Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 536 от 05.07.2023, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2410/2022
Вид
Решение № 536
Подписан
05.07.2023
В сила
19.12.2023
Състав
Зара Ехия Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Шумен, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.а при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело № 20223630102410 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.258 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от А. А. срещу „*******” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

********, представлявано от Д. Г. Т., в която посочва, че представляваното от него дружество положило мазилка в обект, собственост на ответника, находящ се в гр.****, за което била издадена фактура №

0100000061/19.08.2021 г. на стойност 24 000 лв. с включено ДДС. На 08.10.2021 г. ответникът е направил плащане в размер на 12 000 лева, като останала дължима сума в размер на 12 000 лв. Въпреки многократните разговори с ответника, плащане за остатъка от сумата не е постъпило.

Съобразно изложеното моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и извършените деловодни разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът заявява, че оспорва иска.

Твърди, че не за всички от описаните СМР между страните е постигната договореност за извършването им. Заявява, че работата не е приета, поради което не дължи заплащането и.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Въпреки липсата на писмен договор, предвид липсата на спор между страните, съдът приема за доказано, че между страните е сключен договор за 1 изработка, със следните параметри : ищецът, в качеството на изпълнител е приел възлагането от ответника да извърши СМР- полагане на мазилка в строителен обект „Жилищна сграда с магазини”, находящ се в гр. *** при цена от 13 лева без ДДС за един кв.м.

Спорът е съсредоточен относно обстоятелството каква реално е договорката между страните относно това следва при изчисляване на квадратурата на извършената работа да се включва площта на отворите за интериорни врати и прозорци. Ищецът твърди, че договорката е да бъде включена изцяло площта на тези отвори, докато ответникът заявява, че договорката е да се изключи площта на отворите на вратите, а площта на отворите за прозорци да се включи на 50%.

При липса на писмен договор и каквито и да е писмени доказателства в тази насока, в тежест на ищеца е да докаже съдържанието на постигнатото съгласие. По негово искане, за установяване на тези обстоятелства са допуснати и разпитани свидетелите М.Х. и Х.А.. Първият свидетел е лице е работник при ищеца и е участвал в извършването на СМР. В неговите показания обаче не се съдържа информация относно начина на заплащане на спорните СМР. Вторият свидетел е инвеститора на процесния обект и заявява, че не знае какви са били договорките между страните. В обобщение, от показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели, не се доказват твърденията на ищеца. Ищецът твърди, че не е и необходимо да бъдат доказани твърденията му, защото те са в категорията на общоизвестните факти и са практика в строителната дейност. Видно е, че ищецът допуска смесване между понятията „общоизвестен факт“ и „обичайна практика“. И двете са източник на правото, но общоизвестният факт не подлежи на доказване, докато обичаят следва да бъде установен от страната, която се позовава на него. В случая не може да се приеме, че конкретна уговорка по договор е общоизвестен факт, напротив предвид свободата на договаряне тя отразява действителната воля, която не е общоизвестен факт. Вярно е, че при липса на доказателства „обичайната практика“ може да замести определена клауза по договор, но това е допустимо ако между страните съществуват трайни облигационни отношения и се докаже, че това е „обичайната практика“ между тях, какъвто настоящият случай не е. Що се отнася до „обичайната практика“ изобщо в сферата на изпълнение на СМР, няма пречка страните да се отклонят от нея с оглед конкретните си интереси , като тук следва да се посочи и становището на ВЛ по изготвената СТЕ, според което не му е известно при полагане на мазилка, да не се приспада площта на вратите.

Поради всичко изложено по-горе, съдът приема, че по делото не е доказано, че договорът за СМР е сключен с уговорката да се заплати изцяло квадратурата на отворите за врати и прозорци.

Каква е действителната воля на страните се изяснява от показанията на свидетелите Г.Т., разпитани по искане на ответника. Първият свидетел е в служебна ангажираност с ответника, поради което неговите показания следва да се възприемат с уговорката за възможна пристрастност, но доколкото се потвърждават и от твърденията на св.М.Д., съдът ги възприема за достоверни.

Според тях ищецът е приел за извърши работата, като заплащането е уговорено на цена 13 лева за кв.м. без ДДС, без да се смята площта на вратите , а площта на прозорците да се сметне на 50%.

2

При тези уговорки, според СТЕ площта на положената мазилка като е съобразено следното: отворите на входните и интериорните врати не се включват в площта, а площта на отворите на прозорците е включена на 50 % е 3 271,8 кв.м. Общата стойност на така положената гипсова мазилка към месец април 2021 г. при договорена крайна цена 13 лева без ДДС за 1 кв.м. е 42 533,40 лв. Следователно цената с ДДС е 51 040, 08 лева, която сума съдът приема за дължима от ответника.

По делото е назначена ССчЕ, по която е установено, че през периода от м.май 2021 г. до м.август 2021 г. ищцовото дружество издава на ответното 5 бр. фактури за аванс на обща стойност 60 000 лв. с ДДС, както следва: ф-ра №1000000046/ 26.05.2021 г. на обща стойност 6000, 00 лв., ф-ра №1000000048/09.06.2021 г. на обща стойност 6000, 00 лв., ф-ра №1000000051/ 05.07.2021 г. на обща стойност 12 000, 00 лв., ф-ра №1000000058/02.08.2021 г. на обща стойност 12 000,00 лв., ф-ра №1000000061/ 19.08.2021 г. на обща стойност 24 000, 00 лв. Общо извършените плащания по фактурите са 48 000 лева.

Съобразно посоченото, съдът намира, че остатъкът който ответникът дължи на ищеца е в размер на 3040, 08 лева. За разликата от 3040, 08 лева, до пълния предявен размер от 12 000,00 лева искът подлежи на отхвърляне.

Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени деловодни разноски.

По делото са направени общо разноски в размер на 2 121,57 лева, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, дължимите от ответника, съразмерно на уважения иск са в размер на 537, 48 лева.

Ответникът също е направил искане за присъждане на деловодни разноски, като в представените писмени бележки е посочена сума от 2 258 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно сума от 1 685, 95 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*****” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Д. Г. Т., на основание чл. 258 от ЗЗД да заплати на „****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от А. А., сумата от 3 040, 08 (три хиляди и четиридесет лева и осем ст.) лева - представляваща възнаграждение за полагане на мазилка по Договор за изработка за строително-монтажни работи, извършени в имот в гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.07.2022г., до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 3 040,08 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА „*****” ООД, ЕИК ****** да заплати на „****” ЕООД, ЕИК ******, сумата 537, 48 (петстотин тридесет и седем лева и четиридесет и осем ст.) лева – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „*****” ООД, ЕИК ******, сумата 1685, 95 (хиляда шестстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и пет ст.)лева - деловодни разноски съразмерно на отхвърлената 3 част от иска.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4