Определение № 48 от 15.01.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Плевен, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501081 по описа за 2025 година Депозирана е частна жалба от ЗП Х.Г.Ч., чрез пълномощник, срещу решение рег.№ 125/27.10.2025 г. по гр.д.№ 331/2025 г. по описа на КнРС, което се обжалва в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл с отделен диспозитив по предявения евентуален иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прекратил производство при условие, че е уважен главния иск, като в тази част решението има характер на определение.Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е прекратил производството по евентуалния иск, тъй като при уважаване на главния иск не следва да се разглежда евентуалния.Прави се искане да се отмени решение рег.

№ 125/27.10.2025 г. по гр.д.№ 331/2025 г. по описа на КнРС в частта, в която съдът е прекратил производството по предявения евентуален иск по чл.124, ал.1 ГПК.

За ответниците по частната жалба – „Даринвест”ЕООД със седалище гр.Кнежа, обл.Плевен и Б. И. Т. не е депозиран отговор на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е решението от

1

27.10.2025 г. на първоинстанционния съд, с характер на определение в тази му част, в която е прекратено производството по предявения евентуален установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК като лишен от предмет вследствие на уважаване на главния иск.

С решението по делото по предявения главен иск е обявена за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД във връзка с чл.229, ал.2 и ал.3 ЗЗД клаузата на чл.6, ал.1 от договора за наем на земеделска земя за селскостопанско производство от 30.03.2022 г., вписан в СВ - Кнежа на 30.03.2022 г., сключен между Б. Т. и „Даринвест”ЕООД, в частта над тригодишния максимум, считано от стопанската 2022/2023 г. до стопанската 2024/2025 г., по отношение на посочените поземлени имоти с идентификатори №***; №***; №***; №***.Прието е, че посоченият договор за наем на земеделска земя за селскостопанско производство от 30.03.2022 г., вписан в СВ - Кнежа на 30.03.2022 г., сключен между Б. Т. и „Даринвест”ЕООД, има действие за срок от 3 стопански години, считано от стопанската 2022/2023 г. до стопанската 2024/2025 г. включително.

Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба съгласно чл.210, ал.1 ГПК.

Евентуално е обективно съединяване на искове, когато единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск.

Макар и да е предявен евентуално, искът се смята висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество.Не се ли сбъдне условието, под което евентуалният иск е предявен, съдът не се произнася по него в решението.

Във въззивното производство е приложим чл.271, ал.2 от ГПК, според който при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

В хипотезата на уважаване на главния иск, какъвто е и процесният случай, процесуалното условие за разглеждане на евентуалната искова претенция няма да се е сбъднало и съдът не може са се произнесе по него с решението си, както основателно се сочи в частната жалба.Това не означава, че в 2 диспозитива следва изрично да бъде посочено, че този иск се прекратява.

Основателно е посочено също така в частната жалба, че наличието на изричен диспозитив в обжалваното решение, с който предявеният положителен установителен иск под формата на евентуалност, не следва да се приравнява на прекратяване на делото в тази му част.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му част, с характер на определение в същата, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение рег.№ 125/27.10.2025 г. по гр.д.№ 20251430100331 по описа за 2025 година на РС - Кнежа в обжалваната му част (с характер на определение в тази му част), в която е прекратено производството по предявения евентуален установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК като лишен от предмет вследствие на уважаването на главния иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Плевен, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501081 по описа за 2025 година Депозирана е частна жалба от ЗП Х.Г.Ч., чрез пълномощник, срещу решение рег.№ 125/27.10.2025 г. по гр.д.№ 331/2025 г. по описа на КнРС, което се обжалва в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл с отделен диспозитив по предявения евентуален иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прекратил производство при условие, че е уважен главния иск, като в тази част решението има характер на определение.Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е прекратил производството по евентуалния иск, тъй като при уважаване на главния иск не следва да се разглежда евентуалния.Прави се искане да се отмени решение рег.

№ 125/27.10.2025 г. по гр.д.№ 331/2025 г. по описа на КнРС в частта, в която съдът е прекратил производството по предявения евентуален иск по чл.124, ал.1 ГПК.

За ответниците по частната жалба – „Даринвест”ЕООД със седалище гр.Кнежа, обл.Плевен и Б. И. Т. не е депозиран отговор на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е решението от

1

27.10.2025 г. на първоинстанционния съд, с характер на определение в тази му част, в която е прекратено производството по предявения евентуален установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК като лишен от предмет вследствие на уважаване на главния иск.

С решението по делото по предявения главен иск е обявена за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД във връзка с чл.229, ал.2 и ал.3 ЗЗД клаузата на чл.6, ал.1 от договора за наем на земеделска земя за селскостопанско производство от 30.03.2022 г., вписан в СВ - Кнежа на 30.03.2022 г., сключен между Б. Т. и „Даринвест”ЕООД, в частта над тригодишния максимум, считано от стопанската 2022/2023 г. до стопанската 2024/2025 г., по отношение на посочените поземлени имоти с идентификатори №***; №***; №***; №***.Прието е, че посоченият договор за наем на земеделска земя за селскостопанско производство от 30.03.2022 г., вписан в СВ - Кнежа на 30.03.2022 г., сключен между Б. Т. и „Даринвест”ЕООД, има действие за срок от 3 стопански години, считано от стопанската 2022/2023 г. до стопанската 2024/2025 г. включително.

Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба съгласно чл.210, ал.1 ГПК.

Евентуално е обективно съединяване на искове, когато единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск.

Макар и да е предявен евентуално, искът се смята висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество.Не се ли сбъдне условието, под което евентуалният иск е предявен, съдът не се произнася по него в решението.

Във въззивното производство е приложим чл.271, ал.2 от ГПК, според който при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

В хипотезата на уважаване на главния иск, какъвто е и процесният случай, процесуалното условие за разглеждане на евентуалната искова претенция няма да се е сбъднало и съдът не може са се произнесе по него с решението си, както основателно се сочи в частната жалба.Това не означава, че в 2 диспозитива следва изрично да бъде посочено, че този иск се прекратява.

Основателно е посочено също така в частната жалба, че наличието на изричен диспозитив в обжалваното решение, с който предявеният положителен установителен иск под формата на евентуалност, не следва да се приравнява на прекратяване на делото в тази му част.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му част, с характер на определение в същата, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение рег.№ 125/27.10.2025 г. по гр.д.№ 20251430100331 по описа за 2025 година на РС - Кнежа в обжалваната му част (с характер на определение в тази му част), в която е прекратено производството по предявения евентуален установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК като лишен от предмет вследствие на уважаването на главния иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: