Решение № 1046 от 09.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Пловдив, 09.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330118287 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АДА 2021“ ЕООД, ЕИК 206392535, против „Алианц България“ ЗАД, ЕИК 040638060, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рег № ***, който се използва ежедневно, тъй като основният предмет на дейност на дружеството е извършване на куриерски и спедиторски услуги.

Твърди, че на 08.08.2022 г. в ***, около 13:10 ч., водачът на лек автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ 5“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като неспазвайки дистанция ударил намиращия се пред него гореописан товарен автомобил на ищеца, в задната му част, като вследствие на удара последният се обърнал извън платното.

За ПТП – то бил съставен Протокол за ПТП № *** от *** при РУ – ***. Сочи, че след ПТП, товарният автомобил бил репатриран за сметка на ищеца и оставен на паркинга на „Стил сервиз“ в ***, тъй като това бил сервизът, който поддържал, обслужва и ремонтира автомобилите на ищеца.

Лекият автомобил, с който били нарушени правилата за движение по пътищата и виновно причинил ПТП имал валидна и действаща застраховка ГО, сключена с ответника съгласно полица № BG ***.

Твърди, че на 10.08.2022г. предявил претенция за щета пред ответното дружество, вследствие, на което бил направен оглед на 16.08.2022 г. и опис на щетите по автомобила и била заведена щета № ***. При огледа били констатирани вида и степента на следните увредените външни детайли: предно стъкло /нов/; предна дясна бленда фар /ремонт/; предна броня /ремонт/; решетка предна броня долна част /нов/; преден десен калник /ремонт/; предна дясна джанта (стомана) - /нов/; преден десен подкалник /ремонт/; лайсна преден десен калник /ремонт/; лайсна предна дясна врата /боя/; предна дясна врата /боя/; дясна 1 страница ремарке /ремонт/; дясна мантинела /ремонт/;заден борд /нов/; задна броня /нов/;капак борд /ремонт/; заден десен стоп /нов/; предни десни и леви гуми /нов/; дясно огледало к-т /нов/. Като забележка в протокола било отразено, че предстои и допълнителен оглед и оценка след разглобяване на МПС-то.

На 21.09.2022 г., след разглобяване на МПС-то, бил извършен допълнителен оглед от експерт на застрахователя – ответник, за който бил съставен Протокол за оглед, в който били констатирани допълнително следните увредени детайли: кормилна рейка /нов/ и преден десен амортисьор /нов/.

Междувременно, при преглед на увредения товарен автомобил, извършен на подемник в облужващия дружеството сервиз, се установило, че вследствие обръщането на автомобила от удара и поради факта, че двигателят на същия все още е работил, маслото от мотора е изтекло и двигателят е блокирал, като за направената констатация било издадено становище от сервиза от 17.08.2022 г., което ищецът изпратил на ответника.

В края на м.септември бил проведен и трети оглед с експертна комисия от София, който извършила видеозаснемане и фотозаснемане на щетите, за който оглед протокол на ищеца не бил връчен.

Твърди още, че на 26.09.2022 г. получил писмо № 2-101-4101-7255, от представители на ответното дружество, с което го информирали, че кормилната рейка отпада от описа на увредените детайли, които ще бъдат включен в поръчка за изплащане на обезщетение по експертна оценка, като становище във връзка с неработещия /блокирал/ мотор не било изразено.

Сочи, че на 28.09.2022 г. по посочена от ищеца банкова сметка, му била преведена от ответника сума в размер на 2 943.97 лева.

След направено запитване от ищеца за стойността на ремонта на процесния товарен автомобил до сервиза, получил отговор от последния, че същият ще струва над 14 000 лева с включени към цената части и труд.

На 06.10.2022 г. подал жалба до ответника, с която поискал преизчисляване на обезщетението, като в отговор на същата – на 10.10.2022 г. получил писмо с изх. № 2-1014101-7255#2, с което го информирал, че ответникът няма да извърши корекция на изплатеното обезщетение.

Твърди още, че на 18.11.2022 г. от сервиза го информирали, че товарния автомобил е отремонтиран, за което му била издадена фактура на обща стойност 14 295.30 лева, която сума на 29.11.2022 г. ищецът превел по сметка на сервиза.

Счита, че определеното му и изплатено от ответника обезщетение в размер на 2943.97 лева е крайно занижено за покриване на разходите на отстраняването на щетите на товарния автомобил.

Отделно от горното, твърди, че от настъпването на събитието – 31.10.2022 г. е претърпял значителни загуби, поради невъзможността да използва товарния автомобил в ежедневната си търговска дейност, тъй като същият от ПТП до ремонта, се е намирал в сервиза. За да продължи да упражнява дейността си по извършване на куриерски и спедиторски услуги, бил принуден да вземе под наем друг товарен автомобил от „***“ ЕООД, като за периода от 10.08.2022 г. – 31.10.2022 г. направил разходи в размер на 5184 лева, съгласно фактура № 0000000052/31.10.2022 г. и платежно нареждане от 15.11.2022 г.

Сочи още, че за репатрирането на товарния автомобил от мястото на ПТП-то до сервиза е заплатил сумата от 240 лева, за което била издадена фактура № **********/08.08.2022 г. от „Ауто Тами 2017“ ООД, която сума също представлявала пряка и непосредствена вреда от ПТП, която не му била възстановена от застрахователя.

Предвид изложеното, се моли за осъждане на ответника да плати следните суми:

2 сумата от 11 351.33 лева – главница, представляваща разликата между стойността на действително претърпените вреди на МПС в размер на 14 295.30 лева и изплатеното застрахователно обезщетение на стойност 2943.97 лева; сумата от 5184 лева – главница, представляващи претърпени вреди, вследствие платена наемна цена по договор за наем на МПС и фактура № 0000000052/31.10.2022 г., издадена от „***“ ЕООД; сумата от 240 лева – главница – за репатриране на МПС – то, по фактура № **********/08.08.2022 г., издадена от „Ауто Тами 2017“ ООД, ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковата молба в съда – 15.12.2022 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

На първо място, прави възражение за местна неподсъдност на делото на Пловдивски районен съд и е направено искане, с оглед разпоредбата на чл. 105 ГПК, във връзка с чл. 108 ГПК, производството по делото да бъде прекратено и същото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд.

На следващо място, оспорва като недопустими исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разход за наем на МПС в размер на 5 184 лева и разходи за репатриране в размер на 240 лева, като в тази връзка излага следните аргументи:

Позовава се на чл. 498, ал. 1 КЗ, според която разпоредба увреденото лице е длъжно да предяви пред застрахователя по застраховка „ГО“ претенция по смисъла на чл. 380 КЗ за вредите, които претендира, което представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. В тази връзка сочи, че с уведомление за щети от 10.08.2022 г., въз основа на което е образувал щета №***, ищецът не е предявил претенция за възстановяване на получените по процесното МПС вреди, нито с него, нито впоследствие претенция за присъждане на вредите, претендираните за първи път с исковата молба – за наем на МПС и за репатриране.

Затова счита, че исковете за присъждане на обезщетение за имуществение вреди, изразяващи се в разход за наем на МПС в размер на 5 184 лева и разходи за репатриране в размер на 240 лева, са недопустими, поради което моли за прекратяване на делото в тази му част.

В условията на евентуалност, оспорва изцяло искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разход за наем на МПС в размер на 5 184 лева, като неоснователен по основание и размер. Позовава се на разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, според която застрахователят по „ГО“ покрива вреди на чуждо имущество, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В тази връзка, счита, че претенцията за заплащане на разходи за наем на МПС не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Излага, че видно от представения договор за наем не се установява целта на предоставяне на наемния автомобил, като същият бил предоставен за срок от 6 месеца, с автоматично продължение за още толкова, т.е. период много по – дълъг от този, през който ищецът твърди, че е бил лишен от възможност да ползва т.а. Счита, че наемната цена за ползване на автомобила по договора за наем е завишена и не отговоря на действителната.

В условията на евентуалност, оспорва изцяло искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разход за репатриране на т.а. в размер на 240 лева.

Счита, че твърдените разходи не са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Същите не били сторени по смисъла на чл.395 вр. чл. 396 КЗ за ограничаване на вредите или в резултат от указания на застрахователя, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността му.

На следващо място, не оспорва, че извънсъдебно е признал имуществената 3 претенция на ищеца по щета № *** до размера на сумата от 2943.97 лева.

Оспорва фактите, посочени в исковата молба относно настъпване на застрахователното събитие, вината и протИ.правното поведение на водача на л.а. „Мазда“, с рег. РВ *** в размер на 11 351.33 лева като неоснователен по основание и размер. Оспорва, че в причинно – следствената връзка с механизма на процесното ПТП са твърдението от ищеца увреждания по т.а. „Фолксваген Крафтер“, а именно: уврежданията на кормилната рейка, преден десен амортисьор и двигател.

Счита, че претендираните стойности на ремонтните дейности са силно завишени.

Твърди, че към датата на ПТП процесното МПС е било в експлоатация повече от 15 години, а и не били ангажирани доказателства, които да обусловят отремонтирането му в доверен /официален/ сервиз на марката – производител.

Изразява становище, че в случай, че стойността за възстановяване на процесното МПС в действителност е в размер на /около 14 295.30 лева, то счита, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 КЗ, тъй като тази сума надвишава 70 % от действителна стойност на т.а. към датата на ПТП.

Предвид неоснователността на исковете, оспорва и срещу искането за присъждане на законна лихва върху главницата по главния иск.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По възражението за местна подсъдност:

Същото е допустимо, като направено в срока по чл. 131 ГПК, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, но разгледано по същество - неоснователно.

Изборната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от трети увредени лица, срещу застрахователя на делинквента, поради което при упражнено от ищеца право на избор, общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК във вр. с чл. 108 ГПК, се дерогира.

С влязло в законна сила, Определение № 6426/06.06.2023 г., е оставено без уважение възражението на ответника ЗАД „Алианц България“ АД, за местна подсъдност на спора пред РС – Пловдив.

По допустимостта:

Исковете за сумата от 5184 лева – главница, представляващи претърпени вреди, вследствие платена наемна цена по договор за наем на МПС, както и за сумата от 240 лева– главница – за репатриране на МПС – то, са допустими. Ответникът фактически е получил искане за плащането им с исковата молба и приложенията, като в Отговора на исковата молба оспорва дължимостта на сумите, т.е. изразява отказ да плати, следователно – евентуална пречка по допустимостта е отпаднала в хода на процеса и исковете подлежат на разглеждане по същество.