Решение № 2662 от 28.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2662 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330105762 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ц. П. Я.-С., ЕГН **********, от град П., ул.*** № ** против „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, с адрес: гр. Перник, ул. „Рашо Д.“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1945,08 лева, представляваща платена без основание по Договор за потребителски кредит № *** от *** г. и Приложение № 1 към договора, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитополучател по договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с ответното дружество. В договора е посочен общ размер на кредита 5945,08 лв., срок на договора – 14.02.2023 г., фиксиран размер на лихвата по кредита 894,92 лв. и размер на месечната вноска – 570 лв. Ищецът сочи, че общо дължимата сума по договора за кредит е в размер на 6840 лв., включваща главница в размер на 5945,08 лв. и лихва в размер на 894, 92 лв. Твърди се, че в действителност ищецът не е получила сумата от 5945,08 лв., а получената от нея сума е в размер на 4000 лв., като това е отразено в подписаното между страните Приложение № 1 към договора за кредит, съгласно което заемната сума е в размер на 4000 лв., дължимата лихва е в размер на 894,42 лв. и такса експресно разглеждане в размер на 1945, 08 лв.- общо 6840 лв. Твърди се, че тази сума е платена от ищеца в цялост, за което ответното дружество е издало удостоверение. Сумата в размер от 1945,08 лв. се сочи, че не се дължи, поради недействителност на клаузата, уреждаща заплащането й, която противоречи на чл. 10а ЗПК. Сочи се недействителност на клаузата на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона. Оспорва се действителността на целия договор.

Предвид изложеното счита, че платената сума по недействитената клауза е платена без 1 основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска, като неоснователен. Оспорва твърдението, че ищецът не е получила сумата от 5945,08 лв., като сочи, че подписан разходен касов ордер удостоверява получаването й.

Оспорва твърденията, че ищецът е заплатила такса експресно разглеждане на кредита, като сочи, че това твърдение не кореспондира с подписания договор. Сочи, че такава такса не е предвидена, нито в договора, нито в Общите условия. Оспорва представения от ищеца погасителен план. Посочва, че реално получената от ищеца сума е в размер от 5945,08 лв., като е договорена лихва в размер на 894,92 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От писмените доказателства по делото се установи безспорно, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № *** от *** г. и Приложение № 1 към договора, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 4000 лв., при лихвен процент в размер на 39, 56 %, като в раздел „ГПР“ кредитополучателят е посочил, че ГПР е с „максимален размер до 50%“, без да посочва точния процент. В Приложение № 1 към договора е посочено, че от потребителя се дължи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем в размер на 1945 лева.

Съдът не споделя доводите на ответната страна, че заемната сума е в размер на 5945, 08 лв., респ. че същата не е заплащана от ищцата. Доколкото ответникът е представил по делото процесния договор за кредит и приложението към него в оригинал, то се установява безспорно именно от Приложение № 1, че отпуснатата в заем сума е в размер на 4000 лв.

Независимо, че по сметка на ищцата са преведени 5945, 08 лв., което също не се спори от страните, то безспорно се установи, че част от тях се отнасят до т. нар. „такса за експресно разглеждане“.

По делото се установи още, че във връзка с процесния договор за кредит ищцата е погасила сумата от общо 6840,00 лева.

Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява установено задължение на заемополучателя, свързано с усвояване на кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за 2 кредитиране. Впрочем, изискваната от ответника такса представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). При включването на вземането за такса ГПР по договора неминуемо ще превиши лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл и съгласно чл. 10, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата, предвиждаща заплащане на тази такса, се явява нищожна.

Въз основа на изложеното следва, че платеното по тази клауза се явява недължимо такова, поради което искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи в цялост.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 39, 78 евро. В полза на адв. П. Ю. от АК - П. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. /357, 90 евро/, видно от Договор за правна помощ /л.3/. Доколкото от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност, следва в полза на ищеца да се присъди пълния размер на заплатеното адв. възнаграждение.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашо Д.“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71 да заплати на Ц. П. Я.-С., ЕГН **********, от град П., ул.*** № ** сумата от 994, 50 евро /1945, 08 лв./ - платена без основание по нищожна клауза, предвиждаща заплащане на такса „експресно разглеждане“ по Договор за потребителски кредит № *** от *** г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101 да заплати на Ц. П. Я.-С., ЕГН ********** сумата от общо 397, 68 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3