Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2150 от 14.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7550/2022
Вид
Решение № 2150
Подписан
14.02.2023
В сила
14.02.2023
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2150 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110107550 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 123178/15.06.2022 г./ на фирма срещу И. Н. П., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: сумата от 1 341.58 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м.

04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 241.13 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г.; сумата от 43.39 лв. – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 01.2019 г. до м.

04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 9.75 лв. – лихва за забава за периода от 02.03.2019 г. до 01.02.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил в имота на ответника топлинна енергия през процесния период, като той не е заплатил в срок дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу него, са му връчени лично по месторабота на 11.10.2022 г.

Ответникът е призован за откритото заседание на 16.01.2023 г. с призовка, редовно връчена по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез работодател, в която изрично му е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие да бъде постановено 1 неприсъствено решение по искане на другата страна. Въпреки редовното призоваване той не се е явил в откритото заседание, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С исковата молба, както и в откритото заседание на 02.02.2023 г., ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл.

239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал отговор и не се е явил в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а същевременно предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, които е направил за производството, възлизащи общо на сумата от 180.08 лв., както следва: 75.08 лв. – държавна такса; 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение;

100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: сумата от 1 341.58 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 241.13 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г.; сумата от 43.39 лв. – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 9.75 лв. – лихва за забава за периода от 02.03.2019 г. до 01.02.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 180.08 лв. – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на адрес – трето лице – помагач на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните, като на ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред СГС молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2