Решение № 75 от 07.01.2010, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 75 гр.Варна, 07.01.2010 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненски районен съд, десети състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г* Ч* при секретаря

М.Б. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2292 по описа за 2005 год. на

ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата си молба ищците В.Н.Ж. и Т.Й.Т.,*** , твърдят, че по силата на реституция с Решение № 518/15.06.98г. на ПК – Варна в качеството им на наследници на М. Л. К. им е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недв.имот, находящ се в гр.Варна, кв.Виница, мест.”Мешелик” с площ от 3,283дка, съставляващ им.№ 7920 от КП на местността от 1956г. Твърди, че по силата на това реституционно решение се легитимират като собственици на възстановения имот, като последния обхващал няколко имоти, един от който бил реална част с площ от 289 кв.м. от недвижим имот, представляващ имот № ***от КП на м.”БЧДМ”, при граници на претендираната реална част: имот №№ 849, 847, път и останалата част от имот № ***.

Твърди в с.з. , че правото му на собственост върху възстановения имот е придобито в резултат на изтекла придобивна давност за периода от даряването му на сватбата на наследодателката до влизане в ТКЗС, т.е.1938-58г. Ищците релевират, че ответника не е придобил право на собственост върху процесния имот по реда на § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като правото на ползване не било предоставено от надл.орган , към

1991г. нямало изградена сграда. Излага се, че описаната реална част от процесния недвижим имот се владее от последните без правно основание.

Отправеното до съда искане е ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху процесната реална част с площ от 289 кв.м. от недвижим имот, представляващ имот № ***от КП на м.”БЧДМ”, при граници на претендираната реална част: имот №№ 849, 847, път и останалата част от имот № ***.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по делото, А.Н.И., редовно призован чрез ДВ бр.87/27.10.2006г. на осн. чл.50, ал.1 от ГПК /отм./ , не се явява и не изпраща представител, поради което с оглед разпоредбите на чл.50, ал.2 от ГПК му е назначен особен представител – адв.М.Касабова от ВАК. Последният оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва правото на собственост на ищците върху претендирания имот , постановеното в тяхна полза рест.решение, както и правото на собственост върху възст.имот на наследодателя им отпреди кооперирането.

Претендира разноски по делото.

Ответниците по делото Н.И.С. и И.Н.С., чрез процесулния си представител адв.Н.Х., оспорват предявения иск. Твърдят, че имота е бил предоставен за ползване и изплатен по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва правото на собственост на ищците по делото, както и идентичността на процесния имот с възстановения.Претендира разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 518/15.06.98г. на ПК –

Варна , постановено по преписка по заявление вх.№ 40388/17.02.92г., подадено от Т.Й.Т., е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Л. К., б.ж. на гр.Варна, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 3,283дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на “Виница”, в местност ”Мешелик”, имот № 7920 по КП от 1956г., заявен с № 1 в заявлението и установен с емлячен регистър.

От представените удостоверения за наследници №№ 303/11.04.05г., 1131/08.04.05г. и 1033/08.04.04г. на общ.Варна, се установява, че ищците по делото са наследници по закон на М. Л. К., б.ж. на гр. Варна, поч. на 27.05.1974г. Към приложената реституционна преписка фигурира и удостоверение за идентичност на имена на наследод. М. Л. К., изд. от общ.Варна, съгласно която М. Л. К. и М. Й.

Тодорова са имена на едно и също лице. Съобразно представеното позволително за венчание № 30/22.01.1936г. на Варненска епархия М. Л. е сключила брак с Йови Т.

/ в този см. са и представените семейни регистри –стр.185-186/.

Видно от НА за доброволна делба от

18.02.1919г. е извършена делба на наследство, останало от наследод.Христо Ганев, като според същия на Л. Х. се дава и той приема да вземе само 3,8дка от нивата „Мешелика”

, цялата от 15,3 дка, при съседи- К.Янев, Г.Х., К.Х. и А.Х.

Съгласно удостоверение за наследници № 290/24.01.97г. на общ.Варна, М. Л. К. е сред наследниците по закон на Л. Х. Г., б.ж. на гр.Варна, поч. на 20.01.59г. Представена е и декларация за притежавани непокрити земед.имоти №

500, подадена от М. Й. Т. от с.Виница, общ.Варна , с която е декларирана нива от 3 дка в мест.Мешелик , придобита по дарение.

Съгласно удостоверение № 150/29.01.86г. на ОбНС Варна, на Н.И.С. на осн. решение № 24/484-3/17.11.82г. на ИК в изпълнение на ПМС № 11/02.03.82г., е предоставено право на ползване върху хавра от 1 дка, находящ се в землището на гр.Варна, м.Борук дере, при граници – път, Ан.Ангелов и път.

Съобразно приетия по делото оценителен протокол №2666/23.08.94г. на на Н.И.С. е обявена оценката на имота , получена на 23.09.9г., която е била надлежно заплатена от последния /в този см. са представените вносни бележки л.159-165, 170-172/. Приложена е и фактура № 1459/27.11.78г., за закупуване на сглобяема конструкция за вилна барака, както и данъчна декларация за деклариране на имота , ведно с постройката, през 1998г., съгласно която последната е построена през 1980г.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано изцяло от съда като обективно и пълно, се установява, че процесния имот попада с ***кв.м. в стар имот № 3513 по плана на стари имотни граници на СО ”БЧДМ” , съответстващ на им.пл.№ 7920 от КП от 1956г., както и че мест.”Мешелика” и „Борук дере” са съседни местности и се преливат, като образуват СО ”БЧДМ”. Вещото лице дава заключение още, че в процесния имот е поставено бунгало със застр.площ от 10кв.м, състоящо се от едно помещение, със стени от пластмасови плоскости, без основи, поставено върху единични камъни, със скатен профил с профилна ламарина, с дървен прозорец и врата, с прекарана външна ел.инсталация , несвързана с общ ел.провод.

От заключението на вещото лице – Ц.Ц. по допуснатата и приета от съда СГЕ, кредитирано изцяло от съда като обективно и пълно, се установява че подписът, положен за “Кметски наместник ” в оценителен протокол № 2666/23.08.94г. не е изпълнен от Димитър Балинов, изпълнявал длъжността към датата на съставянето му.

По искане на ищцовата страна, с оглед доказване на твърденията й за придобиване на имота по давност преди кооперирането му, са разпитани свидетелите Г. Х. / с родство със страните, които съдът преценява съобразно разпоредбите на чл.136 ГПК / и Атанас Илиев /без родство със страните/, които заявяват, че знаят, че имота е бил подарен на М. от нейния баща на сватбата й , като го владяла до внасянето му в ТКЗС през 1958г., като спорове по отношение на него нямало. Тези показания съдът възприема в тази им част, доколкото съдържат данни за релевирани факти , базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За да бъде основателен така предявения ревандикационен иск трябва да са налице кумулативно следните предпоставки: ищците да са собственици на претендирания имот; имота да се намира във владение или държане на ответника и последния да го владее или държи без основание. В настоящия случай ищците се позовават на възстановяване на правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ по силата на завършен фактически състав на реституционна процедура, въз основа на подадено заявление по реда на чл.11 ЗСПЗЗ и постановено решение на ПК-Варна. Решението на ПК е постановено по реда на чл.

18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, т.е. такова, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот, поради което и е налице завършеност на реституционната процедура, легитимираща ищците като собственици на възстановения имот и разполагащи с активна материалноправна легитимация да водят ревандикационен иск, което обуславя допустимостта на производството.

От своя страна ответниците оспорват материалноправната легитимация на ищците и на наследодателя им като собственик на процесния имот преди кооперирането му. Актът на поземлената комисия не би могъл да легитимира сам по себе си безспорно ищците като собственици на процесната земеделска земя, ако в състезателното исково производство по повод възникналия спор за принадлежността на правото на собственост не са провели успешно доказване на факта, че наследодателят им е придобил имота по някой от способите по чл. 77 от ЗС преди внасянето на земята в ТКЗС. Ответникът по ревандикационния иск не е взел участие в специалното административно производство по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, приключило с позитивното решение № 518/15.06.98г. на ПК – Варна, поради което активната материалноправна легитимация на ищцовата страна по иска с правно основание чл.108 от ЗС предполага не само установяване на наследствено правоприемство, което е налице в конкретния случай, но и на принадлежността на правото на собственост върху възстановения земеделски имот към патримониума на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС. В случай на възражения от страна на ответника, съдът, разглеждащ ревандикационния иск следва да направи самостоятелна преценка налице ли са били предпоставките за възстановяване на собствеността, без да е обвързан от действието на адм.акт, ако то противоречи на закона / в този см. са Решение №24/99г. по гр.д.№1912/97г. на ВКС и Решение №939/22.06.06г. по гр.д.№1317/05г. на ВКС/.

Тъй като ищците черпят права от представеното по делото позитивно решение на ПК за възстановяване на правата им в качеството на наследници на реституираните собственици, и предвид оспорването на тези права от ответника по делото, те следваше да установят фактите, пораждащи техните права, чрез главно и пълно доказване, т.е. че наследодателя им е притежавал правото на собственост върху процесния имот преди образуване на ТКЗС; че е подадено заявление в срока по чл.11 ЗСПЗЗ от легитимирано за това лице; че е постановено валидно и законосъобразно по същество решение от ПК за възстановяване на имота с оглед наличието на всички елементи от фактическия състав на земед.реституция.

Съгласно въведеното от ищците твърдение, техния наследодател М. Л. е придобил собствеността върху възстановения имот по силата на упражнявано давностно владение за периода от 20г. - 1938-58г. От показанията на разпитаните по делото свидетели А.Илиев и Г.Х., последните макар и ценени при условията на чл.136 ГПК /отм/, кредитирани на база на непосредствени възприятия и вътрешно непротиворечиви, се установява, че М.Л. е владяла недв.имот с площ от 3дка в мест.Дъбравата /Мешелика/

, с намерение за своене, който имот е получила като дарение на сватбата си от своя баща Л. К. , като имота бил владян до 1958г., когато бил внесен в ТКЗС. От представеното по делото позволително за венчание № 30/22.01.1936г. на Варненска епархия се установи, че наследод.М. Л. е сключила брак през 1936г., поради което и съгласно изискуемия по чл.34 от

ЗД /отм/ срок е 20 години и същият е изтекъл през 1956г. Поради това съдът приема, че наследодателя на ищците е придобил собствеността върху възстановения имот чрез давностно владение за периода 1936-56г. Безспорно се установи от свидетелските показания, че имота е бил отнет чрез включването му в ТКЗС, т.е. чрез способ, посочен в чл.10 от ЗСПЗЗ.

От заключението на в.л. инж.Р.П. се установява, че процесния имот попада с ***кв.м. в стар имот № 3513 по плана на стари имотни граници на СО ”БЧДМ” , съответстващ на им.пл.№ 7920 от КП от 1956г., възстановен на ищците, при което е установена и идентичността между възстановения и процесния имот по делото.