Определение № 30052 от 19.12.2019, Софийски градски съд

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.София, 19.12.2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 15932 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.

2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В.А.Х.

– М. срещу разпореждане от 30.08.2019г. на ЧСИ Р.Г.по изп. дело № 20189250402375, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателката – длъжник вх. № 5212/21.08.2019г. за коригиране размера на дълга по делото.

В жалбата се твърди, че първоначално изпълнителното производство е било образувано по описа на ЧСИ И.Ч., срещу когото е образувано дисциплинарно производство и запечатана кантората му, без жалбоподателката да е уведомена за това. Жалбоподателката поддържа, че е плащала дължимите вноски до запечатването на кантората на 24.08.2018г., като е заплатена общо сумата 2900 лв., след което е спряла да плаща, но делото не било разпределено на друг съдебен изпълнител. Поддържа, че остатъкът от дълга следва да бъде в размер на 200 лв. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ Г.и да постанови, че остатъчната сума по дълга е в размер на 200 лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е заявено становище от взискателя по изпълнителното дело Столична община – Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“.

В срока и на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК ЧСИ Ч.е изложила мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е недопустима.

Изпълнително дело № 20157830400763 по описа на ЧСИ Ч.е образувано въз основа на възлагателно писмо от СО – ДРСВ по искане от 17.11.2015г. на отдел ОП – Средец/Триадица срещу жалбоподателката за незаплатени задължения за патентен данък за периода 2010г. – 2014г.

По делото са извършвани плащания от длъжника – жалбоподател за периода до 2017г., като със съобщение, връчено на 14.08.2018г., същата е уведомена, че на основание чл. 33 ЗЧСИ служебният архив на ЧСИ е прехвърлен при ЧСИ Ч., като в съобщението са посочени дължимите към този момент суми – главница, лихва и такси в общ размер на сумата 1124. 73 лв.

С възражение вх. № 0512/21.08.2018г. жалбоподателката Х. – М. е заявила, че не е съгласна с посочения общ размер на задължението от 1124. 73 лв.

С атакуваното в настоящото производство разпореждане възражението за коригиране размера на дълга е оставено без уважение.

Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, като определя лимитативно основанията за обжалване на атакуемите действия, както и кръга от субекти, имащи правото на жалба. На длъжника, като страна в изпълнителния процес, е предоставена правната възможност да обжалва посочените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изпълнителни действия при ограничаване възможността за оспорването им до визираните в тези норми нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.1 -

7 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите на чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и постановлението за разноските.

В случая обжалваните действия на ЧСИ от длъжника не попадат в изчерпателно изброените в закона, които подлежат на обжалване по реда на чл. 435 ГПК. Твърденията за неправилно изчислен размера на остатъчен дълг, включително и досежно таксите по изпълнението, само с оглед извършените доброволни плащания в рамките на изпълнителния процес, могат да обосноват друг вид защита на длъжника по исков ред, но не обосновават допустима защита по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Не се твърди да е налице заплатена цялата сума и да са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, респ. разноските по изпълнението да са неправилно определени, а дължимите суми са оспорени с възражението само с оглед неправилно приспадане на извършените плащания. Във възражението, депозирано пред ЧСИ, е направено искане остатъчната сума да бъде определена в размер на 400 лв., а с частната жалба се иска единствено коригирането й в размер на 200 лв. Ето защо не е налице обжалваем акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на длъжника В.А.Х. – М. срещу разпореждане от 30.08.2019г. на ЧСИ Р.Г.по изп. дело № 20189250402375.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщенията пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.