Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 541 от 19.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 818/2024
Вид
Решение № 541
Подписан
19.11.2024
В сила
26.09.2025
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Б.град, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от П. Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200500818 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „К и Д 17“ ООД – в ликвидация, ЕИК 204611069, със седалище и адрес на управление: гр.Б.град, ул. „Зора“ №4, ет.5, ап.4, представлявано от ликвидатора Д. Б., против решение №304/26.04.2024г на РС-Б.град по гр.д.№1664/23г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение са уважени исковете по чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и с оглед изхода от делото е разпределена и отговорността за разноските по делото.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакуваното решение и настоява за потвърждаването му, за което също подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела за установено, че на 01.08.2017г между РЗИ-Б.град (наемодател) и „К и Д 17“ ООД (наемател) е бил сключен договор за наем, по силата на който наемодателя е предоставил на наемателя временното ползване на следния недвижим имот, публична държавна собственост, а именно: клуб с площ от 430 кв.м., находящ се на сутеренен етаж в административната сграда на РЗИ Б.град, ул.“Братя Миладинови“ №2, представляващ част от описания в АДС №342/11.03.2002г имот, при подробно уговорените условия (вж. и договора).

Страните са постигнали съгласие за заплащане на месечен наем в размер на 1952 лв., платим до 5-то число на текущия месец по банков път (чл.3, ал.1 и чл.4, ал.1), като срокът за който е сключен договорът е 5 години (чл.5, ал.1). В чл.11, т.3 от договора е предвидено, че сключеният договор може да се прекрати извънсъдебно с едностранно едномесечно предизвестие, отправено от едната страна в другата.

С уведомление вх.№25-207/26.02.2021г ответникът „К и Д 17“ ООД, ЕИК 204611069 е заявил на РЗИ-Б.град, че прекратява договора за наем на държавен имот от 01.08.2017г, считано от 28.02.2021г, като е изразил и готовност за предаване държането на обекта на представител на ищеца с подписване на съответния протокол.

С писмо изх.№25-207-1/04.03.2021г РЗИ-Б.град е уведомило „К и Д 17“ ООД, че предаването на въпросния обект ще бъде извършено на 10.03.2021г от 10ч, като едновременно с това ответното дружество е уведомено, че дължи наемна цена за месеците от ноември 2020г до февруари 2021г в общ размер на 7 808 лв. Видно от отбелязването върху писмото, че на 15.03.2021г представителя на ответника е отказал да го получи, като отказът е удостоверен с подписа на трима свидетели.

Със Заповед №РД-02-67/15.03.2021г на Директора РЗИ-Б.град е определена комисия, която да извърши приемане на наетия имот, като с 2 протокол от същата дата така определената комисия е приела наетия имот от представител на ответника.

От приложените по делото фактури №№**********/05.11.2020г, 0000139753/16.12.2020г, 0000139928/21.01.2021г и 0000140354/04.03.2021г се установява, че ищецът е издал фактури за дължимите наемни вноски за периода от ноември 2020г до февруари 2021г на обща стойност от 7808лв.

С покани за доброволно изпълнение №№25-207-2/12.05.2021г, 25585/23.06.2021г, 25-586/23.06.2021г и 25-2073/26.08.2022г ответното дружество е уведомено от ищеца за задълженията по горните фактури и е поканено да плати същите в 14-дневен срок от получаването на поканите. От отбелязването върху последно посочената покана е видно, че същата е връчена на 21.09.2022г на Д. Б. Б. (вж.докладна записка №Р-1560126.10.2022г).

Със Заповед №РД-01-373/03.06.2020г на Директора на РЗИ-Б.град с оглед въведените противоепидемични мерки, „К и Д 17“ ООД е освободено от заплащането на месечен наем по процесния договор за периода от 01.04.2020г до 13.07.2020г.

С писмо изх.№25-6373/20.01.2021г до управителя на „К и Д 17“ ООД, дружеството е уведомено по повод депозирано от него искане, че молбата му за освобождаване от наемната цена за месеците ноември 2020г, декември 2020г и януари 2021г не е уважена, като дължимата наемна цена за посочените месеци следва да бъде заплатена.

Липсва спор по делото, че наетият имот е бил използван като заведение, като според разпитаните по делото св.Киселички и Тодоров обектът е използван за нощно, развлекателно заведение, което е работело от 22ч до 5-6ч и никога не е работело през деня. Според посочените свидетели след обявяване на извънредното положение, заведението е затворило и повече не е отваряно.

Ноторно известно е, че през 2020г в РБългария с оглед възникналата епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид-19, Народното събрание с Решение от 13.03.2020г обяви извънредно положение за цялата територия на страната, като в тази връзка се прие ЗМДВИП и бе изменен ЗЗ.

3

Липсва спор за издадените от министърът на здравеопазването поредица от заповеди, въвеждащи различни противоепидемични мерки, сред които мерки бе предвидено и затварянето на обекти, към които принадлежи отдаваният под наем по силата на съществуващото наемно правоотношение между страните по спора (вж. приложените - заповед №РД-01626/27.10.2020г, заповед

№РД-01-651/11.11.2020г, заповед

№РД655/13.11.2020г, заповед №РД-01-677/25.11.2020г, заповед №РД-01718/18.12.2020г, заповед №РД-01-20/15.01.2021г и заповед №РД-0152/26.01.2021г, касаещи процесния период).

Видно от приложените по делото материали по ч.гр.д.№439/23г по описа на РС-Б.град, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въззиваемото дружество е поискало и получило от РС заповед за изпълнение срещу длъжника за следните суми: 7 808лв, неплатена главница по договор за наем на държавен имот от 01.08.2017г, за месеците от ноември 2020г до февруари 2021г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (01.03.2023г) до окончателното й изплащане; сумата от 1735, 63лв, представляваща обезщетение за забава върху месечните наемни вноски за периода от 06.02.2021г до 01.03.2023г; 190, 87лв заплатена държавна такса.

Въпросната заповед е връчена на длъжника на 29.06.2023г, който в законоустановения срок е възразил срещу нея, поради което и по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК е иницииран настоящия процес.

При тези данни РС правилно е уважил предявения установителен иск по чл.422 ГПК. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения материал, закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, според които районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в отказа му да разгледа направеното възражение, че договорът за наем е сключен от д-р И.Василева, без същата да е била надлежно упълномощена да провежда тръжни процедури за процесния имот, респ. да сключва договор за отдаването му под наем, което възражение било такова за нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, за която съдът следвало и сам да следи. Действително, съобразно приетото в ТР№1/27.04.2022г по тълк.№1/20г, 4

ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича от пряко от сделката или събраните по делото доказателства. Договорът, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт обаче не е нищожен, а е в състояние на висяща недействителност, като на недействителността може да се позове само и единствено лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници (вж.т.2 на ТР №5/12.12.2016г по тълк.д.№5/14, ОСГТК на ВКС). Следователно, за да се произнесе по формулираното от въззивника възражение за липса на представителна власт на д-р И.Василева да подписва документи във връзка с проведената тръжна процедура и сключването на процесния договор за наем, следва да се констатира, че жалбоподателят е лицето, от името на което е сключен договора. В случая такава констатация очевидно не е налице, поради което и правилно районният съд не е разгледал по същество така посоченото възражение. Още повече, че същото е направено едва в първото по делото съдебно заседание, а не по арг. от чл.131, ал.1 ГПК в срока за отговор на исковата молба.

Несъстоятелни са и оплакванията на жалбоподателя, че претендираните наемни вноски не се дължат, защото в случая била налице хипотезата на чл.306 ТЗ. По смисъла на цитираната норма, за да е налице непреодолима сила е необходимо осъществяването на следните предпоставки: да е настъпило обстоятелство, което да е възникнало след сключване на договора; обстоятелството да е непредвидимо; да се характеризира с непредотвратимост; и същото да е с извънреден характер, като между събитието и невъзможността за изпълнение следва да има причинна връзка.

Разпоредбата на чл. 306 ТЗ е частна хипотеза на принципа, установен в нормата на чл.81, ал.1 ЗЗД, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Съдът приема, че в процесния случай въведените в страната противоепидемични мерки в резултат на обявеното в страната извънредно положение не представляват непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ, тъй като не рефлектират върху изпълнението на задължението на ответника за заплащане на наемната цена по начин, че да го направят обективно невъзможно за изпълнение. По арг. от чл.81, ал.2 ЗЗД 5 обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на паричното си задължение, не го освобождава от отговорност. В този смисъл ирелевантно за изпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наема на падежа е дали е осъществявана дейност в наетия обект, респ. дали са реализирани доходи от такава дейност, доколкото задължението на наемателя е парично и по арг. от чл.81, ал.2 ЗЗД изпълнението е възможно винаги, дори и длъжникът да не разполага с парични средства. Приложим в случая е принципът, че родът не погива, което означава, че изпълнението е винаги възможно, поради което се приема, че случаите на непреодолима сила касаят само непаричната престация, тъй като само нейното неизпълнение може да стане обективно невъзможно (вж.Р№409/22.06.2023г на САС по т.д.

№1085/22г, Р№456/05.07.2023г на САС по в.т.д.№1010/22г, Р№38/07.03.2022г на ВтАС по в.т.д.№363/21г и др.). Ето защо и доводите на жалбоподателя за наличието на непреодолима сила по чл.306, ал.2 ТЗ са несъстоятелни.

Дори и в разрез с горното да се приеме, че обявеното извънредно положение и въведените противоепидемични мерки имат характер на непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, то това съвсем не означава, че автоматично по силата на чл.306, ал.4 ТЗ съществуването на задълженията за плащане на наем отпадат. В този случай изпълнението на задължението се спира по арг. от чл.306, ал.4 ТЗ, а длъжникът дължи престацията, след като причината за закъснението отпадне, като в този случай той не дължи обезщетение за вреди (вж.Р№801/14.12.2022г на САС по в.т.д.№662/22г и О№1562/13.06.2024г на ВКС по т.д.№821/23г, II т.о.).