Решение № 1444 от 16.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. Варна, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110110282 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Първа Инвестиционна Банка“ АД твърди, че на основание договор за наем на сейф № ************* от 18.04.2024г. е предоставило на Д. М. Д. за временно и възмездно ползване сейф № *****, намиращ се в обществен трезор на банката в гр. *************. Сочи, че договорът е сключен за срок от един месец, считано от 18.06.2024г., при уговорена наемна цена от 70 лева с ДДС, платена при подписване на договора. Излага, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е предвидена възможност за автоматично продължаване на срока на договора с нов период – за който е нает сейфа, при условие, че на последния ден от текущия срок по сметка на наемателя има достатъчно разполагаема наличност за служебно събиране на дължимия наем за новия срок и банката не е получила писмено предизвестие от наемателя за прекратяването му до 17:00ч. на работния ден, предхождащ последния ден от срока на договора. Твърди, че след изтичане на първоначално уговорения срок по договора, Д. Д. не е освободила доброволно сейфа и не е заплатила дължимия наем за ползването му. Сейфът е освободен и ключът от него е предаден на банката на 28.11.2024г., за което е съставен протокол по чл. 20 от договора. Твърди, че съобразно клаузата на чл. 15 от Общите условия към договора, Д. дължи обезщетение в размер на наемната цена на сейфа за времето до освобождаването му, ведно със законната лихва за забава, като задължението й към 27.03.2025г. възлиза в размер на 350 лева – обезщетение за ползване на сейфа за времето от 18.07.2025г. до 27.11.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 9.47 лева, начислена върху месечните обезщетения за 1 времето от 18.07.2024г. до 27.11.2024г. и лихва за забава в размер на 15.08 лева, начислена от деня на освобождаване на сейфа до 26.03.2025г. Тъй като Д. не е изпълнила задължението да заплати горните суми сочи, че сезирал съда със заявление по чл. 410 ГПК, като издадената по ч.гр.д. № 3982/2025г., по описа на ВРС, заповед за изпълнение е връчена на Д. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед това и сезира съда с искане за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, а именно: сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за ползване на сейф № ***** за времето след прекратяване на договора – 18.07.2024г. до датата на освобождаване на сейфа – 28.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2025г. до окончателното заплащане на задължението; сумата от 9.47 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода 18.07.2024г. до 27.11.2024г., включително и сумата от 15.08 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 28.11.2024г. до 26.03.2025г., включително. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Д. М. Д., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва факта на сключване на договора за наем на сейф при общи условия на банката. Поддържа, че с клаузата на чл.

3, ал. 1 от договора е предвидена възможност за автоматично подновяване на срока на същия, като по делото не е установено липсата на осъществяване на предпоставките на същата. Счита и че уведомителното писмо до Д. е непълно, доколкото в същото не е посочен размер на дължимите лихви и последиците от неизпълнение на задължението за плащане.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно установено, че на 18.06.2024г. между тях е сключен договор за наем на сейф № ************* при Общи условия на банката, по силата на който на Д. М. Д. е предоставен от ищеца за временно и възмездно ползване сейф № *****, намиращ се в обществен трезор на банката в гр. *************. Това се установява и от приложеното на л. 14-15 от делото заверено от страната копие на същия, като видно от приложения на л. 11 от делото приемо-предавателен протокол, че на датата на сключване на договора на Д. Д. е предаден ключ за ползване на сейф № *****, намиращ се в обществен трезор на банката.

Страните се уговорили срок от 1 месец, считано от 18.06.2024г. до 17.07.2024г., включително, за ползване на сейфна, като в чл. 3, ал. 1 от договора е предвидена възможност за автоматичното му продължаване с нов период 1-месечен срок, при условие, че на последния ден от текущия срок по сметка на наемателя има достатъчно 2 разполагаема наличност за служебно събиране на дължимия наем за новия срок и банката не е получила писмено предизвестие от наемателя за прекратяването му до 17:00ч. на работния ден, предхождащ последния ден от срока на договора.

Договорът е сключен при Общи условия за наем на сейф в обществен трезор на „Първа инвестиционна банка“ АД, като съобразно предвиденото в чл. 5, ал. 2 от договора, с подписването на последния наемателят декларира, че е запознат със същите и ги приема безусловно, задължавайки се да ги спазва. Факта на получаване на общите условия е удостоверен и с подписа на наемателя върху тях, видно от приложеното копие на коментирания документ на л. 16-19 от делото. В чл. 20, ал. 1 от същите е предвидено, че във всички случаи на прекратяване на договора, наемателят е длъжен в деня, в който договорът изтича, да освободи сейфа от вложените в него предмети и да върне на банката предоставения му ключ от сейфа. Предвидено в чл. 15, ал. 1 от Общите условия е, че при неизпълнение задължението от страна на наемателя да освободи сейфа при изтичане срока на договора, същият ще дължи на банката на следващия ден, съответно на същото число на всеки следващ месец на забава, обезщетение в размер на наемната цена на сейфа за един месец, съгласно действащата Тарифа, ведно със законната лихва върху дължимата сума за дните на забава.

Представено от ищеца е уведомително писмо, с което Д. Д. е поканена в 7дневен срок от уведомяването да заплати на банката дължимите суми по договора, представляваща обезщетение в размер на месечния наем на сейфа за месеците на просрочие, ведно със законната лихва за всеки ден забава, както и да върне ключа от предоставения за ползване сейф. Уведомлението е получено на 28.11.2024г. от ответната страна, факт удостоверен с подписа й върху коментирания документ, на която дата Д. Д. е освободила сейф № *****, видно от приложения на л. 9 от делото протокол.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи наличието на валиден договор за наем на сейф, изпълнението на задължението си по него да предостави ползването на намиращ се в трезора на банката сейф, продължилото ползване на същия след изтичане срока на договора и клауза, предвиждаща вземане за обезщетение за това ползване.

Между страните не е спорно, че са били обвързани от валидна облигационна връзка с характера на договор за наем на сейф, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила право на ответника да ползва сейф в 3 охраняемо помещение на банката срещу възнаграждение. Не се спори и че след изтичане първоначално уговорения срок, ответната страна е продължила да ползва сейфа. Спорният по делото въпрос е възникнало ли е правото на банката на обезщетение за това ползване, в контекста на направеното възражение от ответната страна, че срокът на договора е продължен.

С клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, страните са уговорили автоматично подновяване срока на договор с нов едномесечен, в случай че на последния ден от текущия срок по сметка на наемателя има достатъчно разполагаема наличност за служебно събиране на дължимия наем за новия срок и банката не е получила писмено предизвестие за прекратяването му. Доказателствената тежест за установяване положителната предпоставка за автоматично подновяване срока на договора – че по банковата сметка на Д. Д. е имало достатъчно разполагаема наличност за служебно събиране на дължимия наем, е на ответника. Последният, въпреки дадените с изготвения по делото доклад указания, че не сочи доказателства за доказване на този факт, не е проявил активност, поради което приемайки недоказания факт за неосъществен, съдът намира, че договорът за наем на сейф е прекратен с изтичане на първоначално определения срок - 17.07.2024г.

Следователно и за времето до освобождаване на сейфа, станало на 28.11.2024г., ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл. 15 от Общите условия към договора.

Последната клауза следва да се приеме, че установява задължение за заплащане на компенсаторна неустойка – чл. 92 ЗЗД, която се начислява за продължилото след изтичане срока на договора ползване на сейфа и е установена с оглед компенсиране (обезщетяване) на вредите на банката – наемодател от невъзможността му да предостави обекта за временно възмездно ползване на друг клиент, т.е. невъзможността му да реализира доходи.

Съобразно уговореното възнаграждение в договора и предвиденото в чл. 15, ал.

1 от Общите условия, че обезщетението се дължи на следващия ден от изтичане срока на договора, съответно на същото число на всеки следващ месец на забава, дължимият размер на обезщетението за времето от 18.07.2024г. – 28.11.2024г. възлиза на 350 лева с ДДС (по 70 лева на всяко 18-то число от месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2024г.). При това положение и предявеният иск се явява основателен в рамките на предявения размер и като такъв следва да бъде уважен, ведно с присъждане на лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.03.2025г. до окончателното й заплащане.

Относно акцесорната претенция: В чл. 15 от Общите условия е предвидено заплащане на лихва за забава върху обезщетение за продължилото ползване на сейфа след изтичане срока на договора. Следователно ответникът дължи лихва за забава от деня, следващ този, от който ежемесечно възниква задължение за заплащане на 4 обезщетението, тоест от 19-то число на месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2024г. Изчислена с помощта на calculator.bg, обезщетението за забава за времето от 19.07.2024г. – 27.11.2024г. възлиза в размер на 9.47 лева, формирано, както следва: върху главницата от 70 лева за времето от 19.07.2024г. до 18.07.2024г. в размер на 0.82 лева; върху главницата от 140 лева за времето от 19.08.2024г. до 18.09.2024г. в размер на 1.64 лева; върху главницата от 210 лева за времето от 19.09.2024г. до 18.10.2024г. в размер на 2.39 лева; върху главницата от 280 лева за времето от 19.10.2024г. до 18.11.2024г. в размер на 3.29 лева и върху главницата от 350 лева за времето от 19.11.2024г. до 27.11.2024г., включително, в размер на 1.33 лева, както и лихва за забава за времето от 28.11.2024г. до 26.03.2025г. върху главницата от 350 лева в размер на 15.21 лева. При това положение и предявената акцесорна претенция следва да бъде уважена в рамките на предявения размер.

Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи в размер на 36.43 евро, равняващи се на 71.25 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса от 33.53 евро, възнаграждение за назначаване на особен представител в размер на 153.39 евро и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 300 лева, равняващи се на 153.39 евро. Или в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 340.30 евро.