Решение № 1339 от 23.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. Пловдив, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20265330200395 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 11339371, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. Г. С., ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева или /51,13 EUR/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят – редовно призован не се явява, а се представлява от процесуалният си представител адв. Н.. В депозирана до съда жалба, моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание адв. Н. поддържа възраженията по жалбата . Не се претендират разноски в условия на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна, ОДМВР гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище 1 чрез гл. юрк. Ивелина Пенкова, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, се моли същият да бъде потвърден. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и в законово установения срок.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 27.08.2025 г. в 20:14ч. в гр. Пловдив, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ срещу № 72 с посока на движение от изток към запад е било извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. "Пежо 207" с рег. № ******, установено и заснето с одобрено автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 120ccf4. В атакувания фиш било отразено, че разрешената скорост в посочения участък е 50 км/ч и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 72 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик - жалбоподателката М. Г. С..

Констатираното нарушение било квалифицирано чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. След извършена справка в база данни на КАТ било установено, че притежанието на процесния автомобил е на жалбоподателя М. С.. Същата не е посочила лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП , а се е възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш. Въз основа на установеното е издаден електронен фиш Серия К № 11339371.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства - снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол на Български 2 институт по метрология № 130-СГ-ИСИС/25.03.2025г., справка за собственици на превозното средство относно л. а. "Пежо 207" с рег. № ******, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, снимка на разположението на техническото средство, справка нарушителводач, Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства с категоричност се доказва жалбоподателката да е осъществила от обективна и субективна страна състава на административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което й е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в км/ч, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 км/ч.

Безспорно установено е, че на 27.08.2025 г. в 20:14ч. в гр. Пловдив, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ срещу № 72 с посока на движение от изток към запад л. а. "Пежо 207" с рег. № ******, се е движил с установена скорост от 72 км/ч, в рамките на населено място, където важи общото ограничение от 50 км/ч, като е превишил максимално допустимата скорост с 22 км/ч. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км/ч, колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя. Доказателство за установеното нарушение е и приложеният към административната преписка снимков материал към издадения ЕФ, от който с категоричност се установяват както дата и час на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочени географските координати, посока на движение на автомобила и неговите идентификационни данни.

Установява се, че лицето на което е издаден електронния фиш е собственик на автомобила, доказателство за което е представената по преписката извадка от база данни на КАТ за собственици на превозното 3 средство, където С. е вписана, като собственик на процесното МПС. Същата не е посочила лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП поради което правилно ЕФ е издаден на собственика на МПС- М. С..

Нарушителката виновно не се е съобразила с правилата за поведение, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 22 км/ч над допустимото и по този начин е извършила деянието си с пряк умисъл.

3аконосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., които се равняват на 51,13 EUR, съобразно разпоредбата на чл. 182 ал. 1, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона между 21 и 30 км/ч. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Така издаденият срещу жалбоподателя електронен фиш отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, който го е издал. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя относно това, че електронният фиш е издаден от орган, който не притежава субективна материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и §6, т. 64 от Допълнителните разпоредби на закона, електронен фиш се съставя от административно-информационна система въз основа на данни от автоматизирани технически средства и се издава от директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице - съгласно чл. 165, ал. 2 ЗДвП, органите на МВР, включително и служители на „Пътна полиция“, разполагат с компетентност да осъществяват контрол и санкциониране при нарушения, установени чрез технически средства, като в случай на електронен фиш въз основа на видеозапис или снимков материал, не е необходимо прякото присъствие на контролните органи на място.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че процесният електронен фиш е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която допуска издаване на 4 електронен фиш при автоматично регистриране на нарушението чрез техническо средство или система за видеонаблюдение, сертифицирана и одобрена по съответния ред. Ето защо съдът не споделя направеното в тази насока възражение.

В обстоятелствената част на електронния фиш са посочени датата и мястото на извършване на деянието, неговият автор, качеството му на собственик на МПС, определящо го като годен субект на нарушението, индивидуализирано е превозното средство чрез посочване на марка, модел, регистрационен номер и собственик, описано е и конкретното поведение от обективна страна, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението – управление на моторно превозно средство със скорост на движение от 72 км/ч в населено място, където е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч. В ЕФ ясно са посочени стойностите на разрешената, установената и превишената скорост. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в осъществяването му, а следователно определят и редовността на описанието на нарушението.

В ЕФ ясно и с необходимата конкретност е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно гр. Пловдив, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ срещу № 72 с посока на движение от изток към запад, което е в рамките на населеното място, в което предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Мястото отговаря на отразеното в протокола за използване на АТСС и е възпроизведено и в електронния фиш. Същото се установява безспорно и от снимковия материал, където в приложеното по делото статично изображение са конкретизирани и географските координати.

Извършеното нарушение по ЗДвП е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ccf4, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания, вписана е в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и е преминала съответната проверка.

Доказателства в тази насока са представени по административната преписка.

Установи се, че АТСС тип ARH CAM S1 е мобилно такова, което се разполага на контролирания пътен участък.

5

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката относно неяснотата на паричното измерение на наложената глоба. В атакувания фиш пределно ясно са посочени сумите „глоба 100 лв.“, които се равняват на 51,13 EUR.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при установяване на административни нарушения чрез автоматизирани технически средства се издава електронен фиш, който има правен ефект на наказателно постановление. Законодателят изрично е предвидил тази процедура, различна от тази по чл. 42 и сл. ЗАНН, именно с цел ефективно и обективно санкциониране на масови нарушения на правилата за движение. Тя не нарушава принципа на разделение на функциите, тъй като контролът за законосъобразност се осъществява при евентуално обжалване – както е и в настоящия случай.

В този смисъл не може да се приеме за основателно и позоваването на Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС, което е издадено в контекста на общия наказателен процес и не намира пряко приложение към административно-наказателните процедури, при които действа специфична уредба.

С изготвянето на снимка на разположение на АТСС е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Изпълнено е и изискването на чл.

10, ал. 1 от същата Наредба за съставяне на протокол за използване на АТСС, който е надлежно попълнен и съдържа необходимите реквизити.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.