при какви условия са полагали труд, а именно: работно време, работно място, възнаграждение, повтаряемост на задълженията, които са изпълнявали, наличие на почивки, отпуски и тъй като проведеният от разследващия орган разпит за тези обстоятелства е изключително повърхностен и не са събрани доказателства в обратния смисъл, не са налице основания да не бъде възприето казаното от свидетелите Ч. и Й., че не са работили постоянно при жалбоподателя с установено работно време, а са изпълнявали периодично възложена им от последния работа, както и че са се уговорили с М. М. да им помогне във връзка с възложената работа.