Решение № 97 от 20.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Видин, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320102071 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И. Л. В. от гр.

В., чрез пълномощника адв. Л. Г. от САК, против „Б. Е. Д.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С, район И., ул. „Н.“ № *, ет. *, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищцата И. Л. В. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № МАХ_500056687. По силата на договора ищцата в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 500,00 лева. Кредитът се усвоява чрез предоставяне на сумата в брой или по сметка, открита на името на кредитополучателя. Общата дължима сума по договора е 851,11 лева. Кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 36,32 %. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 47,72 %.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит. Еднократната такса за разглеждане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, 1 кредитополучателят дължи такса за динамично плащане по кредита. Таксата за динамично плащане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Твърди се, че еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора. Поддържа се, че клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси, а именно чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват. Твърди се, че към момента на сключване на договора за кредит претендираните еднократни такси са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва, и цели недължима облага на кредитора.

Твърди се, че ищцата е заплатила цялата дължима сума по договора за кредит, включително начислените такси, за които се поддържа, че са недължимо платени и следва да се възстановят от ответника, т.к. са претендирани и платени без основание.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит № МАХ_500056687, сключен между страните.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената по договора сума от 351,11 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен.

2

Оспорва твърдението в исковата молба, че предлаганите от кредитора доброволни действия към договор за кредит с № mах_500056687 представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля законът.

Сочи, че изискването на чл.11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора. Оспорва като неоснователно твърдението на ищцата, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона.

Твърди, че заявените от ищцата като страна по процесния договор за кредит допълнителни действия не са част от ГПР.

Цитира дефиницията за общ допълнителните разпоредби на ЗПК. разход по кредита, дадена в

Твърди, че ищцата, като страна по договор за потребителски кредит, с ама е пожелала допълнителните действия. Твърди, че допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Сочи, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена и условия, т.е. не може да се твърди, че ищцата не е разбрала за него, тъй като е получила СЕФ.

Сочи се, че допълнителните действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане“ не са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхожда момента на усвояването на кредита и не е свързано с него.

Поддържа се, че доброволното действие „Динамично плащане" също не следва да се счита като действие, свързано с управлението на кредита. Сочи се, че понятието „управление на кредита", използвано в чл. 10, ал.2 от ЗПК, има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора. Сочи се, че в случая „Динамично плащане" като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина по който ще се осъществи, го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита", тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

3

Претендират се направените по производството разноски, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изготвена е съдебно- икономическа експертиза.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че на 19.09.2022 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № MAX_500056687, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 500.00 лева, която сума е усвоена еднократно от кредитополучателя. Уговорената погасителна вноска по кредита е в размер на 92,38 лева, като кредитът ще бъде погасен на 6 месечни вноски, съгласно посочения погасителен план до 10.03.2023 г.

Уговореният годишен лихвен процент е 36,32 %, а годишният процент на разходите е 48,04 %.

В чл. 9.1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му. Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 143,76 лева и се заплаща на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

В чл. 9.2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 215,70 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Ищцата е заплатила по кредита сумата в общ размер на 851,11 лева, което се установява от представената справка за плащанията по кредита, като с нея е погасен пълния размер на главницата 500.00 лева, договорна лихва в размер на 51,56 лева, динамично плащане в размер на 179,75 лева, бързо разглеждане в размер на 119,80 лева.

Видно от заключението по изготвената съдебно – икономическа експертиза, ГПР с включена такса за бързо разглеждане 143,76 лева, такса за 4 динамично плащане 215,70 лева и месечна вноска от 152,29 лева е 838,9178 %.

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочено е, че сумите по клаузите на чл. 9, ал.

1 и чл. 9, ал. 2 от договора не са включени в ГПР, което според ищеца е извод за неправилно посочване на ГПР, създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Установи се от заключението по изготвената съдебно - икономическа експертиза, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в 5

Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, ГПР се изчислява на 838,9178 %, като същият надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В случая с включените такси за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане по кредита, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора 48,04 % и възлиза на 838,9178 %, който размер се установява от заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни такси, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съдът намира, че въпросните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В този смисъл, несъстоятелно е твърдението на ответника, че таксата за бързо разглеждане на искането е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите 6 са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес от обявяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора поради това, че правоотношението между страните е приключило и такава такса не е събирана. За ищеца съществува правен интерес да иска прогласяването нищожността на процесната клауза, тъй като същата фигурира като уговорка в сключения договор и визира задължение за плащане на определена сума.