Решение № 5416 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5416 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Б. Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Б.а Вл. Б.ова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100509931 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 12003 от 20.06.2025 г., постановено по гр. д. № 16711/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в, по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от П. В. П., е признал за установено между страните, че Договор за потребителски кредит № 310177278 от 23.01.2025г., сключен между П. В. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, е нищожен. Осъдил е, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, да заплати на П. В. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, сумата от 80 лв., представляваща извършени деловодни разноски, а на основание чл. 38, ал.

2 ЗА да заплати на адв. Б. Д. К., с адрес: гр. Кърджали, ул. ****, сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена правна помощ.

Недоволен от решението е останал ответника в производството "Ти Би Ай Банк" АД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го е обжалвало изцяло. Моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, като предявения иск бъде отхвърлен, като неоснователен. Излага като основно възражение във въззивната си жалба, че съдът неправилно приел, че посочения в ДПК ГПР е неправилен, поради невключването на премиите по застраховката в него, тъй като застрахователната премия не съставлявала разход, който подлежи на включване в общите разходи по кредита, въз основа на които се калкулира и ГПР. Съгласно ЗПК, само когато сключването на застраховката, като допълнителна услуга към договора за кредит, е задължително условие за сключване на договора и получаване на кредита, само тогава премиите по същата следва да 1 се включат в ГПР по договора за заем. В конкретния случай застраховката към ДПК била сключена по изрично желание на кредитополучателя и не била задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което и същата не следвала да се включва в ГПР, респ. посочения такъв в ДПК бил правилно определен и отговарял на изискването на ЗПК по см. на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в двете съдебни инстанции. Моли откритото съдебно заседание да се гледа в тяхно отсъствие.

Насрещната страна П. В. П., чрез адвокат Б. К., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва изложените доводи във въззивната жалба като неоснователни и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираните от въззивника съдебни разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Софийски градски съд намира, че обжалваното решение се явява валидно същото е постановено от съдия от СРС, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Софийския районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Решаващия районен съд се е произнесъл в рамките на фактическите твърдения на ищеца и съгласно дадената от съда правна квалификация на предявения иск - чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В първоинстанционното производство, съдът е установил и обявил за безспорно между страните, с обявения за окончателен доклад по делото, че на 23.01.2025г. чрез използване на средства от разстояние страните са сключили договор за целеви потребителски кредит за закупуване на уред № 310177278, като било уговорено, че в тридневен срок от сключването му, паричните средства се предоставят на потребителя по открита при ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, банкова сметка. Останалите параметри на договора били: договорен размер на кредита - 1 361,95 лева, а дължима застрахователна премия „Bank пакет“ 1 кредит (18s) на стойност от 157,55 лева и застраховка Bank Пакет 1 уред в размер на 5,40 лева, посочен общ размер на кредита 1361,95 лева, посочена цена на стоката 1199 лева, при фиксиран лихвен процент - 23,64 %, ГПР – 26,26 % и обща дължима сума от потребителя 1630,93 лева, при уговорен срок за връщане на сумата до 25.07.2026 г., на 18 вноски, съгласно погасителен план. В чл. 19 от договора било посочено, че сключването на договора не е обусловено от сключването на застраховка, но в случай, че такъв все пак е сключен (съобразно чл.7.2.2), частта от средствата, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора за сметка на потребителя в полза на съответния застраховател. С чл.

18 е уговорено, че предоставянето на обезпечение също не е задължително.

2

От представената заявление - декларация за установяване на договорни отношения от 23.01.2025 г., подписана от заявителя П. В. П., е видно, че той е дал съгласие, да му бъде сключена застраховка към „Кардиф Животозастраховане", Клон България“ КЧТ" и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ.

Като писмено доказателство по делото е приет Сертификат № 140544160832025 за застраховки „Защита на кредита“ и допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, сключени между ищеца и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане, клон България“, осигуряващи застрахователно покритие срещу следните рискове:смърт, трайно намалена или загубена работоспособност, временна неработоспособност, нежелана безработица в резултат на уволнение, хоспитализация над 3 дни, полагане на грижи за болен над 30 дни и защита на стоката, срещу застрахователна премия на обща стойност от 162,95 лева.

Като приложение към исковата молба е представено и искане - договор за предоставяне на платежни услуги и издаване на платежни инструменти до ответното дружество, касаещо откриване на разплащателна сметка, ведно с общи условия за предоставяните платежни услуги.

От трите преводни нареждания за кредитен превод, се установява, че в полза на търговеца, от който е закупена стоката, за която е отпуснат потребителския кредит е преведена на 24.01.2025 г. сумата от 1199 лв., а в полза на ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от името на кредитополучателя е преведена и сумата за застрахователната премия от 162,95 лв., която съгласно договореностите между страните следва да се плаща от името и за сметка на кредитополучателя, чрез кредитодателя към застрахователното дружество.

От доказателствата по делото се установява също, че към датата на сезиране на съда, ищецът – кредитополучател е извършил погасяване на две месечни анюитетни вноски в общ размер на 181,22 лв.

От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предмет на делото са искове по чл. 26, ал. 1, т. 1 пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл.

22 от ЗПК за прогласяване на нищожен на сключения между страните договор за кредит.

Жалбоподателят - "Ти Би Ай Банк" ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Въззиваемият П. П. е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и, ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.

Спорно между страните единствено е, дали процесният договор е валидно сключен, респ. дали правилно е обявен от СРС за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.

3

В тази връзка съдът с доклада по делото е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи, за което е предоставил на същите, при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправни клаузи от договора.

Съдът приема, че процесният договор, независимо, че е сключен по реда на ЗПФУР и чрез средства за комуникация от разстояние, има характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят им качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което последния се ползва и от установената в специалния ЗЗП, завишена защита на правата на потребителите на услуги, в т.ч. финансови такива.

Поради тези причини, процесния Договор за потребителски кредит следва да бъде съобразен, от една страна с изискванията на ЗПК, а от друга и с правилата, установени в ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а доколкото нормите на ЗПК са императивни, за действителността им съдът може и служебно да се произнесе.

В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 от ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит. Чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.