Решение № 94 от 21.01.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 94 гр.

Пловдив, 21.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 17.01.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7375/ 2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление № 19-1030-004782, издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция с което на Н.М.В. е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за отмяна на НП- неправилна установеност на фактическата обстановка, пороци при описание на нарушението в АУАН и НП, липса на компетентност на актосъставителя и административно наказващия орган.

Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 11.06.2019 г. около 19:30 часа в гр.Пловдив на ул.Братя Търневи Н.М.В. управлявал л.а.

ОПЕЛ АСТРА с рег.№ ******, като: 1. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство DRUG CHECK 3000 с фабричен № ARLN-0461 за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя, който изрично потвърди в съдебно заседание посоченото в АУАН, както и от показанията на разпитания по инициатива на съда свидетел очевидец и полицейски служител, непосредствено установил нарушението-Б., който в съдебно заседание точно и конкретно описа механизма на установяване на нарушението, а именно: св. Б. и неговия колега непосредствено наблюдавали и възприели как жалбоподателят управлявал автомобила по ул. Братя Търневи, отбил, паркирал, слезнал автомобила, започнал да се отдалечава от него, в който момент бил спрян за проверка. През цялото време на управление на автомобила жалбоподателят бил сам и други лица в автомобила не били налице. Тези показания на полицейските служители изцяло кореспондират и на твърденията в жалбата, че нарушителят бил спрян за проверка на известно разстояние от колата. Това обаче не изключва възможността, непосредствено преди слизането и отдалечаването му от автомобила, той да е извършвал действия по управление на МПС, които действия били възприети от полицейските служители, и които именно възприети действия по управление станали причина контролните органи да направят опит да тестват лицето за употреба на наркотици.

Предвид непосредствено възприетите от полицейските служители действия по управление, не се отразява на съставомерността на деянието обстоятелството, че към момента на проверката лицето вече е било паркирало автомобила и се е било отдалечило на няколко метра от него, доколкото съставът на чл. 174, ал.3 ЗДвП изисква само да е установено по несъмнен начин извършено управление от страна на нарушителя, което да му придава качеството водач на МПС и което управление да е осъществено непосредствено преди проверката, но не поставя изискване проверката да е извършена, докато деецът все още се намира в автомобила. Да се приеме противното би било равнозначно на това да се даде възможност на недобросъвестни водачи да избягват отговорност по чл. 174, ал.3 ЗДвП чрез своевременно слизане от автомобила преди започване на проверката и отричане качеството си на водач.

В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, в която се приема, че не се отразява върху съставомерността на деянието обстоятелството, че към момента на проверката лицето е напуснало автомобила, след като действията му по управление са били непосредствено възприети от контролния орган и проверката е извършена веднага след преустановяване на движението на автомобила и напускане на МПС от дееца. В този случай той не е загубил качеството си на водач на МПС по смисъла чл. т.25 от ДР на ЗДвП. Така изрично Решение

№ 1993 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2692 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2760 от 20.12.2018 г. по к. адм. н. д.

№ 3250 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2733 от 19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2821 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2236 от 16.11.2015 г. по н. д. № 1954/2015 г. на Административен съд - Пловдив .

В тази връзка следва да се съобрази и Решение № 2186 от 17.11.2016 г. по н. д. № 1963 / 2016 г. на Административен съд Пловдив, в което изрично е посочено, че не се отразява на съставомерността на деянието обстоятелството, че към момента на проверката нарушителят се е сменил с друго лице, и към момента на проверката на мястото на водача е стояло другото лице, щом преди това полицейският орган непосредствено е възприел действията по управление от страна на дееца.

Съдът намира, че установената по-горе фактическа обстановка не се разколебава по никакъв начин от разпитания свидетел Ж.Д., доведен от жалбоподателя. Действително свидетелят Д.с положителност потвърди, че на процесната вечер двамата с жалбоподателя са пристигнали от град Чирпан с колата, ползвана от жалбоподателя, като през цялото време шофирал св. Д..

Паркирали колата в квартал Кършиака към

18-19 часа и след това се разделили и не са се виждали повече същата вечер. Св. Д.преди да се разделят предал ключовете на нарушителя. Съдът кредитира заявеното от свидетеля, но намира че същото не изключва по никакъв начин приетата в АУАН и НП фактическа обстановка, доколкото е напълно възможно засвидетелстваното от св. Б. управление на МПС от страна на жалбоподателя да се е осъществило във времето след като нарушителят и св. Д.са се разделили и в този смисъл да е останало неизвестно за свидетеля Д.. На този извод навежда и съпоставката на времето на извършване на деянието според АУАН и НП-около 19.30 и времето, когато св. Д. посочва, че са се разделили с жалбоподателя между 18 и 19 часа.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган и в този смисъл възраженията направени в жалбата срещу компетентността на контролния и наказващия орган се явяват неоснователни.

При съставянето на АУАН и издаването на

НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 11.06.2019 /датата на извършване на нарушението/, а НП - на 17.6.2019 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Неоснователен е доводът, че при описание на фактическата обстановка в АУАН и НП е допуснато нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация.

Непосочването на други обстоятелства, несвързани със съставомерните белези на даденото нарушение, по никакъв начин не накърнява правото на защита на наказаното лице.

Действително между АУАН и НП, както правилно се изтъква в жалбата е налице известно разминаване при посочване точното място на извършване на нарушението, доколкото в АУАН е посочено ул.Братя Търневи № 26, а в НП- ул.Братя Търневи № 16. В случая обаче според съда се касае за техническа грешка, която по никакъв начин не засяга правото на защита на нарушителя. При положение, че по делото е установено по несъмнен начин извършването на деянието, датата и точния час на извършване, както и мястото на извършване на деянието, а именно в гр. Пловдив на ул.Братя Търневи и при положение, че не възникват никакви съмнения относно идентичността на описаното в АУАН и НП с реално осъщественото, то с оглед вида на допуснатото нарушение на ЗДвП, а именно отказ за тестване за наркотични вещества след управление на МПС, е абсолютно без каквото и да било значение дали отказът е направен пред № 16 или пред № 26 на една и съща улица- Братя Търневи.

При правилно установена фактическа обстановка правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно

ППВС 1/1983 под управление на МПС се разбират всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Съгласно т.25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

От гореизложените дефиниции следва, че възприетите от свидетеля Б. действия на жалбоподателя по движение с процесния лек автомобил по ул. Братя Търневи, отбиване и паркиране на същия му придават качеството водач на МПС и в този смисъл той е годен субект на нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му- Решение № 809 от 21.04.2016 г. по н. д. № 388/2016 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 131 от 22.01.2015 г. по н. д. № 3407 / 2014 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 787 от 16.05.2017 г. по н. д. № 710 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние- Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

От гореизложеното е видно, че в конкретния случай е извършено нарушение по втората от предвидените в закона алтернативи, а именно лицето е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, при констатирано управление на МПС.

Нарушението е на формално извършване и със самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката, нарушението се явява довършено. Тези съставомерни обстоятелства са надлежно описани, както в АУАН, така и в НП поради което и възражението за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗДвП при описание на нарушението са неоснователни.

Разпечатката съдържа 44 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa3bda57-bcec-4410-ac9e-f3d5bb38acbb