Решение № 325 от 19.11.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Р., 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело № 20214500500664 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

А.И. и С.И. обжалват Решение № 516 от 07.07.2021г., постановено по гр.д.№ 3988/20г. по описа на РРС, с което се признава по отношение на тях за установено че Д. М. К. е собственик на 200.77/462 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият от 462 кв.м. Излагат оплаквания за недопустимост и неправилността на постановеното решение, като постановено при неточно приложение на материалния закон. Смятат, че с одържавяването на част от имота е възникнала етажна собственост, тъй като сградата се е състояла от повече от два обособени обекта, чиито собственици са били повече от едно лице. От този момент по силата на чл. 38 ЗС дворното място е станало обща част по предназанчение. Намират, че разпореждане с различни по съотношение от определените съгласно закона- чл. 40 ЗС идеални части представлява разпореждане с несобствена вещ и не поражда вещнопрехвърлителен ефект. Навеждат доводи, че ид.ч. от общите части не могат да бъдат придобити по давност, смятат иска за недопустим, тъй като не е предявен срещу всички етажни собственици. Искат от съда да обезсили постановеното от първоинстанционния съд решение като недопустимо или алтернативно да го отмени и да постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Претендират се разноските, направени в двете съдебни инстанции.

1

М.Г., И.Г. и В.П. обжалват Решение № 516 от 07.07.2021г., постановено по гр.д.№ 3988/21г. по описа на РРС. Излагат оплаквания за недопустимост и неправилността на постановеното решение, като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост. Навеждат доводи сходни на другите жалбоподатели, като намират тълкуването на районния съд на съдържанието на нотариалните актове от 22.12.1997г. и от 23.06.2014г. за неправилно, тъй като смятат, че прехвърлените 200.77/460 ид.ч. представляват припадащите се към трите имота, прехвърлени с нотариален акт от № 139/22.12.1997г., а не като части от самостоятелен обект- Дворно място. Искат от съда да обезсили постановеното от първоинстанционния съд решение като недопустимо или алтернативно да го отмени и да постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.

Претендират се разноските, направени в двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба на М.Г., И.Г. и В.П. от Д.К., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на постановеното от районния съд решение.

Въззиваемата смята, че тъй като в дворното място има още един самостоятелно обособен обект - сграда, то не представлява обща част на етажните собственици, както правилно е преценил районният съд. Сочи, че има противоречиви данни към кой момент е възникнала етажната собственост и не е установено какви квоти от идеалните части се падат на отделните обекти в сградата поради противоречия в съдържанието на представените по делото нотариални актове. Смята, че от нотариалният акт от 22.12.1997г. се извежда, че процесните 200.77/460 ид.ч. от дворното място са прехвърлени отделно, а не като идеална част, припадаща се съответно на прехвърляните имоти. Намира, че след вписването на акта в службата по вписванията, отбелязването, направено в кадастралните карти и плащането на данъци от нейна страна върху имота в продължение на 5 години, го е придобила и въз основа на изтекла придобивна давност.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба на А.И. и С.И. от Д.К., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на постановеното от районния съд решение. Въззиваемата сочи, че дворното място може да стане обща част само по взаимно съгласие на съсобствениците, каквото в случая няма изрично изразено. Намира, че при отчуждаването дворното място не е третирано като обща част поради разделянето му на несъответстващи на собствеността на обектите в сградата части. Излага сходни с предишния отговор доводи относно тълкуването на съдържанието на нотариалните актове.

Съдът констатира, че жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено 2 следното:

С Нотариален акт от 1929г. Н.А.Г. продал на Д.Ц.Р. целия процесен имот, състоящ се от дворно място от 526,40 кв.м. и построена върху него сграда.

С Решение № 20/21.11.1949г. от комисията по чл. 11 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост са били одържавени от Д.Р. и Ц.Р. целия втори и мансарден етаж от сграда в гр. Р., като освободени от отчуждаване са били двете жилища на първия етаж от триетажна сграда, заедно с 9/26 ид. ч. от общите части.

С Нотариален акт от 23.08.1982г. Н.Д. и А.Д. прехвърлили на Р.Н.Ж. на първия етаж на сграда, находяща се в Р със застроена площ 82,31 кв.м. ведно с 17,23 % ид.ч. от общите части срещу автомобил „Шкода“.

С Решение от 19.12.1994г. по гр.д. № 1473 на РРС е възстановена собствеността на апартамент на втори етаж на сграда с площ от 96 кв.м., находяща се в Р, ведно с 19,91% ид.ч. от дворното място, цялото от 462 кв.м. на Цани Рогожеров и К.Р..

С Нотариален акт от 22.12.1997г. К.Р. продала на Г. Г. и М.Г.

200,77/460 ид.ч. от дворно място, находящо се в Р, цялото от 460 кв.м., с планоснимачен № 1698, в квартал № 246, заедно с обособените самостоятелни обекти Жилище „Б“ на първия етаж със застроена площ от 91 кв.м. и Жилище I-во /Т1/ от мансарден етаж със застроена площ от 99 кв.м. и Жилище II-ро /Т2/ от същия мансарден етаж със застроена площ от 98 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части към сградата.

С Нотариален акт от 21.06.2000г. Н.Д. и К.С. продали Жилище „Б-1“ от 31 кв.м., заедно с 1/26 ид.ч.

С Нотариален акт от 16.09.2009г. К.Р. прехвърлила на И. И. 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект Жилище с площ от 96 кв.м. с идентификатор *** и самостоятелен обект Жилище с площ от 82,31 кв.м. с идентификатор ***.

С Нотариален акт от 31.10.2014г. И. И. и Г.Г. прехвърлят на Е.Х. 2/3 ид.ч. от Жилище с площ от 96 кв.м. с идентификатор ***. в замяна на изброените в него движими вещи.

С Нотариален акт от 28.11.2014г. Х.К., Е.Г. и Д.К. и А.К. продавли на Е.Х. 1/3ид.ч. от

Жилище с площ от 96 кв.м. с идентификатор

***.

С Нотариален акт от 17.12.2014г. И. И., Г.Г., Х.К., Е.Г., Д.К. и А.К. продали на Е.Х. самостоятелен обект Жилище с площ от 82,31 кв.м. с идентификатор ***.

С Нотариален акт от 23.06.2014г. Г. Г. и М.Г. продали на Д.К. Жилище I-во /Т1/ от мансарден етаж със застроена площ от 99 кв.м., с идентификатор *** и 200,77/460 ид.ч. от дворно място, цялото от 460 кв.м., с планоснимачен № 1698, в квартал № 246, отговарящо на поземлен имот с 3 идентификатор ***.

С Нотариален акт от 02.03.2020г. Г. Г. и М.Г. продали на А.И. и С.И. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на етаж първи с площ от 91 кв.м., с припадащи се общи части 63 кв.м.

На 01.01.2021г. починал Г. Г., като оставил наследници по закон М.Г.съпруга, И.Г.- син, В.Г./П.- дъщеря, които се конституират като ответници на основание чл. 227 ГПК.

При така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, същият неправилно е приел, че поради наличието на самостоятелна сграда в дворното място, то не представлява обща част и съответно съдът е обвързан да приеме описаното в нотариалния акт, като официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила.

Възраженията наведени от жалбоподателите за недопустимост на иска, тъй като не е бил насочен към всички етажни собственици, са неоснователни.

Искът за установяване правото на собственост би могъл да бъде насочен към всеки ответник, избран от ищеца, а не до всички потенциални съсобственици или етажни собственици на обекта, за които се търси защита, като проявление на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Различна е хипотезата в посоченото от ответниците Решение № 59 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2214/2018 г., I г. о., доколкото страните по това дело не са оспорвали, че дворното място, за което е бил воден спора, представлява обща част. Правният интерес на ищеца се определя от твърденията му в исковата молба. По предявения иск ищеца не признава и не твърди, че имота, за чиято собственост се спори, е обща част в режим на етажната собственост. Това само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че иска е допустим.

Основателни са възраженията на жалбоподателите, че дворното място е по своя правен статут обща част към сградите, построени в имота.

Спорно между страните е, възникнала ли е етажна собственост и към кой момент се е случило това. За да възникне етажна собственост следва в една сграда да са налице повече от два отделни самостоятелни обекта, които да бъдат собственост на повече от едно лице. В случая етажна собственост е възникнала още при отчуждаването на части от имота на 21.11.1949г., от която дата в сградата са били налични повече от два отделни обекта, а именно две жилища на първия етаж, жилище на втория етаж и отделно жилище на мансардния етаж. Собственици към 1949г. са били Жилищен фонд и Д. и Ц.

Р.. Още към този момент в сградата, построена в процесното дворно място, по силата на закона, е възникнала етажна собственост. Няма данни по делото от този момент нататък в имота да е имало по-малко от три отделни жилища, собственост на по-малко от двама различни собственици, което да обуславя прекратяване на етажната собственост. Напротив, от данните по делото се установи, че към 22.12.1997г. в имота е имало още 3 отделни обекта освен прехвърлените и че техни собственици не са били купувачите Г. Г. и М.Г., т.е 4 имотите са имали повече от един собственик. Най-малкото собственици на апартамент на вторият етаж са били Ц. и К. Р., на които този имот е бил възстановен с Решение от 1994г. Наличието на етажна собственост безсъмнено се установява и към 23.06.2014г., от която дата е прехвърлянето, което ищцата сочи като придобивано основание.

Съгласно чл. 38 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,… и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. От това законово изброяване може да се направи извода, че дворното място представлява обща част на собствениците на построените върху него сгради.

Наистина дворното място не е обща част по естеството си, а по предназначение. Въпреки това, за да бъде променено предназначението на общата част следва да бъде изразено съгласие на всички етажни собственици.

Така Решение № 743 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., I г. о., ГК: “Промяната в предназначението може да се извърши по общо съгласие на собствениците, за което не се изисква особена форма…“ В случая нямаме данни да е било налице съгласие на етажните собственици за промяна на предназначението на дворното място. Не може да се приеме, че с построяването или обособяването от първоначално построената сграда на отделна сграда в същото дворно място се променя предназначението му на обща част. Напротив при няколко отделни сгради построени в едно общо дворно място възниква така наречената хоризонтална етажна собственост.

При нея собствениците на отделните сгради също притежават идеални части от общите части, включително и от дворното място. С обособяването на сграда „Б-1“ от 31 кв.м. и продажбата с Нотариален акт от 21.06.2000г., не се е променил статута на дворното място като обща част, напротив правилно в нотариалния акт са посочени припадащите се на нововъзникналата сграда 1/26 ид.ч. от общите части. Тези идеални части не биха могли да бъдат от друга обща част освен от дворното място, доколкото говорим за отделна сграда. Практиката на ВКС е в същия смисъл, а именно, че с построяването на отделна сграда в имота възниква хоризонтална етажна собственост. Така в Решение № 99 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2008 г., II г. о., ГК: