Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3552 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3077/2025
Вид
Определение № 3552
Подписан
14.11.2025
В сила
14.11.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иван Гаврилов Йорданов, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3552 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503077 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му по делото юрисконсулт Г. С. К. , против Определение № 11481 от 10.09.2025 г., постановено по гр.д. № 22238/2024г. по описа на РС-Пловдив, VII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 2459/19.05.2025 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като се иска да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна адв. Л. К. Б. със становище за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение № 2459/19.0504.2025 г. постановеното по гр.д. № 22238/2024г., съставът на Пловдивския районен съд, е уважил изцяло предявения иск от С. Ж. Ж., ЕГН: **********, и Д. Г. Ж., ЕГН: *** , против „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, като е признал за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

1

Тъй като ищците са били представлявани безплатно по делото от адв. Л.

Б., с постановеното решение съдът е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.- от по 500 лева за всеки един от ищците.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „Профи Кредит България" ЕООД ,ЕИК 175074752 е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно. Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. Л. Б. правилно и законосъобразно са присъдени 1000 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38, ал. 2 ал.2 от ЗА, от по 500 лева за всеки един от ищците. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11481 от 10.09.2025 г., постановено по гр.д. № 22238/2024г. по описа на РС-Пловдив, VII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3