Присъда № 208 от 18.12.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 389/2023
- Вид
- Присъда № 208
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 24.04.2024
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 22, ал. 1, т. 2 · Закон за чужденците в Република България
- чл.8, ал.1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 9а, ал. 2 · Закон за чужденците в Република България
- чл.9а ал. 2, т. 3 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 9а ал.2, т. 4 · Закон за чужденците в Република България
- § 1, т.3 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал.1, т.4, предл. първо · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 118, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда №208 от 18.12.2023 г. по НОХД № 389/2023 г., БРС, НО, XXI-ви състав
Бургаска районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 22/2022 г. по описа на ГПУ-Бургас, пор. №1245/2022г. по описа на РП Бургас, срещу А. М. Б., ЕГН **********, който е обвинен в това, че на ******** год., в землището на с. И., обл. Бургас, на разклона за с. Н.П., намиращ се по път Е-87 гр. М.Т. - гр.
Бургас, в съучастие с А. И. Д., ЕГН **********, с цел да набави за себе си и за А. И. Д., ЕГН ********** имотна облага, противозаконно подпомагал 11 /единадесет/ чужденци както следва: N.M.H. (Н.М.Х.) - пол. М р. ********г. гр. Х.,С., N.H.D. (Н.Х.Д.) - пол. М р.
********г. гр. Х.,С., M.A.A. (М.А.А.) - пол. М р. ********г. гр. Д.,С., M.H.W.A. (М.Х.У.А.) пол. М р. ********г. гр. Д.,С., H.A.A. (Х.А.А.) - пол. М р. ********г. гр. Д.,С., A.M.A.
(А.М.А.) - пол. М р. ********г. гр. М.,И., водач А. И. Д. ЕГН ********** л.к.№********** с адрес гр. Б.; общ. Б.; ж.к ************, O.H.M. (О.Х.М.) - пол. М р. ********г. гр. М.,И., K.M.A. (К.М.А.) - пол. М р. ********г. гр. М.,И., M.A.B. (М.А.Б.) - пол. М р. ********г. гр.
Х.,С., Y.D.S. (Ю.Д.Ш.) - пол. М р. ********г. гр. Х.,С., A.M.A.K. (А.М.А.К.) - пол. М р.
********г. гр. Х.,С., да преминават в страната в нарушение на закона:
-чл.8, ал.1 от Закон за чужденците в Република България: „Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква", съгласно Регламент /ЕО/ №539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година,
-чл.19, ал.1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима”, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с peг. № ********, собственост на К. ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. С. и едноличен собственик на капитала и управител С. Г. и лек автомобил марка Мерцедес, модел ****, с per. № ********, собственост на В.П. А., ЕГН ********** и С. С.
А., ЕГН ********** и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Пред съда, производството по делото протече в отсъствие на подсъдимия, който не бе установен след общодържавно щателно издирване и по общия ред, като бяха разпитани всички необходими свидетели и бяха приобщени нужните доказателства.
Производството спрямо втория обвиняем А. И. Д., ЕГН ********** е приключило с определение за одобряване на споразумение № *************г., по НОХД *****г по описа на БРС. По тази причина на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК А. Д. беше разпитан в качеството на свидетел по настоящото дело.
В пледоарията си представителят на държавното обвинение счита, че са събрани достатъчно доказателства относно авторството и вината на подсъдимия Б. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да се вземат предвид при индивидуализация на наказанието, поради което наказанието следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.
54 от НК. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“ с 5 години изпитателен срок, а кумулативно предвиденото наказание глоба да е в размер на 8000 лева.
Служебният защитник на подсъдимия адв. К. се присъединява към изложеното от прокурора, като по отношение на наказанието счита, че следва да бъде 1 година „лишаване 1 от свобода“, което да бъде отложено за срок от 3 години, и глоба в размер на 5000 лева.
Излага доводи, които счита, че следва да се вземат предвид при индивидуализацията на наказанието.
Производството пред съда протече по реда на чл. 269, ал. 3, т.1 и т.2 от НПК при отсъствие на подсъдимия А. Б.. Съдът извърши всички възможни действия по установяване на подсъдимия, като с Определение от 29.03.2023 год. взе мярка за неотклонение „Задържане под стража“, обяви подсъдимия и за ОДИ с оглед установяване на адрес за връчване на книжата по делото. В случая на подсъдимия Б. е повдигнато обвинение за тежко престъпление, при разглеждането на което е задължително участието му. С цел гарантиране на правото му на защита в пълен обем, бяха положени максимални усилия да бъде издирен и да му бъде предоставена възможност ако желае да участва при разглеждане на делото.
Служебният защитник на подсъдимия счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в негово отсъствие предвид извършените действия по установяването му.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. М. Б. е роден на ********г в гр. П.. Видно от справка за съдимост подсъдимият е реабилитиран за предходно осъждане.
Подсъдимият А. Б. и А. Д. били приятели. А. имал финансови затруднения. Имал дългове, които не можел да плати. Било му известно, че от незаконно подпомагане на чужденци да преминат през страната ни в нарушение на закона се изкарват добри пари и решил именно по този начин да придобие пари, за да си плати дълговете. Към идеята привлякъл и А. И. Д., който се съгласил да участва не само за собствена облага, но и да помогне на приятеля си.
В хода на разследването не е установено кой е „наел“ Б. и Д. за тази „работа“, кой им е обещал парите и колко, кой им е казал къде да отидат, за да натоварят чуждите граждани.
Тъй като чуждите граждани, които трябвало да се преведат през страната били 11 на брой, Б. и Д. трябвало да се снабдят с два автомобила. Подсъдимият се заел с изпълнението на тази задача, като на 06.06.2022г Б. се обадил на свидетеля С. Г. - управител на фирма за отдаване под наем на автомобили — „К.“ ЕООД, и поискал резервация на автомобил за 9 дни, за периода от 07 до 15.06.2022г. под предлог, че ще ходи на почивка в Г. с неговата приятелка. Свидетелят Г. направил копия от личната карта и СУМПС на подсъдимия и подписали договор, като Б. заплатил наемната цена за целия период. Автомобилът, който бил отдаден под наем на Б. бил „Рено Клио“, с peг. № ********.
Подсъдимият и Д. се уговорили да се чакат в гр. С. от където тръгнали с два автомобила за гр. Бургас. Единият бил взетия под наем автомобил „Рено Клио“, а другият „Опел Астра“. При излизане от град С., лекият автомобил „Опел Астра“ се развалил, поради което подсъдимият се обадил на неустановено в хода на разследването лице, който им предоставил лек автомобил марка Мерцедес, модел ****, с peг. № ********. В хода на разследването било установено, че автомобилът бил собственост на С.А. А., но след смъртта му станал собственост на жена му В.П. А. и сина му С. С. А.. След смъртта на баща си С.
„продал“ автомобила на един познат на баща му, иракчанин, на когото не знаел името и данните. Когато искал да прехвърли автомобила се оказало, че върху него има запор и се разбрали когато се оправи със запора тогава да я прехвърлят официално. Разбрали се до тогава познатият на баща му да ползва автомобила, като С. му предал всички документи на автомобила, а човекът му дал парите за автомобила. С. в момента имал нужда от тези пари и не подписали договор, дал автомобила и документите на доверие. Но и до момента на деянието запорът не бил отстранен и автомобилът не бил прехвърлен.
2
Единадесетте чужди граждани били от Сирия. Те били оставени на турскобългарската граница от каналджии, които им дали телефон с джипиес и им казали, че от съответната точка в България ще ги вземат други каналджии. Разбрали се за превеждането им от Т. за С. или Г. през България всеки от тях да заплати по 4000 евро на каналджиите, като ако ги хванат в България, сумата да бъде 2000 евро. На българска територия сирийските граждани вървели без водач, като следвали джипиеса. Когато стигнали определената им точка, се наложило да чакат няколко часа докато дойдат да ги вземат.
Точката била в землището на с. И., обл. Бургас, на разклона за с. Н.П., намиращ се по път Е87 гр. М.Т. - гр. Бургас.
Датата била ******** год. На посоченото място пристигнали подсъдимият А. Б., който управлявал лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № ******** и А. И., който управлявал лек автомобил Мерцедес ****, с peг. № ********. Те спрели на разклона за с. Н.П. . Чуждите граждани започнали да се качват в двете коли, като някои от тях се качили в багажниците на автомобилите, както им посочили шофьорите.
В този момент свидетелят Г. Г. - полицейски инспектор в ГПУ - М.Т., отивал на работа и се движел в посока от гр. Бургас към с. З.. На разклона за с. Н.П. забелязал двата спрели автомобила, към които се качвали съмнителни лица, отговарящи на рисковия профил „нелегален мигрант“. Полицейският служител спрял до тях и пристъпил съм извършване на проверка. Не срещнал съпротива нито от водачите, нито от пътниците. Установил водачите на автомобилите – подсъдимия А. Б., който управлявал лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № ******** и А. И., който управлявал лек автомобил „Мерцедес ****“, с peг. № ********, а чуждите граждани не представили документи. Св. Г. запазил местопроизшествието и се обадил на колегите си от ГПУ - Бургас. Изчакал ги на място. И водачите, и чуждите граждани били задържани.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в производството доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – Г. И. Г. (л. 86-88 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство) М.А.А., (л. 32-33 от ДП), К.М.А.
/K.M.A./ (л.34-35 от ДП), Н.М.Х. (л.38-39 от ДП) и А. И. Д. (л. 118-119 от съдебното производство).
От писмените доказателства: Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, справки за съдимост, документи за задържане по ЗМВР, протоколи за доброволно предаване, Договор за наем на лек автомобил от RENTCAR. BG, копие на свидетелство за управление на МПС и контролен талон на А. Б., Справка за съвместими пътувания на рег. № ******** от BGToll, приемо-предавателен протокол за връщане на ВД, Протоколи за регистрации на чуждите граждани, справки за собственост на МПС, писмо от Държавна агенция за бежанците, справка от ГД "ИН"; справка от ОДМВР-Бургас.
От веществените доказателства: Лек автомобил „Мерцедес С180“ с peг. № ******** , собственост на С. С. А. и В.П. А., ведно с ключ и Мобилен телефон марка „Редми“, с графитен гръб, на който екрана се отключва с въвеждане на код ****, и е с ИМЕИ 1 ****************** и ИМЕИ 2 *******************, с поставена сим карта на В. с номер ********** ********* отговаряща на номер +************, предаден от А. Б..
Съдът прецени събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира показанията на разпитания служител от ГПУ-М.Т., свидетеля Г. Г., доколкото ги намира за логични, последователни и взаимосвързани, като същият не е 3 заинтересован от изхода на делото. Свидетелят Г. пътувайки за работа от гр. А. към с. З., след разклона на село И., на отклонението за село Н.П. забелязал два автомобила. Видял, че от гората идвали съмнителни лица, които се качвали в автомобилите, поради което спрял отстрани за да блокира техния път. При проверка установил, че един от леките автомобили е модел „Рено“ с водач А. Б., в който имало пет лица чужди граждани в купето и още едно в багажника. Водач на другия автомобил- марка „Мерцедес“ бил А. Д., в който имало четири лица в купето и едно в багажника. Чуждите граждани били без документи за самоличност.
След проверката сигнализирал органите на ГПУ-Бургас.
Съдът кредитира и в цялост показанията на свидетеля А. Д. – съучастник в извършване на престъплението, доколкото неговите показания разкриват обстоятелства относно механизма на извършване на деянието, целите и мотивите, които са имали с подсъдимия. В подробности разказва от къде са тръгнали, с какво са се придвижвали, коя е била крайната им точка, обстоятелството, че подсъдимият му е казал, че отиват да превозват бежанци, както и определената сума, която свидетелят ще получи за това. Също така свидетелят отбелязва, че в управлявания от него автомобил са се качили 4-5 лица, както и че видял да се качват хора, дори в багажника на автомобила на подсъдимия Б.. Тези факти се подкрепят от показанията на свидетеля Г..