Определение № 212 от 19.05.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 252/2025
- Вид
- Определение № 212
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 19.05.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.229,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500252 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№260348/27.03.2025г., подадена по пощата на 26.03.2025г. от К. Б. Е., чрез пълномощника му адв.В. Д., против протоколно определение от 19.03.2025г., постановено по в.гр.дело №783/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което производството по делото е спряно до решаване с влязло в сила решение на спора по гр.дело №19795/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които спорът по висящото дело касае сграда с идентификатор **************** която не съществува и не е предмет на настоящото производство, като липсва пълна идентичност на страните по двете дела и не е налице преюдициалност помежду им, а при положение, че делата касаят искове по чл.109 от ЗС, е следвало да бъде спряно по-късно образуваното, а не настоящото. По тези съображения се претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба И. Б. Е. и В. Т. К. са депозирали чрез 1 пълномощника адв.К. Г. писмен отговор на същата с аргументи за нейната неоснователност, според които спорът по висящото дело е преюдициален за правилното решаване на този по настоящото досежно разпределението на ползването на незастроената част от дворното място, което следва да бъде съобразено с местоположението на входа към първия жилищен етаж от сградата с идентификатор **************** собствен на жалбоподателя, което е свързано с висящия спор за преустановяване на неоснователни действия от същия. Молят частната жалба да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 във връзка с чл.62,ал.2 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение за спиране на производството по делото, което временно прегражда по-нататъшното му развитие, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:
С искова молба вх.№39730/27.07.2016г. ищецът К. Б. Е. е предявил против ответника И. Б. Е. искове по чл.109 от ЗС – за преустановяване на неоснователните действия, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява спокойно правото си на собственост, изразяващи се в строеж на сграда с идентификатор *********** и строеж на навес, долепен до западната фасада на сграда с идентификатор ***********, ползван за кухненски бокс и котел на парно отопление, както и да му осигури ключ от входната врата на жилищната сграда и разчисти общото стълбище от вещи, като възстанови фактическото положение от преди тези действия, и по чл.32,ал.2 от ЗС – за разпределение на реалното ползване на дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор ***********. Като ответник е конституирана и В. Т. К.. С Решение №201 от 08.05.2018г. по гр.дело №1761/2016г. по описа на Районен съд-Асеновград исковете са уважени, като ползването на дворното място е разпределено по вариант I-ви към заключението на вещото лице М. от 19.02.2018г. и скицата към него, съставляваща неразделна част. По подадени и от двете страни въззивни жалби против така постановеното първоинстанционно решение е висящо производство пред въззивната инстанция по образуваното в.гр.дело 2
№783/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково. В хода на същото е подадена чрез ССЕВ на 21.01.2025г. молба ответниците И. Е. и В. К., съдържаща искане за спиране на производството до решаване на спора по гр.дело №19795/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив с влязло в сила решение, считайки го за преюдициален по отношение на разпределението на ползването на незастроената част от дворното място като касаещ преустановяване на неоснователни действия на ищеца К. Е., засягащи входа за първия жилищен етаж от сградата с идентификатор **************** Представено е съдебно удостоверение относно страните и предмета на висящото гр.дело №19795/2024г. на Районен съд-Пловдив, според което предмет на същото са предявени от И. Е. против К. Е. искове по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да възстанови целостта на носеща стена /нарушена от избит от него отвор за врата/, която стена се намира между северната стълбищна площадка на етаж първи и помещенията на самостоятелния обект, разположен на първия етаж от сградата с идентификатор **************** да зазида избитите от него два отвора във вътрешната носеща стена, разделяща източното помещение и западните помещения на обекта – жилище на етаж първи от сградата, както и да възстанови премахнатите от него стени на санитарните помещения в югоизточната и в северозападната част на първия етаж. С обжалваното протоколно определение от 19.03.2025г. въззивният съд е приел да е налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, тъй като исковете по така образуваното дело предпоставят произнасянето по предмета на въззивното производство, поради това, че касаят идентични права, които пряко засягат иска по чл.109 от ЗС и иска по чл.32 от ЗС, обект на настоящото дело.
Настоящата инстанция намира за неоснователен доводът на жалбоподателя исковете по чл.109 от ЗС по образуваното пред Районен съдПловдив дело да касаят несъществуваща сграда, съответно не такава, която да е предмет на настоящото производство. В съдебното удостоверение тя погрешно е посочена с идентификатор **************** вместо с идентификатор ***********, но се касае за такава на един и същ административен адрес в гр.П., ул. К ****№ ***, която, според данните, е основната в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 90кв.м.
Основателно жалбоподателят поддържа между исковете по чл.109 от ЗС по 3 двете дела да липсва връзка на преюдициалност. Същите касаят неоснователни действия, свързани с тази сграда, но предмет на настоящото производство е достъпа на К. Е. през входа на сградата чрез предоставяне на ключ от входната врата и разчистване на общото стълбище от вещи, а предмет на другото е възстановяване от същия на стени, засягащи помещения от първия етаж. Дори да се приеме, че това възстановяване касае именно достъпа на К. Е. до първия етаж, разрешаването на спора няма да е от значение дали препятстването му от въпросния вход е неоснователно действие, което пречи на същия да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Противно на поддържаното от ответниците и пред настоящата инстанция, разрешаването на спора по чл.109 от ЗС по висящото дело не е от значение за правилното решаване на спора по настоящото, отнасящ се и до разпределението на реалното ползване на дворното място по чл.32,ал.2 от ЗС. От очертания в съдебното удостоверение предмет на спора по чл.109 от ЗС не става ясно той да е свързан с входа към първия жилищен етаж, собственост на ищеца К. Е..
Дори и да се приеме, че при уважаване на иска местоположението на входа към първия жилищен етаж евентуално би се променило, следва да се има предвид, че разпределението на реалното ползване трябва да е съобразено и да съответства на съществуващото към приключване на устните състезания фактическо положение относно застрояването, достъпа и установения начин на ползване на постройките, като е недопустимо с него да се налага извършване на преустройства или да се съблюдават бъдещи такива при формиране на дяловете.
Обсъденото налага отмяна на обжалваното определение като неправилно и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.03.2025г., постановено по в.гр.дело №783/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което производството по делото е спряно до решаване с влязло в сила решение на спора по гр.дело №19795/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Хасково за продължаване на 4 съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5