Решение № 4045 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4045 гр. *****, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20241110158726 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 422, във вр. с чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Г. Г. Д..

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „*****“ бл. ***, вх. Б, ет. 9, ап. 57, с аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 5969,21 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 16.10.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 1004,68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г., сума в размер на 25,20 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 16.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,63 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 03.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч.гр.д. № 58726/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за 1 изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице подпомагаща ищеца страна „Т. С.“ ЕООД излага становище за основателност на исковете, твърди, че дяловото разпределение за абонатен № ****** е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България).

Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявените претенции в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като в диспозитива на решението претендираните суми следва да се посочат в евро, а с цел яснота – и левовата им равностойност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; обстоятелството, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период за процесния топлоснабден имот, в качеството му на негов собственик; обстоятелството, че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; обстоятелството, че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума; с оглед възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране/прекъсване на давността.

По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Приложими към делото са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” EАД на клиенти в град *****, одобрени с 2

Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. На съда е служебно известно, че същите са влезли в сила, като това е било обявено на страните с доклада по делото. Възражението на ответника, че това обстоятелство не е установено, е неоснователно.

По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 30.03.1998 г., от който се установява, че ответникът е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 57, находящ се в бл. ***, вх. Б, ет. 9 в ж.к. *****. Следователно първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ, е налице – ответникът като собственик на топлоснабдения имот има качеството клиент на топлинна енергия.

По делото е представен договор от 27.12.2002 г., сключен между „Т. С.“ ЕООД и етажната собственост на адрес гр. *****, ж.к. *****, бл. ***, вх. Б с предмет доставка и монтаж а термостатни винтили, термостатни глави и индивидуални топломери и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Съгласно т. 2.4 от договора, същият се сключва за срок от две години, но се удължава автоматично с още една година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му.

По делото са представени доказателства от третото лице помагач – фирмата за дялово разпределение „Т. С.“ ЕООД, от които се установява, че именно тази фирма продължава да извършва дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния топлоснабден имот. Представена е индивидуална справка за отопление и топла вода за отчетен период 1.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и индивидуална справка за отопление и топла вода за отчетен период 1.05.2021 г. до 30.04.2022 г., от които са видни отчетените показания от индивидуалните уреди за дялово разпределение в топлоснабдения имот.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, от което се установява, че в сградата етажна собственост, където се намира процесния имот, се ползва само топла вода.

Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния период 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответникът не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за посещение на имота по време на годишните отчети. Доказателства за това обстоятелство обаче не са представени по делото, като вещото лице също не е посочило въз основа на какви данни е стигнало до извода, че за процесния период не е осигурен достъп до имота.

В тази връзка е необходимо да се отбележи следното:

Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, приложима в процесния период, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 (при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла 3 вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т.

4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане).

Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).

Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на съответната фирма за дялово разпределение) и един или повече представители на етажната собственост.

В случая такива документи не са представени, поради което не се установява да са били налице предпоставките за прилагане на този способ (начисляване на топлинна енергия в максимален обем, поради неосигурен достъп) за определяне на обема на доставената топлинна енергия и нейната цена. Не са ангажирани никакви доказателства, че за процесния период е доставена топлинна енергия. Следователно не е доказана доставката на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период.

За обосноваването на приложението на този способ за определяне на обема и цената на доставената топлинна енергия следва да бъдат представени по делото протоколи за неосигурен достъп до имота, каквито доказателства от страна на ищеца в случая не са представени, което води до отнасяне на неблагоприятните последици от дължимото и непроведено от него пълно главно доказване на производящите спорното право факти в негова вреда и като краен резултат - до отхвърляне на иска за признаване дължимостта на сумата, представляваща начислена цена на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като недоказан и неоснователен. Направените в заключението на вещото лице - топлотехник констатации относно 4 начислените суми за доставена в процесния имот топлинна енергия, основани на налична при ищеца информация за неосигурен достъп, са производни, и без наличието на съответни доказателства, установяващи неосигуряването на достъп до имота за отчитане на уредите, не могат да бъдат зачетени от съда при формиране на изводите по съществото на спора. В случая за обосноваването на приложения специфичен метод за определяне обема на доставената топлинна енергия и начисляване на нейната стойност ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. В този смисъл е и установената съдебна практика на въззивната инстанция – вж. например решение № 2663 от 23.04.2020 г. по гр.д. № 13226/2018 г. на Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав.