Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8850 от 07.07.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 1167/2026
Вид
Решение № 8850
Подписан
07.07.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Станислава Стоева, Борислав Милачков, Мария Иванова-Даскалова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8850

Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА канд № 20267050701167 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С. С. О., чрез адв. И. Г. против Решение № 241/02.03.2026г. па АНД № 2201/2024 г. на Районен съд Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0002513/22.12.2023 г. на Директор РД „АА“ гр. Варна, с което на С. С. О., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (766,94 евро)., на осн. чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като О. е осъден да заплати на ИА „Автомобилна администрация“ - Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Оспорва се компетентността на АНО, тъй като органите на ИААА не са натоварени с такива функции по ЗДвП, а това са Агенция „Митници“ и Агенция „Пътна инфраструктура“. Оспорват се изводите на съда за доказаност на претоварването без да са извършени замервания, а само на приложената по делото кантарна бележка. Твърди, че не са налице мотиви, които да обосноват извода на съда за неоснователност на жалбата. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от С. С. О. срещу НП № 23-0002513/22.12.2023 г., на Директор РД „АА“ гр. Варна, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства за това, че на 09.11.2023г. около 16.39ч. в гр. Варна, ЮПЗ, подход за пристанища ПЧМВ на 1 км. преди пристанища ПЧМВ извършва обществен превоз на 32940 кг. царевица с влекач марка Ивеко АС440ТП с рег. № [рег. номер], от кат. N3, собственост на ВСИ ТРАНС ЕООД, с прикачено към него полуремарке марка СЕРУС МКВ с рег. № [рег. номер] от кат. О4, собственост на ЕСО 70 ЕООД. След запознаване със съответните документи служителите на ОО „АА“ установили, че превозното средство е съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси, с обща маса 46840 кг., видно кантарна бележка № 3934/09.11.2023г. и товарителница № 00037316/09.11.2023г., която маса надвишава нормите от допустимата максимална маса от 40 000 кг. с 6 840 кг. Не са представени документи разрешаващи превишаването.

Във връзка с тези констатации на същата дата св. К. К. съставил на О. АУАН № 00574. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения. Писмени такива не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка. Въз основа на съставения акт на 22.12.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като наложил на касатора наказание „глоба“ в размер от 1500 лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 2 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; същото е и обосновано, правилно и законосъобразно, издадено е от компетентен орган, спазени са сроковете по ЗАНН, съдържа всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изводът на АНО за безспорната установеност на процесните нарушения е счетен за единствено възможен, предвид събраните по делото доказателства, а приложението на материалния закон е оценено като правилно. Прието е, че наказанието правилно е определено по размер, която се явява съответна на критериите, заложени в нормите на чл. 27 ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Изложените в жалбата възражения за това, че водачът не следва да носи отговорност за това, че собственикът не е предприел действия по получаване на разрешение за движение на ППС с извън допустимата максимална маса, са отхвърлени като неоснователни.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон, се явяват касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно в основната си част, с изключение на тази, касаеща размера на наложеното наказание. Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК в частта, касаеща изводите за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за осъществяването на състава на вмененото на касатора нарушение и за правната му квалификация. При формирането на посочените изводи РС – Варна е изследвал обстоятелствата по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които надлежно са изведени от всички относими доказателства, въпреки пестеливото изложение. Съдът също така правилно е отнесъл фактите към правото.

Споделя се на първо място извода на РС – Варна, че в хода на административнонаказателното производство не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават НП до степен да бъде отменено. Правилно въззивният съд е счел за доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение. Наведеното в касационната жалба твърдение за това, че не е извършено измерване, а изводът е формиран само на основание разписката, не се споделя от настоящата инстанция. Страната е представила писмен документ, установяващ теглото на товара, който изхожда от нея. Опровергаването на документа не е задължение на органа, а на лицето, ако твърди, че посоченото в него не е вярно.

По възражението в касационната жалба относно компетентността на ОО „АА“, настоящият състав намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166 ал. 1 т. 1 от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166 ал. 2 т. 8 от ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166 ал. 1 т. 8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на изискванията по чл. 139 ал. 1 т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса.

На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл.189 ал.12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е ал. 12 ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл. 179 ал.3 – 3в от ЗДвП. С ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., нормата на чл. 189е ал. 12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, но разпоредбата действа занапред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай. Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е бил определен компетентен наказващ орган, а очевидно това не би могло да бъде целта на законодателя. Предвид всичко изложено, възраженията за липса на компетентност на издателя на наказателното постановление се явяват неоснователни.