Решение № 1667 от 04.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20215330100494 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. К. К. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, както и както и нищожност на договор за поръчителство от 05.02.2020 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на 05.02.2020 г. ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който усвоил сумата от 1100 лв., при лихвен процент от 40 %, ГПР – 48,21 лв., със срок на кредита – 13 месеца и общ размер на всички плащания – 1373,45 лв. На същата дата ищецът сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството – гарант, се задължило да обезпечи задълженията на заемателя по договора за кредит, а потребителят следвало да заплати възнаграждение в размер на 71,67 лв. месечно. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба извършил 7 плащания по договора, като не изпълнявал задълженията си по договора за поръчителство.

Поддържа, че процесните договори били нищожни, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10 ЗПК, чл.11, ал.2 ЗПК, чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което ищецът дължал само чистата 1 стойност на паричния заем, без лихви и други разходи по кредита. Поддържа, че уговорена договорна лихва противоречала на добрите нрави, като надхвърляща повече от два пъти законната лихва. Сочи, че липсата на реквизит в договора, предвиден в закона водело до непораждане на валидно задължение за заплащане на цената на кредитния ресурс, както и до недействителност на правоотношението. Сочи, че в случая била неприложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Поддържа, че действително приложимият в отношенията между страните ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът е използвал заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на уговорката. Сочи, че кредиторът е създал предпоставки кредитополучателят да престира възнаграждение за дружество-гарант, което е свързано с него, тъй като „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, а двете дружества имали едно и също седалище и адрес на управление. Поддържа, че уговореното възнаграждение за поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Поради невключването на възнаграждението в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания процент на разходите по кредита.

Твърди, че в договора липсвала яснота досежно обстоятелствата на чл.19, ал.1 ЗПК. Намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.20 ГПК, като чл.8 от договора не изпълнявал законовите изисквания, съгласно които потребителят имал право да се откаже от договора. Поддържа, че не е завършен фактическият състав по сключването на договора и не е спазена изискуемата писмена форма за действителност. Счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Навежда самостоятелни доводи за нищожност на договора за поръчителство. Сочи, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в правоотношението съгласно чл.143, т.19 ЗПК. По договора за поръчителство длъжникът не получавал никаква насрещна престация срещу заплащането на възнаграждение. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за 2 потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 1100 лв., при уговорен лихвен процент от 40 % и ГПР 48,21 %, като заемната сума следвало да се върне на 13 месечни погасителни вноски всяка в размер на 105,65 лв. Възразява срещу доводите за нищожност на договорната лихва като противоречаща на добрите нрави.

Позовава се на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която ГПР може да бъде до пет пъти размера на законната лихва. Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на договора поради неспазване на изискването за съдържание.

Сочи, че сключването на договор с поръчител е предвидено като възможност, а не като задължение в Общите условия. Твърди, че при сключване на договора за кредит за ответника не било ясно дали длъжникът действително ще сключи договор за поръчителство и при какви параметри. Съгласно предоставената до кредитополучателя преддоговорна информация същият следвало да върне на кредитора сумата от общо 1373,45 лв. Сочи, че сключеният от ищеца договор за поръчителство бил отделно съглашение, като сключването му не било поставено от заемодателя като условие за отпускане на кредита. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Депозиран е и отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, със становище за неоснователност на исковете. Посочва, че не оспорва фактическите твърдения, изложени от ищеца в исковата молба. Не оспорва също, че е сключен договор за поръчителство от 05.02.2020 г., по силата който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕООД съгласно процесния договор за потребителски кредит. За предоставяне на тази услуга страните договорили месечно възнаграждение в размер на 71,67 лв., като преди сключване на договора длъжникът бил уведомяван чрез размяна на електронни изявления за съдържанието на клаузите. Сочи, че за ищеца не е съществувало задължение за сключи договора за поръчителство, като той е можел да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Възразява срещу твърденията на ищеца, че не е сключен договор между страните чрез размяна на електронни изявления. Намира, че сключеният между него и ищеца договор не бил за поръчителство, а за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД, като уговореното възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по кредита. Изтъква, че възнаграждението по този договор било в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не 3 в полза на кредитодателя. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По обхвата на контрола за законосъобразност на договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема. Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това е отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

4

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявените установителни искове само на изложените в исковата молба основания. Основанията за недействителност на двата договора ще бъдат разгледани съвкупно поради неразделната връзка между двата договора, както и предвид факта, че сключването на договора за поръчителство е в изпълнение на клауза по договора за кредит.

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № ***** г., по който предоставената от ответника парична сума в размер на 1100 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Заетата сумата следвало да се върне на 13 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 105,65 лв., с уговорен годишен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на 48,21 %. Общият размер на плащанията по договора възлизал на 1373,45 лв. Не е спорно също, че между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 05.02.2020 г., сключен въз основа на чл.4, ал.1 от договора за кредит. По силата на договора за предоставяне на поръчителство се дължало на поръчителя възнаграждение в размер на 71,67 лв. месечно, за периода на действие на кредита. Спорни между страните са правните въпроси досежно действителността на постигнатите съглашения.

По основателността на иска на наведените основания:

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на 5 потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.