Решение № 116 от 17.06.2026, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Берковица, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100325 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХІX ГПК.

Производството по делото е делбено - по чл. 341 и сл. ГПК и се намира във фазата по извършване на делбата.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С Решение № 47 от 30.04.2025 г. по гр.д. № 325/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица е допусната делба на поземлен имот и сграда, както следва:

Поземленият имот е допуснат до делба при права 1/3 ид.ч. за Р. Л. Д. и 2/3 ид.ч в режим на СИО за М. Г. Д. и Н. В. Д. , а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .... по КККР на гр.В., одобрени със Заповед РД-18-74/24.06.2008 г. на изп.директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот е със Заповед 18-8587-31.07.2023 г. на началника на СГКК – Монтана, адрес на поземления имот – гр. В., с 1 площ по скица 1339 кв.м., трайно предназначение на територията урбанзиирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор - ***; ***, номер по предходен план – 1117, кв. 85, парцел VII, при съседи – имоти №№ .....

Сградата е допусната до делба при права 2/3 ид.ч. за Р. Л. Д. и 1/3 ид.ч за М. Г. Д., а именно:

СГРАДА с идентификатор .... по КККР на гр.Вършец, одобрени със Заповед РД-18-74/24.06.2008 г. на изп.директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот – няма данни за изменение, разположена в поземлен имот с идентификатор - ...., адрес на сградата – гр. В., с площ по скица 125 кв.м., брой етажи – един, брой самостоятелни обекти в сградата – няма данни, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор – ....., номер по предходен план – няма.

Искания по начина на извършване на делбата :

Становището на Р. Л. Д. е, че допуснатите до делба имоти следва да бъдат изнесени на публична продан.

Съделителят М. Г. Д. е направил искане и двата имота да му бъдат възложени – сградата да бъде възложена на него, а поземленият имот в общ дял със съделителката Н. В. Д., тъй като същите са собственици на другите две сгради находящи се в същия поземлен имот и живеят трайно в същия, за разлика от съделителя Д., който се е установил да живее трайно в чужбина.

Алтернативно моли сградата да бъде изнесена на публична продан.

Макар становището на главния архитект на Община Вършец да е, че поземленият имот е поделим /становище на л. 196/, от изготвените по време на първата фаза на делбата експертни заключения, които настоящият състав изцяло кредитира, се установи, че процесният поземлен имот е реално неподеляем, тъй като не могат да бъдат спазени едновременно нормативните условия при съдебна делба – да се осигури лице за всеки от новообразуваните имоти и да не се създава недопустимо по закон разположение на съществуваща сграда /в този смисъл е първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице арх. А. Т. – л. 121 -124 и повторната експертиза, изготвена от вещите лица арх. А. Т. и арх. А. Т. – л. 178-182/.

Допуснатата до делба сграда също е неподеляема

2 съгласно изготвената по време на втората фаза на делбата експертиза от вещото лице А.

Т. /л. 283-286/, която не е оспорена от страните.

Относно пазарната стойност на имотите съдът кредитира заключението на вещото лице М. З. /л. 240-л. 246/, което е прието по делото без да е оспорено от страните и съгласно което пазарната стойност на поземления имот е 139 320 лева /равняващо се на 71 233.18 евро/, а на сградата е 130 300 лева /равняващо се на 66 621.33 евро/.

Относно извършването на делбата съдът намира следното:

В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по какъв начин да се извърши делбата. Основен принцип при извършване на делбата е по възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността - чл. 69, ал.2 ЗН.

Водещият критерий при избора на способа, при който ще се извърши делбата е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Съгласно теорията и трайната съдебна практика, когато броят на имотите е равен или по – голям от броя на съделителите, имуществената общност е реално поделяема и съдът я разпределя по два начина – чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол /чл.350 от ГПК/ и теглене на жребий /чл.351 от ГПК/ или чрез отреждане на дялове по реда на чл.353 от ГПК.

Безспорно е по делото, че процесният поземлен имот с идентификатор...., който е допуснат до делба между тримата съделители е застроен с три сгради – процесната ....., която е допусната до делба само между съделителите Р. Д. и М. Д. и още две сгради, които не са предмет на делбата и за които не се спори, че са индивидуална собственост на М. Д. и Н.

Д..

В този случай е допустимо да се извърши съдебна делба на поземления имот, но заедно със съсобствената сграда /в този смисъл Решение № 59 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г., II г. о., ГК/.

Тоест допуснатата до делба сграда не може да се постави в самостоятелен дял отделно от поземления имот, а поземленият имот, така и 3 сградата са реално неподеляеми.

Поради което не може да се образува повече от един дял - един за съделителя Р. Д. и поне още един общ дял за съделителите М. Д. и Н. Д. /като се има предвид, че двамата са съпрузи/.

Предвид което имуществената общност е реално неподеляема и съдът не може да я разпредели по нито един от посочените по-горе два начина – нито чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол /чл.350 от ГПК/ и теглене на жребий /чл.351 от ГПК/, нито чрез отреждане на дялове по реда на чл.353 от ГПК.

По аргумент от разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато имотите са по малко и са неподеляеми и никой от тях не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, а получената от продажбата сума да бъде разпределена между съделителите съобразно правата им.

В конкретния случай публичната продан е единственият възможен начин за прекратяване на съсобствеността между съделителите, тъй като от поземления имот и сградата може да се образува само един дял.

Поради което съсобствеността между страните следва да бъде прекратена чрез изнасянето на публична продан на допуснатите до делба имоти.

За неоснователно съдът намира искането на съделителя М. Д. и двата имота да му бъдат възложени – сградата да бъде възложена на него, а поземленият имот в общ дял със съделителката Н. В. Д., тъй като същите са собственици на другите две сгради находящи се в същия поземлен имот и живеят трайно в същия, за разлика от съделителя Д., който се е установил да живее трайно в чужбина.

В случая не е налице нито една от предвидените в закона хипотези, при която законът допуска да бъде възложен в дял на някой от съделителите неподеляем имот. На първо място този ред е приложим не за всички неподеляеми имоти, а само за тези, които представляват „неподеляемо жилище“, какъвто поземленият имот не е. Разпоредбата на чл. 349 ГПК урежда две хипотези за възлагане на „неподелямо жилище“. Първата хипотеза съгласно ал. 1 на чл. 349 ГПК касае случаите на прекратена СИО - жилище, 4 което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Втората хипотеза е уредена в ал. 2 на чл. 349 ГПК и се отнася за случаите, когато съсобствеността върху жилището е възникнала от наследяване - всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Съделителите М. Д. и Н. Д. не отговарят на условията по нито една от двете хипотези, за да им бъде възложена процесната сграда. М. Д. е придобил права върху процесната сграда по дарение по силата на Нотариален акт № 7, том V, per. № 5963, дело 715 от 2018г. /л. 16 по делото/. Отделно от това има жилище и признава, че живее трайно в друга сграда построена в същия поземлен имот, поради което и няма жилищна нужда, за да му бъде възложена процесната сграда.

Ето защо и двамата имота според настоящия състав следва да бъдат изнесени на публична продан.

Относно разноските за извършване на делбата:

Такива разноски се претендират единствено от съделителя М. Д..

Във връзка с претенцията на съделителя М. Д. за присъждане на направените от него разноски за адвокат следва да се посочи, че в производството за делба по правило разноските за адвокатска защита остават за всяка от страните така, както са направени. Изключение е налице, когато в производството се е развил спор относно наличието на съсобственост, правата на съделителите в съсобствеността, начина на извършване на делбата, както и във връзка с други искове, разгледани във втората фаза на делбеното производство, при които приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК (ППВС 7 от 28.11.1973 година; Определение 252 от 11.07.2014 по гр.д.2024/2014, I г.о ВКС). При липса на оспорване на самия факт на съсобствеността и на правата на съделителите, както е в настоящия случай, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално 5 представителство на адвокат. Респективно предвид неоснователността на заявеното от него искане да му бъдат възложени и двата процесни имота, разноските за адвокат за извършването на делбата също следва да останат в негова тежест, доколкото съделителят Р. Д. е изразил становище, че имотите следва да бъдат изнесени на публична продан, което съвпада с крайния извод на съда относно начина, по който следва да се ликвидира съсобствеността.

М. Д. претендира да му бъдат възстановени всички заплатени от него депозити за вещи лица по изготвените по делото експертизи.

За тези разноски приложение намира разпоредбата на л. 355 от ГПК, която гласи, че страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо, всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност.

В случая съделителят Р. Д. е внесъл своята част съобразно притежаваните от него права от определените от съда депозити за изготвяне на следните експертизи, а именно – 100 лева депозит, както и 12 лева допълнителен депозит за изготвената по време на първата фаза на делбата първоначална СТЕ /съгласно дадени от съда указания/, 100 лева първоначален депозит и 53.34 лева допълнителен депозит за изготвената по време на втората фаза на делбата съдебно-оценителна експертиза /съгласно дадени от съда указания /, 106.67 евро за изготвената по време на втората фаза на делбата СТЕ /съгласно дадени от съда указания /, поради което и същият не дължи на М. Д. заплатените от него суми за изготвяне на тези експертизи.

Единствено за изготвената на първата фаза на делбата повторна експертиза относно поделяемостта на поземления имот съдът не е определил припадащата се част, която се дължи от Р. Д., като целият депозит от 500 лева е бил внесен от М. Д., предвид че тази експертиза ползва всички съделители Р.

Д. следва да бъде осъден да му заплати припадащата се съобразно правата му върху поземления имот част от депозита, която съдът определя на 166.67 лева /85.22 евро/.

Не става ясно дали М. Д. претендира разноски и от съпругата си, а и по разбиране на настоящия състав Н. Д. не дължи на съпруга си М. Д. разноски 6 за заплатени депозити за вещи лица, тъй като видно от приложените платежни част от депозитите са платени от Н. Д. от името на двамата съделителите /л.