Определение № 967 от 10.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 967 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Гeоргиева като разгледа докладваното от Таня Георгиева Търговско дело № 20255300900677 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 ГПК.

С молба вх.№ 23779/25.06.2026 г. ищецът, чрез пълномощника адв.А. И. от САК, моли за изменение на решението в частта на разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно. Излагат се доводи, че определеното такова в размер на 2102,51 евро не съответства на критериите, изведени Решение на СЕС по дело С-438/22.

В становище с вх.№ 25527/08.07.2026 г. насрещната страна ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, чрез пълномощника адв.Н. Ш., мотивира неоснователност на искането на ищеца по съображения, че делото се отличава с особена правна и фактическа сложност с оглед извършените процесуални действия от тяхна страна, проведените открити съдебно заседания, разпити на свидетели, както и изготвените и изслушани в хода на делото експертизи.

От своя страна ответникът, с молба вх.№ 23843/25.06.2026 г., моли за увеличение на присъдените в нейна полза разноски за платеното адвокатско възнаграждение, като се присъди такова в размер на 5644,66 евро, съответстващо на размерите по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, вкл.и с приложение на чл.2, ал.5 и ал.7 от същата, предвиждащи определяне на възнаграждение по всеки обективно съединен иск върху пълни му размер, независимо за каква част от него е предявен иска.

1

В отговор с вх.№ 24357/30.06.2026 г. на молбата на ответника, ищцата излага подробно становище за неоснователност на искането.

Съдът, като разгледа исканията, намери следното:

Молбите са подадени в срока за обжалване на решението, респ.в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, са неоснователни.

При разглеждане на възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, съдът е съобразил освен материалния интерес по делото / по предявени частични искове/, така и фактическата и правната му сложност , в която връзка е посочил, че то не се отличава с по-висока сложност от други дела с подобен предмет. Въз основа на тези критерии и в съответствие с мотивите на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, е определил и справедливото адвокатско възнаграждение от 1372,51 евро / а не както погрешно ищцата сочи в молбата - 2102,51 евро, което е сборът от всички присъдени на ответника разноски/. Размерите по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа / загл.изм.ДВ бр.14 от 2025 г./ са взети от съда само като ориентир. С оглед посоченото Решение на СЕС по дело C- 438/22 следва, че Наредба № 1/2004 г. не преследва легитимна цел и не следва да се прилага от националните съдилища, в т.ч. и съдържащите се нея разпоредби на чл.2, ал.5 и чал.7, на които се позовава ответникът. И понастоящем съдът се придържа към изложените в решението си съображения и критерии за определяне на възнаграждението на адвоката и не намира основание да отстъпи от тях.

Изложеното сочи, че и двете молба са неоснователни и ще се оставят без уважение..

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 23779/25.06.2026 г. на ищцата Д. И. Х. и молба с вх.№ 23843/25.06.2026 г. на ответника ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД – и двете за изменение на решението в частта за разноските.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3