Решение № 84 от 31.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Деница Вълкова

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. П. С. като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200395 по описа за 2023 година Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурори от

Великотърновската апелативна прокуратура срещу присъда № 1/23.01.2023 година, постановена от Великотърновския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 255/2022 година, с която изцяло са оправдани подсъдимите К. С. С., Ю. С. С. и Е. В. К. по повдигнатите им обвинения по чл. 253 НК.

В касационния протест и допълнението към него са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновава с твърдения за допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и ги е тълкувал превратно, поради което е достигнал до недостатъчно мотивиран извод, че не е налице връзка между предмета на престъплението и облагата от предикатното престъпление по чл. 211 НК. Съдът превратно тълкувал и присъдата, очертаваща предикатното престъпление, като приел, че облагата от него са получените суми от наем в размер на 35 730 лв.

Владението върху посочените в присъдата имоти също било облага от престъплението, тъй като съгласно реституционния ЗВСОНИ, собствеността никога не се е губила, а е била временно отнета и възстановяването й ставало по силата на закона (ex lege). Затова подс. К. С., отдавайки имотите под наем, 1 сключвал сделка с имущество, за което знаел, че владението му е придобито по престъпен начин, а получавайки наема, който е граждански плод от вещта, придобивал имущество и по този начин в гражданския оборот се прокарвали средства – плодовете на вещ, владението на която е придобито не от мнимия собственик чрез престъпление, а от ползвателя К. С.. Прокарването на средства в гражданския оборот е елемент на прането на пари, но съдът бил дал превратна оценка както на договора за ползване между К. С. и И. М., така и на даденото пълномощно от К. С. на Ю. С., с което подс. Ю. С. е теглил паричните суми от банковата сметка на брат си. По този начин паричните средства се прокарвали в търговския оборот и се прекъсвала връзката с мнимия собственик, който с помощта на помагача Ю. С. е получил владението чрез измама. Твърди се, че подс. К. С. не е разходвал парите за негови лични нужди. От получените по банковата му сметка наеми в размер на 28570 лв. от „Т.“ ООД, подс. Ю. С. е изтеглил сумата от 25 010 лв., поради което е налице трансформация на имущество, което е напуснало своя притежател. Тези аргументи се отнасяли и до изпълнителното деяние „извършил финансова операция“, на която отговаряло извършеното от подс.

К. С. прехвърляне на парични суми от получените наеми от една своя сметка в друга, тъй като по този начин паричните средства навлезли във финансовата сфера, произходът им ставал трудно проследим поради извършените трансфери и като последица е легализирано имущество в гражданския оборот. По същите съображения постъпването на парични средства от наем от посочените в обвинителния акт имоти по банковата сметка на подс. К. С. осъществявало изпълнително деяние „придобиване“ на имущество, изтеглянето на каса на парични суми отговаряло на изпълнително деяние „получаване“ имущество, а отдаването под наем – на „използване“ на имущество.

По отношение на оправдаването на подс. Ю. С. се твърди и непълнота в мотивите на въззивната присъда, от които не ставало ясно защо съдът не приема, че той е извършител на престъпление по чл. 253 НК. Подс. Ю. С. бил осъден като помагач в предикатното престъпление и чрез извършеното от неговия брат – подс. К. С., упълномощаване е получил пари от отдадените под наем имоти. Тази деятелност според прокурорите отговаряла на изпълнителното деяние „получил“ имущество, налице бил необходимият умисъл и знание за придобито от престъпление имущество и получаването на гражданските плодове от вещта. Парите от наема преминавали през банковата сметка на подс. К. С. и достигали отново до извършителя на предикатното престъпление, като по този начин се „превъртали“ чрез банковия оборот, т.е. чрез финансовата система на страната. Доводите срещу оправдаването на подс. Ю. С. се отнасяли и до оправдания подсъдим К., който от субективна страна е имал знанието за получаването на владението на отдаването имущество по престъпен начин, тъй като е бил обвиняем по н.о.х.д. № 559/2016 година по описа на ОС Русе и му е бил връчен обвинителен акт, в който е описан механизмът на извършеното престъпление от Ю. С. и И. М..

Прокурорите считат, че при установената по делото фактология е неудачно да се обсъжда съставомерност на деянията на подсъдимите по чл.

2

215 НК, тъй като с прокарването в обращение на получения доход се засяга финансовата сфера и гражданския оборот, а не собствеността.

Налице било и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като с оправдаването на подсъдимите поради неизпълнението на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и оценката им в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът е допуснал нарушение на закона.

С протеста се иска отмяната на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Велико Търново.

В съдебното заседание прокурорът от ВКП поддържа протеста. Сочи, че въззивният съд е приел, че целта на дееца по чл. 253 НК не е да трансформира придобитото чрез престъплението по чл. 211 НК имущество с цел да се прикрие или укрие незаконния му произход, но не е взел предвид, това е само част от предвидените в чл. 253, ал. 2 НК хипотези на съставомерно деяние. В мотивите ВТАС не бил изложил правни съображения за другите инкриминирани с обвинителния акт форми на изпълнителното деяние по пране на пари – по получаването, държането и използването на процесните имоти, предмет на престъплението по чл. 211 НК. Моли да бъде отменена новата въззивна присъда на Апелативен съд – Велико Търново и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Защитникът на подсъдимите Ю. С. и К. С. пледира за оставяне в сила на обжалваната присъда на въззивния съд по съображенията в подаденото по чл.

351, ал. 4 НПК възражение срещу касационния протест и допълнението към него. Обстойно аргументира тезата за обективна и субективна несъставомерност на предявеното на подсъдимите обвинение. Счита, че въззивният съд прецизно е изяснил фактическата обстановка по делото, внимателно е анализирал всички събрани доказателства, не е допуснал нарушения на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Моли да бъде оставена в сила обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

Подс. К. С. в лична защита и в последната си дума се присъединява към доводите на защитника си, счита присъдата на апелативния съд за правилна и моли да бъде оставена в сила.

Подс. Ю. С., редовно призован, не желае да се явява, за което е уведомил съда.

Подс. Е. К. и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват. В писмена молба защитникът моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие и атакуваната присъда да бъде оставена в сила по изложените в приложеното към молбата писмено становище. В него защитникът сочи, че подаденият протест е формален и неоснователен и не съдържа убедителни доводи за материално-правни и процесуално-правни нарушения, които да водят до порок на присъдата. Счита, че по отношение на подс. К. изначално липсва подаден надлежен протест. По отношение на него не е посочено касационно основание и данните, които го подкрепят, каквото е изискването на чл. 351, 3 ал. 1 НПК. Според защитника въззивният съд е достигнал до верни изводи и заключения на основата на подробен и обстоен анализ и съпоставка на доказателствената съвкупност. Иска се оставяне в сила на атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационният протест е допустим - подаден е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователен.

С присъда № 31/06.07.2022 година, постановена по н.о.х.д. № 197/2022 година, след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК, Русенският окръжен съд признал подсъдимите К. С. С., Ю. С. С. и Е. В. К. за виновни в „пране на пари“, както следва:

- подс. К. С. С. за три отделни престъпления по чл. 253 НК - по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК – за извършена финансова операция и четири сделки със средства и имущество (сключване на договори за наем) в особено големи размери на обща стойност 520 206,67 лв., за които е знаел, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление по чл. 211 НК и случаят е особено тежък, за което му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лв. като на основание чл. 253 ал. 6 НК е отнета в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението в размер на 520 206,67лв.; по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 1 и 2 и пр. 4 от НК - за придобиване, получаване и използване на имущество в особено големи размери на обща стойност 559 320 лв., за което е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 211 НК и случаят е особено тежък, за което му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК лишаване от свобода за срок три години и глоба в размер на 5 000 лв. като на основание чл. 253, ал. 6 НК е отнета в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението в размер на 559 320 лв. и по чл. 253, ал.4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4 НК - за умишленото улесняване на Ю. С. С. чрез нотариално заверено пълномощно да получи на 32 пъти имущество, придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.211 НК, в общ размер на 25 010 лв., за което му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 10 000 лв., като на основание чл. 253, ал. 6 НК е отнета в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението в размер на 25 010 лв.

С присъдата на подс. К. С. на основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години, 4 към което е присъединено наказанието глоба в размер на 10 000 лв., и отнемането в полза на държавата на равностойността на предмета на престъплението до размера на сумата от 559 320 лв.

- подс. Ю. С. С. - по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК – за получаването на 32 пъти на имущество, придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.211 НК, подпомогнат от подс. К. С., в общ размер на 25 010 лв., за което му е наложено наказание седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 100 000 лв. като на основание чл. 253 ал. 6 НК е отнета в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението в размер на 25 010 лв.

- подс. Е. В. К. – за четири отделни престъпления по чл. 253 НК, както следва - по чл. 253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.1 пр.2 вр. чл. 20 ал.4 от НК за умишленото улесняване на К. С. С. чрез даване на разяснения и представяйки го за собственик да извърши сделка с недвижимо имущество в особено големи размери - да сключи договор за наем със „Саша 01” ЕООД за магазин на стойност 209 448 лв., за което имущество знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.