Определение № 17752 от 20.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17752 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505553 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 ГПК, вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Я. Н. Н., чрез адв. Р. Ш. срещу Определение № 16644 от 30.04.2026 г. по гр. д. № 5822/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 185 състав, с което е оставено без уважение възражението на ищеца Я. Н. Н. за родова неподсъдност на спора и искането му за изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Жалбоподателят оспорва определението, като неправилно и незаконосъобразно, произнесено в нарушение на процесуалния закон. Основното възражение на жалбоподателя е, че е налице хипотезата на чл.104, т.6 от ГПК, поради което и двата иска следва да бъдат разгледани от окръжен съд, а не както е постановил първоинстанционния съд – искът с правно основание чл.23, ал.2 СК да се разгледа от Софийски градски съд, а искът с правно основание чл.27, ал.2 СК да остане за разглеждане от Софийски районен съд. Сочи се, че е незаконосъобразно и в разрез с процесуалните правила постановеното от районния съд разделяне на двата иска, тъй като са налице предпоставките за съвместното им разглеждане.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство и компетентен по единия от исковете е окръжен съд, поради което следва да бъдат разгледани именно от този съд.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Я. Н. Н. срещу Ц.В.

Н.а, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

27, ал. 2 СК и чл. 23, ал. 2 СК, с която се иска да бъде постановено прекратяване на СИО по време на брака и да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 66,27% или 0,6627 идеални части от правото на собственост от АПАРТАМЕНТ № 25, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, в жилищната сграда на улица „********, във вход Б, на трети жилищен етаж, на кота + 5,80 м., със застроена площ на апартамента от 113,51 кв. м., като в тази площ не е включена площта на балкона - 10,13 кв. м., или общата площ на апартамента с включената в нея квадратура възлиза на 123,64 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня с баня и тоалетна, детска стая, баня с тоалетна, склад и балкон, при граници (съседи): апартамент 1

№ 9 от вход „А“, двор, асансьорна шахта, коридор, апартамент № 24 и двор, заедно с припадащите се 7,752% идеални части от общите части на вход „Б“ на сградата, равняващи се за целите на ценообразуването на 27,25 кв. м., и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, описан по-долу, който гореописан апартамент е нанесен в КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД18-108 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, с адрес на обекта: гр. София, район Триадица, ул. „********, вх. ********, като самостоятелния апартамент се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект : 113.51 кв.м. ; прилежащи части балкон с площ от 10.13 кв.м., 7.752 % идеални части от общите части на вх. „Б“ на сградата; ниво на самостоятелния обект 1; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, и ***, под обекта: ***, над обекта ***.

С Определение № 9098/06.03.2026 г. на съда е било указано на ищцовата страна, че искът по чл. 27, ал.2 СК е конститутивен иск, неоценяем и е родово подсъден на районен съд, докато искът по чл.23, ал.2 СК е оценяем иск и е вещен, поради което съгласно чл. 104, т.3 ГПК е подсъден на окръжен съд като първа инстанция, в случай, че цената на иска е над 50 000 лв. В настоящия случай, претенцията се равнява на 45 195, 94 евро (или 88395,58 лв.) тъй като ищецът претендира за 66,27 % от целия имот, чийто данъчна оценка е 68 199,70 евро. (или 133387, 02 лв.). С определение № 9098 от 06.03.2026 г. районният съд е прекратил производството по иска по чл.23, ал.2 от СК пред себе си и е изпратил същото на компетентния по правилата за местната и родовата подсъдност Софийски градски съд.

С молба с вх. № 95295/25.03.2026 г. подадена от процесуалният представител на ищеца Я. Н. Н. - адв. Р. Ш. от САК се иска съдът да прекрати заведеното производство, пред Софийски районен съд с предявени искове по чл. 23, ал.2 СК и чл.27, ал.2 СК срещу ответницата Ц.В. Н.а и да изпрати делото по подсъдност на Софийски градски съд на основание чл. 104, т.6 ГПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от правна страна следното:

Родовата подсъдност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска спрямо сезирания съд, за която може да се повдига възражение не само от страните до приключване на производството пред втората инстанция, но и служебно от съда. Сезираният съд е длъжен да изпрати делото на надлежния съд (чл. 118, ал. 1, изр. 1 ГПК). Той не разполага с възможност да преценява дали да стори това, тъй като законът свързва с това му процесуално действие конкретни процесуалноправни последици (чл.118, ал. 2, изр. 2 ГПК). Нормите в ГПК, определящи правилата за подсъдността, са императивни и не могат да бъдат дерогирани нито по желание на страните, нито по волята на съда.

Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.2 от ГПК съвместното разглеждане на предявени с една искова молба е допустимо. Когато връзката между исковете е от такова естество, че въпреки различната им родова подсъдност, разделянето им е недопустимо, делото следва да се разгледа от окръжния съд. При обективно съединяване на искове, някой от които е подсъден на окръжен съд, производството по всички искове следва да се разглежда като родово подсъдно на окръжен съд. (в този смисъл е и нормата на чл. 104, т. 6 ГПК) В случая предвид постановеното по делото и стабилизирано определение по чл.118, ал.2 от ГПК от 06.03.2026 г., пред районният съд е останало висящо само производството по иска по чл.27, ал.2 от СК. Определението, с което се допуска или отказва разделянето на исковете в отделни производства е по движението на делото и не подлежи на обжалване, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито неговата обжалваемост е изрично предвидена в закона. Разделянето на исковете е продиктувано от съображения за процесуална целесъобразност, поради което то не може да бъде наложено по пътя на обжалването. (определение № 566 по ч.т.д. № 3/2012г., ІІ т.о., и определение № 429 2 по ч.гр.д. № 3512/2015 г., III г.о., определение по ч. гр. д. № 1609/2018 г., III г. о., определение по ч. т. д. № 2115/2016 г., определение по ч. т. д. № 177/2020 г., II т. о. и др.). При обективно кумулативно съединяване на искове, предявени пред районен съд, когато един от обективно съединените искове е с родова подсъдност окръжен съд, на основание, посочено в разпоредбата на чл.104 от ГПК, не е процесуално допустимо този обективно съединен иск да бъде разгледан от районен съд, като първа инстанция, дори и да се намира в условията на преюдициалност от останалите предявени искове. Първоинстанционният съд е разделил производството по исковете, като се е десезирал единствено с разглеждането на иска, по който счита, че компетентен е окръжен съд.

Предявеният иск по чл.27, ал.2 от СК е неоценяем и подсъден на районен съд по правилата за родовата подсъдност – чл.103 ГПК. След допуснатото разделяне от иска по чл.23 от СК липсват основания за изпращането му по подсъдност на окръжен съд, а доколко между двата иска съществува връзка и каква и какво е значението й за развитието на производствата, ще подлежи на преценка от съдебните състави, които ги разглеждат.

С оглед на горното, съдът намира, че обжалваното определение, с което Софийски районен съд е оставил без уважение възражението на ищеца Я. Н. Н. за родова неподсъдност на спора е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК – Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16644 от 30.04.2026 г. по гр. д. № 5822/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 185 състав, с което е оставено без уважение възражението на ищеца Я. Н. Н. за родова неподсъдност на спора и искането му за изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3