Определение № 35755 от 10.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35755 гр. София, 10.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно гражданско дело № 20231110119966 по описа за 2023 година Със заявление вх. № 104890/13.04.2023 г. заявителят ///, ЕИК //// е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу А. Т. С., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 8 463,85 лева (осем хиляди четиристотин шестдесет и три лева и 85 стотинки), представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD [1]R-042927/10.05.2018 г., сключен между ///, в качеството на кредитро и А. Т. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 530,20 лева (петстотин и тридесет лева и 20 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.05.2022 г. до 09.04.2023 г.; 3/ сумата от 673,64 лева (шестстотин седемдесет и три лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 09.04.2023 г.; 4/ сумата от 8,05 лева (осем лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 10.04.2023 г. до 12.04.2023 г.; 5/ сумата от 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща такса за връчване на покана за доброволно изпълнение и обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по кредита на кредитополучателя по същия

На 26.04.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми и за сумата от 294,71 лева (двеста деветдесет и четири лева и 71 стотинки), представляваща разноски по делото, от които държавна такса в размер на 194,71 лева (сто деветдесет и четири лева и 71 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).

С молба вх. № 137959 от 17.05.2023 г., подадена от името на ///, ЕИК ////, е направено искане за допълване на издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение в частта за разноските, като в полза на заявителя ///, ЕИК ////, бъдат присъдени още 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. В молбата е изложено, че от страна на заявителя са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 180 лева. В тази връзка се сочи, че в 1 издадената заповед /а и в отделен акт на съда/ липсва произнасяне за неоснователност на искането за присъждане юрисконсултско възнаграждение в пълния му претендиран размер, поради което е налице основание за допълване на заповедта за изпълнение, доколкото в заповедта за изпълнение не е изразена формирана от съда воля за отхвърляне или намаляване на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 78198/23.06.2023 г., постановено по гр.д. № 19966/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е дал указания на на заявителя ///, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да уточни изрично в какво се състои искането му, обективирано в молба вх. № 137959/17.05.2023 г. /в искане за изменение на издадената в производството заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в частта за разноските; в искане за допълване на издадената в производството заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в частта за разноските; или молба вх. № 137959/17.05.2023 г. представлява частна жалба срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в частта за разноските/.

Препис от разпореждане № 78198/23.06.2023 г., постановено по гр.д. № 19966/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е връчен на заявителя на 19.09.2023 г., като нито в предоставения срок, нито към настоящия момент, заявителят е изпълнил каквато и да било част от дадените му от съда указания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

Съгласно мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която 2 подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

В настоящият случай е налице произнасяне на заповедния съд по направеното от заявителя искане за присъждане на разноски в настоящото заповедно производство. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лева. Съдът, съобразявайки горните разпоредби, характера на производството, както и фактическа и правна сложност на същото, е определил /при спазване разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК/ възнаграждение за юрисконсулт в полза на заявителя в размерите, предвидени в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Следователно, доколкото по делото е налично произнасяне по искането за разноски, обективирано в подаденото от ///, ЕИК //// заявление и по аргумент от разрешенията, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то производството по чл. 248 ГПК не е приложимо в настоящия случай и искането, обективирано в молба от 17.05.2023 г., подадена от името на ///, ЕИК ////, следва да бъде оставено без разглеждане. Тук следва да се посочи, че при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът се произнася само по искания, с които надлежно е сезиран от страните. В случая с молбата от 17.05.2023 г. заявителят изрично е направил искане за допълване на издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение в частта за разноските, като в полза на заявителя ///, ЕИК ////, бъдат присъдени още 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, като в тази връзка е посочил, че в издадената заповед /а и в отделен акт на съда/ липсва произнасяне за неоснователност на искането за присъждане юрисконсултско възнаграждение в пълния му претендиран размер, поради което е налице основание за допълване на заповедта за изпълнение, доколкото в заповедта за изпълнение не е изразена формирана от съда воля за отхвърляне или намаляване на разноските за юрисконсултско възнаграждение. Следователно, при релевираните от заявителя твърдения, за съдът не съществува процесуална възможност сам да приеме, че е сезиран с частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските още повече и предвид липсата на изпълнение и на указанията, дадени с разпореждане № 78198/23.06.2023 г., постановено по гр.д. № 19966/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, с което на заявителя е предоставена изрична възможност да заяви, дали молба вх. № 137959 от 17.05.2023 г., подадена от името на ///, ЕИК ////, представлява частна жалба срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в 3 частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, обективирано в молба вх.

№ 137959 от 17.05.2023 г., подадена от името на ///, ЕИК ////,за допълване на издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в частта за разноските, като в полза на заявителя ///, ЕИК ////, бъдат присъдени още 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4