Решение № 311 от 05.05.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Разград, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20243330102347 по описа за 2024 година

За да се произнесе, Съдът взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и ЗПК..

.Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, с която са предявени обективно съединени искове срещу О. Н. А. за заплащане на следните суми: 800 лв. главница по Договор за потребителски кредит №433279, сключен между ответника и „Сити кеш“ООД; 99,32 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 08.07.2020 г. до 27.01.2021 г.; сумата 238,68 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 27.01.2021 г. до 02.10.2024 г.; сумата 390,04 лв. неплатени такси по Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ООД; сумата 500,68 лв. – дължима неустойка по чл.6.2 от Договора, както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира и за разноските по ч.гр.д.

№2164/2024 г., по което съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение за горепосочените суми.

В исковата си молба ищецът твърди, че че между ответника и „Сити кеш“ООД е сключен Договор за потребителски кредит №433279 на 08.07.2020 г. за сумата 800 лв. със срок за погасяване до 27.01.2021 г. на 29 бр. погасителни вноски по 50 лв., че Фиксирания лихвен процент е 40,05%, а ГПР – 49,60%, че сумата 800 лв. е получена от ответника, че в договора са уговорени обезщетение за забава и начина на уведомяване на ответникакредитополучател, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит; че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.04.2022 г. „Сити кеш“ООД е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД своите вземания, вкл. и това по горепосочения договор, че ищецът е уведомил ответника за това прехвърляне; че и след уведомяването ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника. В срока 1 по чл.131 от ГПК същият не е депозирал становище. Не се явява и в о.с.з.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен Договор за паричен заем №433279 към искане №0390134 от 08.07.2020 г. /л.11/, сключен между ответника О. Н. А. и „Сити кеш“ООД за сумата 800 лв. със задължение за връщане на сумата за срок от 29 седмици с 29 погасителни вноски – до 27.01.2021 г.. В чл.4, ал.1 от договора е записано, че с подписа си в този договор ответникът удостоверява, че е получил дължимата му се сума по договора.

Съответно в чл.6 и сл. от договора е записано задължение на заемателя да представи на заемодателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата обезпечение – поръчителство или банкова гаранция, а в случай на неизпълнение на това задължение – дължи неустойка в размер на 544,45 лв. т.8/ , като това задължение ще се плаща разсрочено. В погасителния план /л.14/ е записана и общо дължимата сума от 1 450 лв.

В Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ООД са вписани разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска /л.40/ В договора е записан фиксиран годишен лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите – 49,60%.

Тези условия на договора са описани и в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л.17/ Вземанията на „Сити кеш“ООД срещу ответника по процесния договор са му прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. /л.26 и сл. и л.42/

Упълномощен от цедента „Сити кеш“ООД с изрично пълномощно /л.38/ цесионера „АПС Бета България“ ЕООД е уведомил ответника за цесията с връчването на исковата молба.

По ч.гр.д.№2164/2024 г. по описа на Районен съд - Разград „АПС Бета България“ ЕООД е поискал, но съдът с разпореждане №3725/05.12.2024 г. е отказал на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, чрез пълномощник Елизабет Радославова Любенова – юрисконсулт, издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу О. Н. А. ЕГН: **********, с настоящ адрес:

*********************, общ. Разград, обл. Разград и постоянен адрес:

***************************, общ. Разград, обл. Разград за сумите: 800 лв. неплатена главница по Договор за потребителски кредит 433279, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2024г. до окончателното й изплащане, неплатени дължими такси в размер на 390,04 /, 500,68 лв. неустойка, 99,32 лева дължима договорна лихва за периода от 08.07.2020 г. до 27.01.2021 г., 238,68 лева дължима законна лихва за забава за периода 27.01.2021 г. 02.10.2024 г. и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

В изпълнение на задължение, формулирано в определението по чл.140 от ГПК, ищецът е пояснил, че в изчисления от кредитодателя ГПР не са включени неустойки и е представил извлечение от сметка, от която е видно, че ответникът е заплатил сумата 50 лв. /л.81/

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

2

Сключеният Договор за паричен заем, въз основа на който ищецът претендира вземания, несъмнено е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Във връзка с постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е регулирана от Закона за потребителския кредит, който предвижда специални основания за нищожност на договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание, лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на посилната страна в правоотношението - кредиторът, както и от Закона за защита на потребителите.

С оглед това свое задължение, съдът при изследване на Договор за паричен заем № 433279 взе предвид следното:

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник е длъжен да предостави своевременно на потребителя, съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 към ЗПК. Ал.5 на същия член от ЗПК гласи, че формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2, трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора. В конкретния случай информацията, съдържаща се във формуляра, макар и формално да е налична, не съответства на параметрите на сключения с оглед нея договор, тъй като кредиторът, предлагайки на клиента да подпише приложение към стандартния европейски формуляр с наименование „Допълнителна преддоговорна информация“, променя същата в голяма степен. С подписаното приложение общият размер на задължението на клиента вече не е в размер на 905,55 лв., респ. годишният процент на разходите не е 49,60 %, тъй като със задължението за обезпечаване на заема с банкова гаранция или поръчител, което е почти невъзможно за изпълнение, на потребителя – ответник му е наложено да приеме клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП, т.к.

3 увеличават цената на кредитния ресурс с 544,45 лв. , което е повече от 1/2.

Съгл. чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Отделно следва да се отчете, че по делото не е доказано, че е спазена разпоредбата на чл.6 от ЗПК кредиторът, съответно кредитният посредник, да предостави подходящи разяснения на потребителите, позволяващи им да преценят доколко предлаганият договор за кредит съответства на техните потребности и финансово състояние, и да разясни преддоговорната информация по чл. 5, която трябва да бъде предоставена, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху потребителите, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания от страна на потребителя.

Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, което в случая е изпълнено.

Целта на законовото изискване за еднаквост на шрифта и минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи на договора са с еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен промит на съдържанието.

В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, поради което в тази хипотеза не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти.

Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните неизплатени суми - чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и и наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР, съдът съобрази, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния процент на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 6. 2 от договора за заем в размер на 704, 82 лева при уговорена главница в размер на 900 лева създава условия за постигане на допълнително, скрито и заобикалящо изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК възнаграждение на кредитодателя, което би трябвало да се включи в "общите разходи по кредита" (съобразно легалното определение на това понятие, дадено в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК ). Явно е, че целта на договора за заплащане на неустойка за непредставяне в 3-дневен срок от сключване на договора на обезпечение, при уговорен лихвен процент 40, 05 и ГПР от 47, 95 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва.