Решение № 369 от 27.04.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Кюстендил, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520101568 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „***********“ АД, ЕИК *********, срещу Т. Й. Й.. В исковата молба е изложено, че между страните са съществували облигационни отношения по продажба на електроенергия, регулирани от Общи условия, които са общоизвестни и публикувани в периодичния печат по см. на чл. 98а от ЗЕ. Ищецът твърди, че в периода 07.10.2021 г. – 05.02.2022 г. е доставял електрическа енергия, за имот – в с. Н., ул. „Л. Д.“ № 1, ИТН ********, за която ответникът не е плащал сумите по фактури на обща стойност 248,36 лв. и лихва за забава 3.52 лв. за периода 30.12.2021 г. – 28.03.2022 г.

За горепосочените суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, образувано е ч.гр.д. № 599/2022 г. на КРС, като длъжникът е подал възражение срещу заповедта.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи, че Т. Й.

Й., с електроснабден имот в с. Н., ул. „Л. Д.“ № *, ИТН **********, за му дължи суми : 248,36 лв. – главница за използвана и незаплатена електроенергия за периода от 07.10.2021 г. до 05.02.2022 г. и лихва за забава 3.52 лв. за периода 30.12.2021 г. – 28.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане; както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 599/2022 г. на КРС в размер на 110 лв.; разноски в исковото производство в размер на 180 лв.

Постъпил е отговор на искова молба от назначение на основание чл. 47 от ГПК особен представител на ответника, който заявява, че исковата молба е 1 допустима, но неоснователна. Сочи, че няма данни ответника да е уведомен по надлежния ред чрез връчване или залепване на уведомление.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД , в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия между него и ответника, притежаващ качеството собствени или ползвател на имота; че е доставил електрическа енергия в твърдените количества; че за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание с чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

1. С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на специалните предпоставки за допустимост на настоящото производство, като видно от материалите по приложеното ч.гр. д. № 599 от описа на КРС за 2022 г., е налице невъзможност процесната заповед по чл. 410 ГПК да влезе в законна сила поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК. Ето защо, за ищеца е възникнал интерес от установяване на вземането си по исков път. Указанията на съда до дружеството са съответни на предприетите действия, като е спазен и срокът по чл. 415 ГПК. Поради изложеното претенцията се възприема за допустима.

2. Възражението на процесуалния представител на ответника – назначения от съда особен представител, че иска е неоснователен, тъй като няма данни длъжника да е уведомен надлежно по см. на чл. 47 от ГПК, е неоснователно. Длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнениепо чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 599/2022 г. на КРС (л.18), както и за образуване на настоящото дело (л. 47) по реда на чл. 47, ал. 1, вр. ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление.

3. По делото е установено, че процесният имот, намиращ се на адрес: с.

Н., ул. „Л. Д.“ № * е бил електроснабден, с клиентски номер № *************, електромер №50630047.

4. По въпроса налице ли е облигационно отношение между страните по продажба на електрическа енергия:

За да има едно лице качеството потребител на електрическа енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) да е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия за имота по смисъла на Закона за енергетиката, при спазване на чл. 98а от ЗЕ;

2) лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана електрическа енергия, да е собственик или вещен ползвател на 2 имота.

Съгласно нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без да е необходимо изричното им писмено приемане – арг. ал.

4 от законовия текст. Страните не спорят, че общите условия са били публикувани, влезли са в сила и ответникът не е подал възражение срещу тях.

Клиента на електрическа енергия трябва да притежава качеството на собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови нужди – по аналогия на приетото в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г. по отношение на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на доставчика на електрическа енергия, като в чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си – така Решение № 3 от 4.01.2023 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 594/2022 г.

В разглеждания случай ответникът чрез процесуалния си представител не оспорва качеството си на собственик на имота. Налице са и косвени доказателства (заявление за отсрочване/ разсрочване на задълженията от 18.01.2016 г.), че ответникът е потребител на ел.енергия.

Облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че ответникът се явява битов клиент на електрическа енергия за битови нужди съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ във вр. с чл. 98а от ЗЕ.

5. Според така представените и приети като доказателство по делото ОУ, продавачът, в лицето на ищцовото дружество, се задължава да продава при условия на равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация електрическа енергия на всеки потребител на територията, обслужвана от продавача /чл. 10, ал.1 от ОУ/, а потребителят на ел. енергия поема насрещното задължение да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия /чл. 13, ал.1 от ОУ/. В Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, и по специално в чл. 19, ал.2, е предвиден и периода, в който потребителя на ел. енергия следва да извърши плащането на задължението си, а именно продължителността на 3 периода за плащане е 10 /десет/ дни.

Ответникът по делото не оспорва дължимостта на сумите по издадените фактури.

При преглед на представените по делото фактури и вземайки предвид заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, настоящият съд достига до извода, че същите са издадени в съответствие с общите условия на дружеството доставчик, като имат и необходимото съгласно последните съдържание. Съдът намира, че съдебно-счетоводната експертиза е отговорила в пълна степен на поставените въпроси, изготвена коректно и обективно от вещото лице. Вещото лице е посочило, че във фактурите съдържат всички необходими реквизити, осчетоводени са и са включени в дневниците по ДДС за съответния период. Освен последното, от ССчЕ се установява, че по процесните фактури не е постъпвало плащане от страна на длъжника. Във фактирите са посочени количествата доставена и потребена електроенергия за всеки отчетен период, като фактурите са издадени въз основа на показанията на електромер № 50630047.

В тази връзка липсват данни или конкретно възражение на ответника, които да поставят под съмнение надлежното отчитане и фактуриране на съответните количества електроенергия. По тези съображения съдът намира за доказано, че фактурираните от жалбоподателя количества електроенергия действително са били доставени и съответно потребени в обекта.

6. По делото бе доказано, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора, като е доставило електрическа енергия към обекта, поради което съдът намира, че за ответника е възникнало задължение да заплати стойността й. Съгласно изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза по задължението на ответника по процесните фактури възлиза на главница в общ размер от 248,36 лв. Следователно иска за главница в размер на 248,36 лв. ще бъде уважен изцяло. Основателен и доказан се явява иска за обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 35 от Общите условия, в размер на 3.52 лв.

7. По разноските:

Съобразно изхода на спора ищецът има право да му бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Представен е списък с разноски по чл. 80 от ГПК, който не е оспорен от ответника. На ищеца следва да се присъдят сторените разноски в исковото производство, в общ размер на 480 лв. от които- 155 лв. адвокатско възнаграждение, 75,00 лв. държавна такса, 100 лв. възнаграждение за особен представител, 150 лв. възнаграждение за ССЧЕ и разноски в заповедното производство, в общ размер на 110 лв. от които- 25 лв. държавна такса и 85 лв. адвокатско възнаграждение. На ответника не следва да се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. Й. Й., ЕГН **********, адрес с. Н., ул. „Л. Д.“ № 1, ДЪЛЖИ на „******************“ АД, ЕИК ********, следните суми: 248,36 лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия в периода 07.10.2021 г. – 05.02.2022 г., начислявана за имот – в с. Н., ул. „Л. Д.“ № *, ИТН ************, обезщетение за забава в размер на 3.52 лв. за периода 30.12.2021 г. – 28.03.2022 г. и ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 06.04.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 599/2022 г. на КРС.

ОСЪЖДА Т. Й. Й., ЕГН **********, адрес с. Н., ул. „Л. Д.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на „****************“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 590 лв. (петстотин и деветдесет лева), разноски в исковото и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5