Решение № 1576 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110214111 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А. И.” ЕООД, чрез адв. М., срещу наказателно постановление /НП/ № ************************** г., издадено от директор на ТД НАП, с което на жалбоподателя „А. И.” ЕООД е наложено административно наказание „имущестевна санкция“ в размер на 3 866 лв. за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.

В жалбата се сочи, че наказателното постановелние е незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че същото следва да бъде отменено. Развити са подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят „А. И.” ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна ТД НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Е.. Той оспорва жалбата и счита, че е неоснователна. Посочва, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните 1 и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТД НАП-София в хода на извършена проверка св. М. установила, че „А. И.” ЕООД – в качеството си на задължено лице по чл. 38 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТРРЮЛНСЦ на АВ ГФО за 2021г. Свидетелката установила, че това следвало да бъде сторено най – късно до 30.09.2022г.. Тъй като задължението не било изпълнено, свидетелката съставила АУАН. В него описала фактическите си констатации и дала правна квалификация на нарушението.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при идентична словесна обосновка на соченото нарушение и съответна дадена правна квалификация на „А. И.” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 866лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. М.. Събраните по делото доказателлства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдът ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Изводът за това е обусловен от наличните по делото и приобщени като писмени доказателства заповеди, очертаващи правомощията на съответните лица.

Съдът прие, че в производството протекло пред административно- 2 наказващият орган не е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване законосъобразността на обжалвания акт.

Дружеството в качеството му на задължено лице е следвало да публикува чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТРРЮЛНСЦ на АВ ГФО за 2021г. съгласно чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч до 30.09.2022г.

Дружеството не е изпълнило задължението си в указания от закона срок и на 01.10.2022г. е осъществило състав на административно нарушение.

Нарушението е формално. Тъй като е ангажирана административна отговорност на юридическо лице, отговорността е обективна и безвиновна, поради което субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

Правилно е определен вида и размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“. Същото е адекватно на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изхода на производството „А. И.” ЕООД следва да заплати в полза на НАП сумата от

51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд:

Р Е Ш И:

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

/НП/

№

*************************г., издадено от директор на ТД НАП, с което на жалбоподателя „А. И.” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.

ОСЪЖДА жалбоподателя „А. И.” ЕООД да заплати в полза на НАП 3 сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4