Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 199 от 04.03.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 80/2025
Вид
Определение № 199
Подписан
04.03.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Аделина Троева, Албена Миронова, Аделина Тушева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. Монтана, 04.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500080 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящото въззивно производство е образувано по частна жалба на Й.

Й., ЕГН ********** от гр. *, като управител на фирма СД „Р.Й.И“, БУЛСТАТ *, гр. *, против Определение № 34/08.01.2025 год., постановено по гр.дело № 2179/2024 год. на РС Лом.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, като се излагат доводи по съществото на спора.

Искането е съдът да вземе справедливо решение.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото във връзка с твърденията в жалбата, приема следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, като по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови атакуваното определение, ЛРС е приел, че ищецът не е отстранил в срок посочените нередовности, поради което и на основание чл.129, ал. 3 ГПК е прекратил производството по делото.

Съдът намира това определение за правилно по следните съображения:

Гр.дело № 2179/2024 год. е образувано по жалба на Й. Й., като управител на СД „Р.Й.И“, БУЛСТАТ *.

В същата заявява, че иска да заведе дело срещу Б. Б., фирма ББ ЕООД гр. *за това, че извършва неправомерни действия срещу фирмата му. Бил поставил бележка, че „ще бута бутката, която бях наел в тази сграда“. Бил подал жалба в полицията. Ищецът се опитал да спре тези действия, но бил закаран в полицията да пише обяснение. Имал действащ договор за наем с 1

„Фирма „П.“ и бил направил във фоайето на сградата рибарски магазин.

Счита действията по премахване на магазина за неправомерни. Моли съда да му присъди обезщетение 3000 лв. за вредите, които му е нанесъл Б. Б. и след излизане на присъдата, в срок от един месец да възстанови постройката както е била, за да не води други дела.

С Разпореждане№ 2494/23.10.2024 год. съдът е оставил без движение „жалбата“ и е дал конкретни указания за отстраняване на нередовността на същата, а именно да уточни: искът от СД „Р.Й.И“ ли се предявява или от физическото лице Й. Й., кой извършва неправомерните действия – физическото лице Б. Б. или фирмата – т.е. да уточни кой е ответникът, да уточни обезщетение за имуществени или за неимуществени вреди се претендира, като опише причинно-следствената връзка между действията на ответника и настъпилите вреди, да формулира петитум (искане) и да внесе държаввна такса в размер на 120 лв. по сметка на ЛРС. Разяснена е и възможността за ищеца да поиска предоставяне на п равна помощ.

На 28.10.2024 год. ищецът е представил в съда „Отговор“, с който е представил доказателства за внесена по делото държавна такса в размер на 120 лв. Посочил е, че лицето Б. Б. е наел работници да „бутат постройката“, на която е наемател. Не знаел дали това е извършил от името на фирма или от свое име. Уточнил е, че предявява иск да бъде заплатено на фирма СД „Р.Й.И“, с управител Й. Й. сумата от 3000 лв., за това, че е бутнал сграда, която е наел и е представил всички необходими документи.

С Разпореждане № 2545/30.10.2024 год. ЛРС отново е оставил исковата молба без движение, като е дал отново указания да се уточни кой е ответникът по делото – фирмата или физическото лице, или и двете лица, да посочи трите имена и адрес за призоваване на физическото лице, съответно ЕИК и адрес на юридическото лице и да уточни имуществени или неимуществени вреди се претендират, като се формулира петитум.

С „Отговор“ от 01.11.2024 год. ищецът е уточнил, че води делото срещу лицето Б. Б., защото когато отишъл на място заварил него и той му бил казал, че работниците са негови, че той е собственик на сградата и извикал полиция.

Със следващо Разпореждане № 2692/20.11.2024 год. ЛРС оставил исковата молба без движение за трети път, като отново указал на ищеца да уточни имуществени или неимуществени вреди се претендират, като се формулира петитум. Указал е, че предоставената възможност за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок е последна такава, както и последиците от неизпълнение на указанията.

С трети „Отговор“, ищецът е заявил категорично, че иска 3000 лв. обезщетение затова, че Б. Б. разрушава „бутка която съм наел“ без да има никакво право. Да ми се присъдят исканите пари и разходи по делото и да му се даде срок отново да я построи за два месеца след делото“.

С обжалваното Определение № 34/08.01.2025 год. ЛРС е прекратил производството по делото, приемайки, че даваните последователно указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, озаглавена „Жалба“ не са отстранени.

2

Определението е правилно. Въпреки многократно даванитее възможности и дори примерен петитум, в който съдът без да има задължение за това е показал какви реквизити следва да съдържа отправеното до съда искане, указанията не са изпълнени.

В чл. 127 и чл. 128 от ГПК изчерпателно са посочени изискванията, на които трябва да отговаря исковата молба. В конкретния случай исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК – не са посочени ответниците и техните адреси за призоваване, както и не е формулирано ясно какво се иска от съда. Затова правилно районният съд предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е дал указания до ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба в определен срок.

В указания от съда срок ищецът не е отстранил в цялост нередовностите на исковата молба (уточнил е единствено, че искът е насочен срещу физическото лице Б. Б.), поради което правилно районният съд с обжалваното определение е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и е прекратил производството по делото.

Предвид гореизложеното ОС Монтана намира жалбата за неоснователна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 34/08.01.2025 год., постановено по гр.дело № 2179/2024 год. на РС Лом.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3