Решение № 40 от 30.01.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ловеч, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310100040 по описа за 2025 година

Установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. В. Н., с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.

П. К. от ЛАК против М. Т. Н., с пост.адрес: ***.

Ищецът излага в ИМ, че на *** г. А. Н. Г. /Ш./ с нотариален акт за публично завещание, дело № *** г. на РС – Ловеч, му завещала следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-1810/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК. Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.12.2024 г, Адрес на поземления имот: гр. Ловеч, ул.“*** ***“***.

Площ на имота от 181 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до10м/, предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – 2380, при съседи: ***, ***, ***,***, заедно с построената в имота: Сграда с идентификатор ***.1 със ЗП от 54 кв.м, брой етажи един, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна.

Наведени са твърдения, че на 26.11.2024 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, ***, нот.дело № *** г. на нотариус с рег.№ *** при РС – Ловеч, Д. М. Н., като наследник на А. Н. Г. /Ш./, е продала на ответника гореописания недвижим имот.

Ищецът твърди, че за него това било изненада, тъй като имота му е завещан през 1986 г. и от тогава до настоящия момент, първо неговите родители, тъй като той е бил малък, а впоследствие самият той заплаща данъците на имота, видно от представените приходни квитанции.

Твърди се, че никой от наследниците не се е интересувал от имот, не е спорил за имота, не е ходил да безпокои родителите на ищеца, впоследствие и него, ищецът е владял имота явно, спокойно и непрекъснато до 2024 г., когато е изповядана сделката.

Ищецът твърди, че след изповядване на сделката също продължава да владее имота.

Поради изложеното счита, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск, като МОЛИ съдът да приеме, че искът му е процесуално допустим, основателен и 1 доказан, да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на ответника, че той/ищецът/ е собственик на процесния имот по силата на нотариален акт за публично завещание, дело № *** г. на РС – Ловеч и изтекла в негова полза придобивна давност.

Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Т. Н., чрез адв.

А. Т. от ЛАК. Счита, че иска е допустим, но оспорва същия като неоснователен. От името на М. Н. заявява, че не признава иска, като счита, че изложеното в ИМ не отговаря на истината и същата е неоснователна. Не оспорва, че с Нот акт за покупко-продажба на недв.имот № ***, ***, рег.№ ***, дело № *** г. Д. М. Н. като наследник по закон на А. Н. Г. /Ш./ е продала получения в наследство недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, ул.“*** ***“***, с идентификатор *** по КККР на гр. Ловеч. Преди изповядване на сделката пред нотариус А.

Ц. с рег.№ *** с район на действие ЛРС при справка направена от пълномощника в АГКК цитираният имот бил записан със собственик Община – Ловеч. Последвала справка извършена в Община – Ловеч и проверка в регулационния план за кв. „Вароша“ и издаден разписен лист като собственик на имота била записана само и единствено А. Н. Г. /Ш./. При справка, извършена в Агенция по вписванията – гр. Ловеч за процесния имот като собственик на имота има Нотариален акт за собственост на недв.имот по давност № ***, ***, дело № *** г. на Ловешки народен съдия. В отговора се сочи, че с издадените им документи от Община – Ловеч и представените в СГКК – Ловеч и служебно изисканите от СГКК – Ловеч до Община – Ловеч за имота била извършена промяна и от собственик Община – Ловеч бил записан на името на А. Н. Г./Ш./. Относно заплащаните данъци от ищеца, счита, че същите са плащани за имот, находящ се на ул.“*** ***“***, а майката на ответника също е платила данъците за 5 години назад с приходна квитанция серия:ББ24 номер:*** г. и открита партида № *** за имот, находящ се на ул.“*** ***“***. Ответникът счита, че при продажбата на имота са спазени всички законови разпоредби и не са нарушени правилата, като наследственият имот е прехвърлен без да бъде засегната собствеността на трети лица. По отношение на представения Акт за публично завещание дело № *** г. счита, че не е спазена процедурата по обявяването му. Според ответника, не става ясно също от кого е написано и от кого е заверено, както не става ясно обявено ли е завещанието, вписано ли е в АВ-Ловеч, като дори липсва и Констативен нотариален акт на база обявеното завещание от ищеца. На база изложеното моли съдът да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, тъй като счита, че представеното завещание не е вписано и обявено по надлежния ред и не е породило правна сила спрямо ищеца.

Ищeцът Т. В. Н. взема лично участие в процеса, като се явява с представител по пълномощие – адв. К.. В хода на делото по същество моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Счита, че от събраните по делото доказателство безспорно се установява, че процесният имот е завещан на ищеца с нот.акт за публично завещание по д. № *** г. Изтъква, че актът за публично завещание е съставен и подписан от съдия при Ловешки РС, актът е с марки, каквото е било изискването към 1986 г. Пледира, че от разпита на свидетелите се установява, че имотът е владян от ищеца, подпомаган от неговите родители, тъй като към 1986 г. е бил малък, а впоследствие е владян от его. Отбелязва, че през годините никой не е предявявал претенции към имота, който е владян явно, спокойно и непрекъснато в продължение на 38 години. Сочи, че от представената данъчна декларация от 1986 г. е видно, че имотът е деклариран на името на ищеца. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът М. Т. Н. се явява лично и с адв. Т.. В хода на устните състезания упълномощеният адвокат моли съдът да отхвърли предявениия иск и да присъди в полза на доверителя й направените по делото разноски. Счита, че при сключване на договора за покупко - продажба между доверителя й и неговата майка на 26.11.2024 г. не са нарушени изискванията както на закона, така и на нотариалната практика. Посочва, че не са имали реалната възможност да узнаят за съществуването на завещание, тъй като не е било вписано 2 или публично достъпно. Изтъква, че завещанието е обявено през 1986 г., но не е било вписано по партидата на имота, нито по идентификатора. Навежда довод, че според практиката на ВКС липсата на вписването не може да бъде противопоставимо на трети добросъветни лица, тъй като вписването има оповестителен, а не констативен характер.

Излага, че нито доверителят й, нито майка му са имали знанието за това завещание и не са искали да извършат умишлено укриване или измамно поведение.

Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е Акт за публично завещание, дело № *** г., съставен от районен съдия при РС – Ловеч, от който се установява, че на *** г. в гр. Ловеч в дома си в гр. Ловеч и в присъствието на свидетелите А. П. С. и П. В. Е., лицето А. Н. Г. е поискала изготвянето на акт за публично нотариално завещание, с което завещава на Т. В. Н. от гр. Ловеч, ул.“*** ***“ ***а дворно място от 134 кв.м. заедно с находящите се в него жилищна сграда и други подобрения, съставляващо парцел III – 2380 в кв.5 по плана на гр.Ловеч, кв.“Вароша“, при граници: ул.“М.***“, държавно место, В. Т. Н. и др., който имот притежава съгласно нот.акт № ***, т.1, дело № *** г. на Ловешки народен съд. Завещанието е направено в знак на благодарност към неговите родители – В. Т. Н. и А. Т.а Н., които полагали грижи за завещателската в последните години от живота й.

Актуалният регулационен статут на имота се установява от приложената Скица на Поземлен имот с № *** г, от който е видно, че по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК имотът се индивидуализира като ПИ с идентификатор ***, с адрес на ПИ: гр. Ловеч, ул.“*** ***“ ***, с площ: 181 кв.м, предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план:

2380, при съседи: ***, ***, ***, ***, ведно със сградите, които попадат върху имота: Сграда ***.1, със ЗП 54 кв.м, брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.

По делото не е спорно, че на 26.11.2024 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нот.акт № ***, том Vрег.№ ***, дело № *** от 2024 г., Д. М. Н., като наследник по закон на А. Н. Г. (у-ние на наследници – л.61) е продала на ответника М. Т. Н. гореописания имот за сумата от 9500,00 лв., която е изплатена напълно и в брой на продавача преди подписването на нотариалния акт.

Установява се, че преди изповядване на сделката Д. М. Н. при направена справка в АГКК установила, че процесният имот е записан със собственик Община – Ловеч. По този повод подала до СГКК – Ловеч Заявление вх.№ *** г. и след провеждане на съответната административна процедура са нанесени промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, като собственик на имота е записана А. Н. Г. /Ш./.

По искане на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: И. В. З., Т. Р. Д. и В. Т. Н..

Св. З. познава ищеца Т., но никога не е виждал ответника М. Н.. Заявява, че знае къде се намира процесния имот – в кв. „Вароша“, не си спомня името на улицата, тъй като е променяно няколко пъти, но знае, че е на ***. Твърди, че многократно от 1980-та година са се събирали в компания на кафе в дома на В. /баща на ищеца/, който живее в съседния имот.

Пояснява, че имотът на Т. е под къщата на В., като двата имота са един до друг. Знае, че процесният имот е завещан на Т. през 1986 г. от неговата прабаба А.. Тогава Т. бил на 1 годинка /роден 1985г./. Докато бил малък имота поддържал баща му В.. По-късно , когато Т. пораснал, започнал да учи в Пловдив, но си идвал всеки месец, помагал на баща си и се грижел за имота и градината. Свидетелят твърди, че през 2023 г. около седмица помагал на Т. и баща му В. при почистването на имота. Твърди, че с негова помощ в имота е направен навеса, който съществува и в момента. Освен това, оказвал помощ и когато правели нови 3 врати и ограда. Заявява също, че никога не е виждал някой друг да посещава имота, включително Д. и М., които живеели в гр. Пловдив. През годините никога не е ставало въпрос за някакви проблеми с имота. Посочва, че в имота имало една жилищна сграда и още една на ъгъла, които били малки и се срутили, като в момента няма нищо освен навеса, който направили през 2023 г. Свидетелят заявява, че от бащата на ищеца знае, че са гледали баба А., която нямала деца и съпругът й бил починал преди нея, и затова тя е завещала този имот.

Св. Д. познава В. и покрай него и сина му Т.. Споделя, че познава В. от 1991 г. и поддържа постоянно връзка с него. Знае кой е спорният имот, като сочи, че се намира на ул.“*** ***“ ***. Твърди, че често е посещавал къщата на В., а двата имота са един до друг.

През годините този имот го работел В.. В момента имота представлява дворно място, като има изграден навес. Известно му е, че спорният имот е предоставен на сина на В. чрез завещание от баба му. От тогава този имот се владее от Т., като докато бил малък, баща му В. поддържал имота. По-късно, Т. служил в гр. Велико Търново, но поне веднъж в месеца си е идвал и е помагал на баща си в поддръжката на имота. И през последните години си е идвал поне веднъж в месеца. Твърди, че никога никой не е спорил, че този имот е негов, а страните дори не ги познава – нито брата, нито майката на В.. Според показанията на св. Д., в момента в имота има единствено навес, има и чешма, при изграждането на която помагал, както и порта. Преди имало асма, но в момента вече я няма. Посочва, че двата имота са свързани, като няма ограда между имота на В. и имота на Т.. Преди да се изгради навеса имало една къщичка, която била много стара и се срутила.