Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 39011 от 22.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9321/2026
Вид
Определение № 39011
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39011 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110109321 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А.“ АД, ЕИК **** срещу ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, ЕИК ****.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от ЗАД „А.“ АД, ЕИК **** срещу ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, ЕИК **** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните сумиа, а именно: сумата от 3068,89 евро, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ******* по застраховка „Каско“ за причинени вреди на лек автомобил „Ауди“, модел „*******“, ***** в резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2024 г. в гр.

София, в района на бензиностанция Лукойл, Метро 2, ведно със законната л и х в а от датата на подаването на исковата молба – 06.04.2026 г., до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 519,95 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 18.11.2024 г. до 05.04.2026 г.

Ищецът твърди, че на 28.02.2024 г. е настъпило ПТП между л.а.

„Ауди“, с рег,№ **** и л.а. „Хонда“ с рег.№ ****** в гр. София, в района на бензиностанция Лукойл, Метро, като виновен за произшествието е бил водачът на л.а. „Хонда“ с рег.№ ******. В резултат на произшествието били причинени материални щети на лек автомобил „Ауди“, с рег.№ ****, който е бил застрахован при ЗАД „А.” съгласно застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско”, полица № *****, период на застрахователното покритие 08.02.2024 г. - 07.02.2025 г. Посочва, че на 28.04.2024 г. е подадено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, като е била образувана преписка (щета) № *******. Сочи, че по възлагане и за сметка на ЗАД „А.“ е извършен ремонт на автомобила в „П.И.А. БГ“ ЕООД, за който е била издадена Фактура № 0022132120/24.04.2024 г. за ремонт по щета ******* на стойност 5652,22 лв. Сочи, че стойността на разходите за ремонт на превозното средство, е била заплатена към автосервиза на 11.06.2024 г.

Твърди, че за ремонта на джантата е била издадена Фактура № 1

0100001907/23.08.2024 г. от „Смарт Рипеър“ ООД на стойност 420,00 лв., като стойността на разходите за ремонт на джантата е била заплатена на собственика на 23.08.2024 г., но застрахователят е признал този разход до размера от 350,00 лв., респ. в полза на собственика на 13.09.2024 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 350,00 лв. С оглед на това общата стойност на разходите за ремонт възлизала на сумата от 6002,22 лева.

Твърди, че виновният водач на л.а. „Хонда“ с рег.№ ******, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество валидна от 07.12.2023 г. до 06.12.2024 г. Твърди, че отправил покана до ответника за дължимото регресно вземане, която била получена на 18.10.2024 г., но претенцията не била удовлетворена. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина на застрахования при него водач. Твърди, че на водача на л. а. „Хонда СРВ“ з е отнето предимство при режим престрояване без подаден светлинна или звукова сигнализация затова, а в условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на л. а.„Ауди А6” с рег. № СВ 3334 АЕ, изразяващо се в невнимание и несъобразяване на пътната обстановка. Оспорва иска по размер. С оглед изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Съдът е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд.

Основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения,

2 включително че настъпилото ПТП е по вина на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. В тежест на ответника е да докаже и твърдяното съпричиняване от страна на водача на л.а. „Ауди“.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;

3. периодът на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, че водачът на л.а. „Хонда“ с рег.№ ******, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество валидна от 07.12.2023 г. до 06.12.2024 г.

По доказателствата и доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането на ищеца и ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване е относимо, допустимо и необходимо и следва да се уважи.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника да представи застрахователна полица за застраховане на „Гражданската отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег. № ******, валидна към 28.02.2024 г следва да бъде оставено без уважаване, доколкото ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.

Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаването на третото лице „Порше Мобилити БГ“ ЕООД да представи информация дали към дата 28.02.2024 г. л.а.„АУДИ“, модел “*******” рег.№ ****, рама WAUZZZF24MN008182, се е намирал в гаранционен срок, съгласно гаранционните условия на производителя/официалния вносител е относимо, допустимо и необходимо и следва да бъде уважено.

Искането на страните за допускането на съдебно-автотехническа експертиза също е основателно.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.11.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е 3 констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, ч е водачът на л.а. „Хонда“ с рег.№ ******, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество валидна от 07.12.2023 г. до 06.12.2024 г.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото по делото лице „Порше Мобилити БГ“ ЕООД да представи в едноседмичен срок от получаването на съобщението информация дали към дата 28.02.2024 г. л.а.

„АУДИ“, модел “*******” рег.№ ****, рама WAUZZZF24MN008182, се е намирал в гаранционен срок, съгласно гаранционните условия на производителя/официалния вносител, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок може да му бъде наложена глоба.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба чрез разпит на следния свидетел при режим на призоваване:

1. И. Ж. А., ЕГН **********, с адрес на призоваване: гр. София, Люлин, бл. 319, вх. А, ап.5, при депозит в размер на 50,00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението;

2. В. Н. Н., с адрес на призоваване: ****** роден на ********** г., телефон *******, при депозит в размер на 50,00 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението;

УКАЗВА на свидетелите, че имат право на възнаграждение и на разноски за явяването си в съда. УКАЗВА на свидетелите, че ако не се явят без уважителни причини, съдът ще им наложи глоба до 613,55 евро (1200,00 лв.) и ще постанови принудителното им довеждане за следващото заседание.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ по отношение на свидетелите справка в НБД „Население“ относно тяхната адресна регистрация и ЕГН и справка за месторабота, като при установяване на други адреси, освен вече посочените, както и месторабота, свидетелите да се призоват и на тях. Справката в НБД „Население“ да се извърши по наличните данни за посочените лица.

ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на поставените с исковата молба и с отговора на исковата молба въпроси, при първоначално определен депозит общо в размер на 300,00 евро, вносим в едноседмичен срок от съобщението, както следва: 150,00 евро от ищеца и 150,00 евро от ответника.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й.. Вещото лице да се уведоми за възложената експертиза и да се призове за о. с. з. СЛЕД представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал.

3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

4

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.