Решение № 5381 от 24.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5381 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря В. Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100501193 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20058738/21.09.2022 г., постановено по гр. д. № 22513/21 г. по описа на СРС, 57 състав, е обявена на основание чл. 74, ал. 4 КТ за недействителна клауза от трудов договор от 28.02.2020 г., сключен между В.

Г. Г. и „У.Е.У. Црт“, със седалище: ****, сграда Б, H – 1103, Будапеща, Унгария, номер от Търговския регистър: 01 – 10 – 140174, относно определяне на срок на трудовия договор от 12 месеца; признато е на основание чл. 357 вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В. Г. Г. за незаконно и е отменена заповед № 22177/14.01.2021 г. на О.М., действаща по пълномощие за „У.Е.У. Црт“, като незаконосъобразна; възстановена е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. Г. Г. на длъжността, заемана от нея преди уволнението – „стюардеса“ в „У.Е.У. Црт“; осъдено е „У.Е.У. Црт“, със седалище: ****, сграда Б, H – 1103, Будапеща, Унгария, номер от Търговския регистър: 01 – 10 – 140174, да заплати на В. Г. Г. на основание чл. 344, ал. 1, т.

3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 8403,06 лв., представляваща обезщетение в брутен размер за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение със заповед № 22177/14.01.2021 г. на О.М., за 1 периода от 01.03.2021 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8403,06 лв., считано от 20.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 8403,06 лв. до пълния предявен размер от 8572,80 лв. С решението „У.Е.У. Црт“ е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА на адв. П. С. С. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 2650,15 лв., а на основание чл. 78, ал.

6 ГПК в полза на СРС сумата в размер на 682,11 лв.

Подадена е въззивна жалба от „У.Е.У. Црт“ срещу решение № 20058738/21.09.2022 г., постановено по гр. д. № 22513/21 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че дружеството е работодател на ищцата; че клаузата за срочност на трудовия договор на ищцата е нищожна, поради което прекратяването на трудовия договор с изтичането на срока е незаконно; както и че като последица от уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважат и исковете за възстановяване на ищцата на работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа. Твърди, че съдът неправилно е приел, че „У.Е.У. Црт“, а не - клонът на дружеството, е работодател на ищцата, и че клаузата в трудовия договор – „У.Е.У. Кфт /“Работодател“/, действащ чрез „У.Е.У. Кфт – клон България“, следва да се тълкува, че трудовоправната връзка е създадена между последния работодател по веригата и служителя. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че клаузата за срочност на трудовия договор на ищцата е недействителна. Счита, че авиационният сектор е един от най – динамичните и конкурентни сектори и че нуждата от работна ръка се променя драстично на годишна база, което обуславя съществуването на оспорената клауза и наличието на „изключение“ по см. на чл. 68, ал. 4 КТ. Посочва, че авиационният бизнес е и силно сезонен – има т. нар. „пикови периоди“ и „мъртви периоди“. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че т. нар.

„секторни плащания“ са с постоянен характер и следва да се включват в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Твърди, че по арг. от чл. 15, ал. 2 НСОРЗ „възнагражденията с постоянен характер“ следва да са единствено функция на отработеното време, а в случая „секторните плащания“ са функция на „прелетени сектори“ и дължината на тези сектори, както и че същите не са част и от „сделна система на плащане“, т. е. няма норма колко и какви сектори следва да се прелетят за определено време. Иска 2 се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – В. Г. Г. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че правилно съдът е приел, че направеното от въззивника изброяване на обстоятелства с цел обосноваване на причини за прилагане на изключението по чл. 68, ал. 4 КТ не изпълнява условието за посочване на „конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер“, които да обуславят сключването на срочен трудов договор с ищцата. Поддържа, че същите представляват общи констатации за причините, поради които според ответника „авиационния сектор“ е „по – чувствителен“ към „различни външни пазарни фактори“, и „които изискват различни модели на назначаване на персонала“. Твърди, че в случая въззивникът е нарушил изискванията на разпоредбите на чл. 68, ал. 4 КТ, като в сключения с ищцата срочен трудов договор е посочил основания, които евентуално биха могли да послужат като индикация за това, че е налице известна сезонна флуктуация в обема на извършваните от него полети, но те не представляват „изключение“ по см. на § 1, т. 8 от ДР на КТ и не биха могли обективно да обусловят срочността на трудовото правоотношение между работодателя и ищцата.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 1 от трудовия договор от 28.02.2020 г. в частта й, установяваща срочност на договора, е недействителна и поради нарушение на нормата на чл. 8, ал. 1 КТ. Счита, че възприетият от ответното дружество „модел на назначване на персонала“, а именно – изначално и евентуално последващо сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 4 КТ с лица, полагащи труд като „стюардеси“, за изпълнението на функции, които съставляват неизменна, основна, съществена и постоянна част от извършваната от „У.Е.“ търговска дейност в страната и чужбина през всички сезони, представлява злоупотреба с право. Твърди, че по делото не са представени доказателства за това, че към датата на сключване на процесните трудови договори действително са съществували „конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер“, които евентуално биха могли да обусловят срочния характер на договора. Поддържа, че правилно съдът е приел, че клаузата за срок, 3 съдържаща се в трудовия договор от 28.02.2020 г., противоречи на императивната разпоредба на чл. 68, ал. 4 КТ, поради което ответникът не би могъл да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.

325, ал. 1, т. 3 КТ, поради което извършеното уволнение на ищцата на посоченото основание е незаконно и следва да се отмени, а ищцата да се възстанови на заеманата до уволнението длъжност. Счита, че правилно съдът е приел, че при изчисляване на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се вземе предвид предвиденото в сключените между страните трудови договори и допълнителни споразумения към тях „секторни плащания“, тъй като същите представляват възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда по см. на чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. Твърди, че въззивникът е въвел смесена система на заплащане на труда, според която наред със заплащането на основна заплата, се отчита и заплаща и реалното натоварване и принос на отделните служители за изпълнението на международни полети /сектори/, като за определянето на последните работодателят е избрал да ползва за мерна единица „брой прелетени полети /сектори/ в един ден“, като критерият за изплащане е извършената работа, а не са само времето, през което ищцата е предоставила работна сила. Поддържа, че въведената от „У.Е.“ система за заплащане на труда спрямо кабинния екипаж се потвърждава и от съдържанието на представеното като доказателство по делото „Обяснение на заплатите Кабинен екипаж“ на „У.Е.У. Црт. – клон България“, а именно – основна заплата и конкретно определена по размер ставка за изпълнен сектор.

По отношение на пасивната процесуална и материална легитимация на „У.Е.“ поддържа съображенията, изложени в становището от 28.10.2021 г. и писмените бележки от 15.04.2022 г. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищцата В. Г. Г. твърди, че на 31.08.2018 г. е сключила с ответника „У.Е.У. Црт.“ – чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, извършващо стопанска дейност в РБ чрез 4 клон, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, трудов договор на основание чл. 68, ал. 4 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, по силата на който е назначена на длъжността „младши член на кабинния екипаж“.

Посочва, че трудовият договор от 31.08.2018 г. е сключен за срок от 18 месеца, който започва да тече от 01.09.2018 г., и че два дни преди изтичането на срока на договора – на 28.02.2020 г. е сключен за втори път на основание чл. 68, ал. 4 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ срочен трудов договор за същата длъжност, в който е посочено, че срокът на договора е 12 месеца, считано от 01.03.2020 г. Твърди, че разпоредбата на чл. 1 от трудовия договор от 28.02.2020 г. в частта й относно срока е недействителна, тъй като противоречи на императивните изисквания на чл. 68, ал. 4, изр. 1 и 3 КТ вр. с § 1, т. 8 от ДР на КТ. Поддържа, че към датата на сключване на трудовия договор от 28.02.2020 г. не са съществували „конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер“, които евентуално биха могли да обусловят срочния характер на договора, поради което трудовият договор от 28.02.2020 г. следва да се счита сключен за неопределено време /арг. от чл. 68, ал. 5 КТ/, и работодателят не е могъл законосъобразно да прекрати трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, издавайки заповед № 22177/14.01.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, считано от 01.03.2021 г. Твърди, че в резултат на незаконното уволнение ищцата е останала без разбота, поради което ответното дружество следва да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 01.03.2021 г. до

01.09.2021 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна разпоредбата на чл. 1 от трудовия договор от 28.02.2020 г. в частта й, в която е уговорен срок на договора, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 68, ал. 4 КТ вр. с § 1, т. 8 от ДР на КТ и чл. 8, ал. 1 КТ, да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата, извършено със заповед № 22177/14.01.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност в ответното дружество и да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 8572,80 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 01.03.2021 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 20.04.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски 5 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът „У.Е.У. Црт.“ твърди, че исковете са недопустими, тъй като са предявени срещу ненадлежна страна – „У.Е.У. Црт.“, който не е работодател на ищцата, и че неин работодател е клонът, а при условията на евентуалност - че са неоснователни. Счита, че ответното дружество няма каквито и да е работодателски права и задължения по отношение на ищцата, в т. ч. и да я уволнява. Поддържа, че уволнението на ищцата е законосъобразно, тъй като в трудовия договор ясно е посочено основанието за срочността му, а и трудовият договор е прекратен, считано от 01.03.2021 г., а не – от 28.02.2021 г., както се твърди в исковата молба. Поддържа, че ищцата не е доказала, че е останала без работа през процесния период. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като счита, че секторното плащане не следва да се включва в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.