Решение № 518 от 10.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Благоевград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102429 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от И. С. С., ЕГН **********, с адрес село ***** против П. Г. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *****.

Ищецът е предявил срещу ответника установителен иск за сумата от 3400 лв. /три хиляди и четиристотин лева/, с равностойност 1738,39 евро, представляваща неизплатени 17 вноски по сключен Договор за паричен заем от 01.09.2023 година между И. С. С. – кредитор и П. Г.

А. – заемополучател, с нотариална заверка на подписите, с рег. № 5682 от 01.09.2023 г. на ******, рег. ****, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 13.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от договор за заем с нотариална заверка на подписите от 01.09.2023г.

Поддържа, че по силата на този договор в качеството му на заемодател отпуснал на ответника (заемател) сумата в общ размер от 4000 лв., като самият договор служел за разписка за получаване на заетата сума. Излага, че съгласно чл. 1 от процесния договор заемополучателят се задължил да върнел заемната сума на 20 равни месечни месечни вноски в размер на по 200 лв. всяка, с краен падеж 20.04.2025г. Заявява, че ответникът бил заплатил само 600 лв., като не върнал процесната сума. Претендира връщането на сумата по договора за заем. Сочи, че за процесното вземане на 06.06.2026г. по ч. гр. д. № 1231/2025г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Във възражението си по чл. 414 ГПК е заявил, че е заплатил 4095 лв. на сина на ищеца Еленко И.ов С., като това било сторено по молба на ищеца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично, като прави изрично признание на предявения иск, като заявява, че в хода на изпълнителното производство е заплатил на ищеца главницата в размер на 3400 лв., както и законната лихва върху главницата, считана от датата на подаване на заявлението по 417 ГПК, до окончателното изплащане, както и таксите и разноските по изпълнителното дело.

Заявява също така, че ще заплати и претендираните разноски от адвоката на ищцовата 1 страна в исковото производство.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане в настоящото производство е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3400 лв., с равностойност 1738,39 евро – представляваща главница, неизплатени 17 вноски по сключен Договор за паричен заем от 01.09.2023 година между И. С. С. – кредитор и П. Г. А. – заемополучател, с нотариална заверка на подписите, с рег. № 5682 от 01.09.2023 г. на ******, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 13.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК с № 633 от 06.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1231/2025 г. на Районен съд – гр. Благоевград.

Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

В принципен план уважаването на разглеждания иск е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има качеството на заемодател, а ответникът – на заемател; 2/ реалното предоставяне от заемодателя на заемателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на задължението на заемателя, касаещо връщане на главницата и 4/ ответникът да не е погасил претендираното от ищцовата страна вземане.

В настоящия случай, съобразно процесуалните си позиции, страните по делото признават всички факти, подлежащи на доказване в настоящото производство.

Същевременно от съобщение за приключване на изпълнително дело № 147/2025 година, с изх. № 02944/26.11.2025 година, по описа на ЧСИ *****, е видно, че след образуване на заповедното производство и издаване на Заповед за незабавно изпълнение по него, а именно:

ЧГРД № 1231 по описа за 2025 година на БлРС, е било образувано изпълнително дело ********, като в хода на това изпълнително производство длъжникът П. Г. *****, съответно ответник в настоящото производство е бил заплатил в полза на ищеца сумата от 3400 лв., с която е била погасена паричната сума, предмет на разглеждания иск.

От друга страна, в хода на устните състезания процесуалният представител на ищцовата страна е признал изрично факта, че ответникът с доброволно плащане, направено в хода на процеса, напълно е погасил претендираното вземане.

В този контекст и след като съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, така осъщественото плащане, съдът счита, че предявеният иск трябва да бъде отхвърлен като погасен поради плащане, извършено след завеждането на исковата молба.

Относно разноските:

Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно правния спор.

Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото.

Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото, право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено, 2 че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент от противното, когато с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, но в хода на същото е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а трябва да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи (вж. изрично в този смисъл Определение № 232/07.05.2015 г. по ч. т. д. № 992/2015 г., II т. о. на ВКС, където е разгледана точно такава хипотеза).

Съдът намира, че ответникът е станал причина за предявяване на иска, тъй като падежът за плащане на претендираната главница е настъпил преди подаване на исковата молба. В тази връзка следва да се има предвид, че извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита.

Горните принципни положения, пренесени в полето на настоящия казус, дават основание за извод, че ищецът има право на търсените от него разноски. Следва да се има предвид също така, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, трябва да извърши диференцирано произнасяне по отношение на разноските в заповедното производство и тези, касаещи исковото дело. В настоящия случай е безспорно, че ответникът е заплатил направените и заявените от ищеца разноски в заповедното производство Ответникът следва да заплати държавна такса за настоящето исково производство в размер на 43 лв., с равностойност 21,99 евро и 400 лв., с равностойност 204,52 евро за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство. За присъждането на тези разноски, както стана ясно, е без значение обстоятелството, че предявеният иск ще бъде отхвърлен. Това е така, защото този процесуален резултат се дължи не на неговата неоснователност, а на плащане на исковата суми от страна на ответника в хода на процеса, което не променя факта, че последният е станал причина за завеждането на делото. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 226,51 евро.

Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр.Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса, иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.

1 ЗЗД, предявен от ищеца И. С. С., ЕГН **********, с адрес село *****против ответника П.

Г. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.******, с който се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следната сума, която е била предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 633 от 06.06.2025г., издадена по ч. гр. д. № 1231/2025г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:

- 1738,39 евро, представляваща неизплатени 17 вноски по сключен Договор за паричен заем от 01.09.2023 година между И. С. С. – кредитор и П. Г. А. – заемополучател, с нотариална заверка на подписите, с рег. № 5682 от 01.09.2023 г. на *******, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 13.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Г. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ****** да заплати на И. С. С., ЕГН **********, с адрес село Стоб, ул.

„Партизанска“ № 9 разноски, сторени в настоящото исково производство, в размер на 3

226,51 евро.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4