Решение № 137 от 08.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пазарджик, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220201792 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Г. И., с ЕГН **********, в качеството му на управител на „БРАДВА“ ООД, ЕИК 207359367, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „**********, чрез пълномощника адв. Д. П. от АК- Пловдив, против Електронен фиш Серия К № 7935512 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, което води до неговата незаконосъобразност, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, също редовно призован. По делото не е представено писмено становище по същество.

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВРПазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. От 1 надлежно упълномощеният да представлява ОДМВР- Пазарджик юрисконсулт е представено писмено становище по същество, с което е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея и доводите в писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 01.08.2023 г., в 18,26 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, в посока от град Пловдив към град София, е управлявал л.а. „***********, като се е движил с превишена скорост от 162 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 162 км/час, т.е. превишение на скоростта от 22 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4,86 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 17 км/час.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателя на 01.11.2023 г., видно от известие за доставяне (л.9). Жалбата против ЕФ е депозирана чрез ОДМВР- Пазарджик до съда от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат виж Пълномощно на л.5) по пощата на 10.11.2023 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.7), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

2

Разгледана по същество, жалбата

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: против атакувания

ЕФ е

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Т. И. е ангажирана на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като управител и законен представител на „БРАДВА“ООД гр. Пловдив. Извършената от съда справка в публичния Търговски регистър потвърждава обстоятелството, че Т. И. към датата на извършване на нарушението е бил управител и законен представител на въпросното дружество.

Вярно е, че към датата на нарушението дружество „БРАДВА“ООД не е собственик на процесното МПС- л.а. „*********** (същото е собственост на („ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД- Клон Пловдив), но то е вписано в службата по регистрация като ползвател на МПС, видно от Справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.8). Всички тези факти не се оспорват и от Т. И. в депозираната от него жалба.

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя, а той директно е обжалвал фиша пред съда. Поради това правилно е бил санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ, съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). С оглед на изложеното съдът счита за неприемливи направените в жалбата възражения, отнасящи се до това, че е допуснато СПН, тъй като преди да бъде издаден ЕФ не било изследвано обстоятелството кое е лицето управлявало засеченото МПС. В жалбата се сочи, че МПС било предоставено на лицето Р.А.Ч. от с. М., обл. Стара Загора за управление на процесната дата, като единствено това лице на тази дата било ползвало процесния автомобил.

3

Същото обаче отказвало да предостави на жалбоподателя копие от свидетелството си за управление на МПС, което го било лишило от възможността да представи декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП.

Тези възражения не се споделят от настоящия съдебен състав. Това възражение нямаше да бъде направено от жалбоподателя, ако бе взето предвид, че се касае за нарушение установено и заснето с АТСС, в отсъствие на контролен орган, поради което и същото се санкционира с ЕФ в отсъствие на нарушителя, като субект на нарушението е съответно собственика на МПС- ФЛ или законния представител на ЮЛ (както е в случая), ако същият по посочения по-горе ред не е декларирал и ангажирал доказателства за това, че друго лице е било водач на МПС. Т.е. доказателствената тежест в случая лежи върху собственика на МПС, а не върху наказващия орган- структурата на МВР, издала ЕФ. Последният не е длъжен да установява кой е бил водач на ПС, тъй като законът е посочил в случаите на такива нарушения, установени по този ред, кой се санкционира. В допълнение следва да се посочи и това, че жалбоподателят като собственик (ползвател) на процесното МПС преди да предостави същото за ползване и управление на друго лице, следва да се снабди с копие от свидетелството му за уравнение, за да може евентуално при необходимост да реализира възможността, дадена му от закона.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При цялостния служебен контрол, независимо от бланкетното 4 възражение в жалбата за допуснати нарушения при издаване на ЕФ, съдът не констатира такива.

При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време (на 01.08.2023 г., в 18,26 часа), място (АМ Тракия км 86+400, в посока към гр. София) и начин на извършването му (управлява л.а.

„***********, като се е движил с превишение на скоростта от 17 км/час, над максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час, установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B, посочена е и установената стойност на скоростта- 157 км/ч- след приспаднати 3% възможна техническа грешка. Посочена е и нарушената правна норма. По този начин достатъчно ясно и детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в гарантирания от закона обем защитата против него.

На следващо място следва да се каже, че нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП разписва задължителните реквизити, които трябва да съдържа един ЕФ.

Сред тях не попада неговият издател (съставител), нито датата на издаване на ЕФ, нито по какъв начин е установена собствеността на МПС, Това е така, защото законодателят не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му. Такова е и становище на ВАС в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само 5 териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

На следващо място използваното техническо средство е одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените типове средства за измерване на скоростта и към датата на нарушението е било технически изправно. Вярно е, че издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.310) е с изтекъл срок на валидност към датата на извършване на нарушението, това обаче не прави автоматично използваното АТС технически негодно за използване. Това е така, тъй като съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията (ЗИзм.), когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен тип и те могат да бъдат използвани за контрол на правилата за движение по пътищата, ако отговарят на изискванията на чл.43 от ЗИзм. Използваната система в конкретния случай отговаря на тези изисквания, тъй като същата е преминала периодична проверка на 26.07.2023 г. (виж Протокол за проверка на л.14 гръб). Съгласно чл.43 ал.1-ал.3 на ЗИзм. последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка., която се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване и преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.

Според чл.43 ал.4 от ЗИзм. периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН (налична и общодостъпна на интернет страницата на ДАМТН), обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата, е определена периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като по т. 31 е определен срок от една година по отношение на средствата за измерванескоростомери, какъвто е процесното техническо средство. С оглед на посоченото по-горе, а именно че последната периодична проверка е била извършена на използваното техническо средство на 26.07.2023 г., а на 6 последваща такава то подлежи на 26.07.2024 г., то няма спор, че към датата на нарушението- 01.08.2023 г. използваното техническо средство е било технически изправно и одобрен тип средство за измерване.