Решение № 498 от 26.04.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Велико Търново, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20214110100901 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е налице облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне на топлинна енергия за обект в *****************. Изтъква се, че ответникът е ползвал доставяната от дружеството-ищец топлинна енергия през периода м.май 2016г.-м.април 2019г. за горепосочения обект, като не е заплатил стойността за консумирана топлинна енергия за посочения период в размер на 1790,63лв. Ищецът излага твърдения, на основание чл.139 и чл.138б от ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения обект е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "***** Сочи се, че разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение, като сумите се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ищецът заявява, че при неплащане на сумата стойност на топлинна енергия в срок, се начислява законна лихва върху дължимата сума, като в случая се претендира сумата 1583,51лв., представляваща главница, стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2016г.-м.април 2019г., сумата 201,86лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2017г.-22.07.2020г., законната лихва за забава върху главницата от 30.07.2020г. до окончателното изплащане., сумата 4,76лв.-главница за дялово разпределение 1 за периода м.01.2019г.-м.април 2019г., ведно със законната лихва от 30.07.2020г. до окончателното изплащане и 0,50лв.-лихва за периода 01.03.3019г.22.07.2020г. Ищецът навежда твърдение, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за заплащане на горепосочените суми, по заявление на*****подадено до ВТРС, е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело**** по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, като срещу заповедта за изпълнение е подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за процесния период са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на горепосочените вземания, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №265/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

С исковата молба е направено искане по чл.219 ал.1 от ГПК за привличане и конституиране в настоящото производство като трето лице- помагач на страната на ищеца фирмата извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, а именно ****.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции по основание и размер. Ответникът сочи, че е ползвала общинско жилище находящо се в гр******, на основание Заповед от 2011г. на ****.

Ответникът оспорва договора от 27.03.2002г., сключен между ищеца и „****, като заявява, че при настаняването си в общинското жилище не е била уведомена за този договор и за протокола от Общото събрание на етажните собственици. Оспорва представения по делото списък на етажни собственици, като сочи, че в него не фигурира ****. Ответникът заявява, че има сключен договор за наем от 19.01.2011г. със ***при наемна цена***. Ответникът заявява, че с договор от *** за ползване на социални услуги е настанена в **** където пребивава и понастоящем. Ответникът заявява, че не е ползвала услугите на ищцовото дружество и счита, че не дължи претендираните суми. Заявява, че ищецът не е посочил така претендираните суми как са формулирани и заявява, че не е получавала фактури и покана за доброволно плащане. Прави възражение за погасителна давност за вземанията за процесните месеци от 2016г. и за цялата 2017г., като се позовава на три годишна давност. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание от 09.06.2021г., по искане на ищеца, е допуснато привличане и конституиран „**** като трето лице помагач на страната на ищеца.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество ***в качеството му на доставчик на топлинна енергия е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника В. ЕМ.

Н. за дължими суми за топлинна енергия за обект: г*****, за период м.май 2016г.-м.април 2019г.

Въз основа на заявлението на **** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение****. против длъжника В. ЕМ. Н. по ч.г.гр.д.№**** описа на Великотърновски районен съд за следните суми: сумата от 1583.551 лева - главница, представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия, а за дялово разпределение - 4.76 лева /главница/ за топлоснабден имот, находящ се в *************** ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 30.07.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 201.86 лева, 2 представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г., а за дяловото разпределение - 0.50 лева за периода от 01.03.2017 г. до 22.07.2020 г., както и сумата от 85.81 лeвa, представляваща направените по настоящото дело разноски, от които 35.81 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът В.

ЕМ. Н. е подала възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечен срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото не се спори, че ответникът В. ЕМ. Н. е била наемател на апартамент, намиращ се в *****, за периода от 2011г до 2019г., което се установява и от представените писмени доказателства-заверени преписи на договор за наем от 19.01.2011г. на общинско жилище на територията на ****, сключен между **** като наемодател и В.Н. като наемател.

По делото е представено извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за процесния абонатен номер, в които са посочени начислените суми за топлинна енергия.

По делото е представен договор от 27.09.2002г., сключен между ****ООД и Етажната собственост с адрес *****относно извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

По делото са приети като доказателства индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период, касаещи процесния абонатен номер и адрес.

От заключението на допусната съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от м.май 2016г. до м.април 2019г. са начислени суми за топлинна енергия за абонат ****-В. ЕМ. Н. в размер на 1730,34лв., като е направено частично плащане в размер на 153,25лв., извършено на 08.08.2018г., с която сума частично е погасена фактура №0082010128/31.07.2017г. Вещото лице е посочило, че непогасените задължения възлизат на стойност 1588,27лв. Моратрната лихва, изчислена от вещото лице е в размер на 260,97лв., за периода от датата на изискуемост на задължението до 22.07.2020г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че сумите, предмет на настоящото производство, начислени от ищцовото дружество са за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ. Вещото лице е посочило, че третото лице „**** ЕООД е извършвало дялово разпределение на ТЕ в имота на ответника през процесния период, като сумите за топлинна енергия в приложенията към заключението, вещото лице е посочило, че са изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. В заключението е посочено, че при изготвените изравнителни сметки общото количество ТЕ е правилно разпределено на общото количество ТЕ за БГВ, общото колическво отдадено от сградната инсталация и общото количество ТЕ за отопление на имотите. Размерът на дължимите суми по месеци през процесния период е определян на база прогнозни данни. Определянето на потребената ТЕ в процесния имот е извършвано на месечни периоди-при промяна цената на ТЕ, като към 3 същия момент са определяни и дължимите суми за нея.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разгледан по същество искът за главница е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По тези искове ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен начин качеството потребител на топлинна енергия на ответника, основанието, от което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за топлинна енергия, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

На първо място, за да възникне задължение за ответника да заплаща доставена топлинна енергия е необходимо той да има качеството потребител на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на право на ползване на топлоснабдявания имот. В случая, от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е била наемател на апартамента в ******, за който се претендира заплащане на топлинна енергия за процесния период-м.май 2016г-м.април 2019г.

Съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители/ на топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. По силата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществя при общи условия, одобрени от ДКЕВР, като от влизането им сила се счита, че е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и битовия потребител, без да е необходимо изрично писмено съгласие от потребителя. С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния 4 обект и процесния период.

В качеството си на клиент на топлинна енергия ответникът купува същата от ищцовото дружество на основание съществуващия между тях договор за продажба на ТЕ за битови нужди, регулиран от публично известни Общи условия /150 ал. 1 ЗЕ/. Не е спорно по делото, че ОУ са влезли в сила по реда на чл. 150 ал. 2 ЗE, след който момент нито се твърди, нито се доказва ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150 ал. 3 ЗЕ. Предвид на това следва да се приеме, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение във връзка с доставянето на топлинна енергия за битови нужди, при публично оповестени Общи условия.