Определение № 544 от 09.06.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 670/2023
- Вид
- Определение № 544
- Подписан
- 09.06.2023
- В сила
- 09.06.2023
- Състав
- Катя Йорданова Господинова, Светлин Иванов Иванов, Петя Кръстева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл.196 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
- чл.29 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.30 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.246 ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 ал.4 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.356 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544 гр. Бургас, 08.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Катя Й. Господинова
Членове:
Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100600670 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.
Образувано е по частен протест на Борис Луков, прокурор в Районна прокуратураБургас, ТО - Малко Търново, против Определение № 28, постановено в проведеното на 09.05.2023г. разпоредително заседание по НОХД № 28/ 2023г. по описа на Районен съдМалко Търново, с което състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати при изготвяне на обвинителния акт и при предявяване на обвинението в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подс. И. И. Б., поради което на основание чл.248 ал.5 т.1 вр. ал.1 т.3 вр. чл.249 ал.4 т.1 вр. ал.1 и ал.2 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения, като със същото определение не взел спрямо подсъдимия мярка за неотклонение.
В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, мотивирали връщане на делото на прокурора, като са изложени съображения, че в предявеното на подс. Б. обвинение на досъдебното производство, както и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати посочените от съда отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да ограничават правото на защитата на подсъдимия.
Конкретно се твърди, че неизписването на чл.29 ал.1 от НК като част от правната квалификация на престъплението, както и липсата на конкретизация каква е формата на рецидивна пристъпност – по б. „а“ или по б. „б“ от посочения текст, не е попречило на 1 подсъдимия да разбере в какво е обвинен, тъй като било изрично отразено, че извършеното съставлява престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК. Заявено е становище, че липсата на упоменаване на осъжданията, обуславящи правната квалификация „опасен рецидив“, също не е пречка за ефективната защита, тъй като отразеното в обвинителния акт, че по две от предходните осъждания на Б. е извършена кумулация, било достатъчно. Оспорват се и доводите на районния съд, че в обвинителния инструмент не се съдържали конкретни факти относно квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1 т.3 от Нк – в частност дали взломеният прозорец бил повреден, или унищожен. Претендира се отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.
Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който е автор на обвинителния акт, и пред компетентния съд. Разгледан по същество, той е неоснователен.
Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:
Бързо производство № 299-15/2023г. по описа на РУ на МВР-Малко Търново, Бпор.
№ 9/ 2023г. на Районна прокуратура-Бургас, ТО - Малко Търново, е образувано на 21.02.2023г. по реда на чл.356 ал.6 от НПК с първото действие по разследването – разпит на свидетел, за извършено на 16.02.2023г. в с.********, ул. „***********“ № *, ет.* престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК – кражба на 120 кг суха фуражна царевица, собственост на Д. Ч., осъществена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – прозорец на стая.
С постановление от 22.02.2023г., И. Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление, към което била добавена вече установената стойност на царевицата – 100 лева. След преобразуване на бързото производство в такова по общия ред, на 14.03.2023г. Б. били повторно привлечен в качеството на обвиняем, като във фактическото описание на деянието било добавено, че то е извършено, след като деецът бил осъждан повече от два пъти на ЛОС за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, и с правна квалификация по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК
На 05.04.2023г. в Районен съд-Малко Търново бил внесен обвинителен акт срещу И.
Б. с идентично обвинение, във връзка с което в проведеното разпоредително заседание районният съд постановил протестираното сега определение.
При очертаните фактически установявания въззивният съд приема, че при изготвяне на обвинителния акт действително са допуснати посочените от районния съд отстраними съществени нарушения на процесуални правила с ефект да ограничат процесуалните права на подс. Б. по смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 от НПК, във връзка с чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК.
2
Безспорен факт е най-напред, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи подсъдимият, чрез силно бутане с ръка, да е изкъртил прозорец на жилището на пострадалия Ч., докато в заключителната част на акта се твърди това да е станало чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имота – същият прозорец. Изкъртването на прозореца от рамката не означава неговото унищожаване, ако конструкцията и субстанцията на прозоречното крило не е компроментирана в степен, че да е окончателно невъзможно тя да служи по предназначение, дори и след ремонт. В показанията на Ч. изрично е посочено, че заварил един от двойните прозорци изкъртен, без да дава подробности дали и какви поражения са нанесени на прозоречните крила и рамката, на която са монтирани. Поради това, обвинителният акт страда от констатираната от първата инстанция непълнота и противоречие относно квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1 т.3 от НК, доколкото разрушаването и повреждането на здравата преграда са предвидени като алтернативни самостоятелни способи за реализиране на кражбата.
Напълно споделяеми са съображенията на районния съд относно липсващата част от правната квалификация на престъплението в частта относно опасния рецидив. Съгласно т.4.2., абзац 3 от ТР № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, заключителната част на обвинителният акт задължително трябва да съдържа правната квалификация на деянието и наказателния закон, който трябва да се приложи. В случая е било задължително правната квалификация да съдържа връзката с чл.29 ал.1 от НК, която разпоредба съдържа легалната дефиниция на института „опасен рецидив“, с конкретизация на приложимата към случая хипотеза на този институт по б. „а“ или съответно б. „б“ от същия текст, тъй като предпоставките по двете букви са различни. Наред с това, в словесното описание на обвинението прокурорът е посочил обстоятелството, че Б. бил осъждан повече от два пъти на ЛОС за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, но е пропуснал да посочи, че това обстоятелство обуславя деянието да е извършено в условията на опасен рецидив. Слабостите на обвинението, налично в обвинителния акт, са аналогични с тези, допуснати при привличането на Б. в качеството на обвиняем, поради което и при тези действия са допуснати констатираните от районния съд отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. Напълно обосновано първата инстанция се е позовала на тълкувателните разрешения по въпросите на опасния рецидив, дадени в ППВС № 2/ 1070 г. и ППВС № 1/ 1978г., като не може да има съмнение, че посочването на конкретната хипотеза на рецидив е част от задължителното съдържание както на обстоятелствената, така и на заключителната част на обвинителния акт и присъдата. Това е така на първо място, защото наличието на опасен рецидив при извършване на престъплението е квалифициращо обстоятелство, обуславящо значително по-тежко наказание в сравнение с основния състав на престъплението, и наред с това квалификацията на деянието като рецидивно е ограничено от предвидения в чл.30 ал.1 от НК 5-годишен срок. В конкретния случай обвинителният акт не съдържа никакви твърдения колко и кои предходни осъждания на дееца обуславят наличието на рецидив, нито коя от хипотезите на чл.29 ал.1 от НК в скучая е приложима.
3
Друго, неотразено от районния съд, обстоятелство е свързано с личността на подсъдимия Б.. Навсякъде в досъдебното производство, включително в постановленията за привличането му в качеството на обвиняем, в протоколите от разпитите му в това качество и заключителното мнение на разследващия полицай е отразено, че Б. е без образование.
Този факт повдигна основателни съмнения, дали и доколко деецът владее български език, най-малко по отношение на способността да чете и пише на български език. Тази способност не може да се презюмира само поради факта, че Б. е пълнолетен български гражданин, при условие, че няма никакво образование. Липсата на грамотност за четене и писане на езика, на който се води наказателното производство, в случая на български език, съгласно разпоредбата на чл.94 ал.1 т.4 от НПК се приравнява на случаите, в които обвиняемият не владее български език, и представлява обстоятелство, императивно изискващо задължителна адвокатска защита. Видно от постановленията за привличане в качеството на обвиняем и разпитите на обвиняем, при никое от тези процесуални и следствени действия на Б. не е била осигурена правна помощ под формата на процесуално представителство, макар това да е било задължително. Пропускът не може да бъде компенсиран от действията на съда, който след образуване на съдебното производство е ангажирал служебна защита на подс. Б., но на друго основание - чл.94 ал.1 т.6 от НПК, поради факта, че той изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“. Посоченото по-горе представлява съществено нарушение на процесуалните правила, установени да гарантират и обезпечат пълноценното разгръщане на правото на защита на обвиняемия, и в частност правото на задължителна адвокатска защита в предвидените от закона случаи.
Казаното нарушение следва да бъде отстранено от прокурора чрез законосъобразно повторение на действията по привличане и разпит на обвиняемия, като му бъде осигурена съответна адвокатска защита.
Като е достигнал до аналогични изводи, районният съд е осъществил в пълнота съдебния контрол по чл.248 ал.5 т.1 вр. ал.1 т.3 от НПК и е постановил обоснован и съобразен със закона и задължителната тълкувателна практик съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.345 ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд, I въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 28 от 09.05.2023г., постановено в проведеното на същата дата разпоредително заседание по НОХД № 28/ 2023г. по описа на Районен съдМалко Търново, с което на основание чл.248 ал.5 т.1 вр. ал.1 т.3 вр. чл.249 ал.4 т.1 вр. ал.1 и ал.2 от НПК съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5