Решение № 1740 от 23.07.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1740

Перник, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VI състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА административно дело № 20267160700423 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Е. И. Г., с адрес [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. ** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-22***28.04.2026 г., издадена от К. Р. В. – младши автоконтрольор в сектор „П**** към отдел „О***“ при О** – П****, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца“.

В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са представени доказателства за надлежно уведомяване във връзка със служебно прекратената регистрация на управляваното моторно превозно средство, не е изяснена фактическата обстановка и не са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка. Иска се отмяната на акта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага съображения, че не е разполагала с информация за служебно прекратената регистрация на управляваното моторно превозно средство, както и че още в деня на извършената проверка е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – К. Р. В. – младши автоконтрольор в сектор „П***“ към отдел „О***“ при О*** – П**, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че към датата на проверката процесното моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, поради което са били налице предпоставките за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-*******.04.2026 г., издадена от К. Р. В. – младши автоконтрольор в сектор „П***“ към отдел „О***“ при О*** – П***, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Съгласно съдържанието на заповедта административният орган е приел, че на 28.04.2026 г. около 08:57 часа в [населено място], по път I-6 в посока към пътен възел „Д*****“, жалбоподателката е управлявала лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на В. В. С., като при извършената проверка е установено, че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП въз основа на уведомление от 31.03.2026 г. За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA № 49****/28.04.2026 г.

По делото е представена застрахователна полица № BG/03/125*****, от която се установява, че за лек автомобил „Ф****“ с рег. № [рег. номер] е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие от 07.08.2025 г. до 06.08.2026 г., при разсрочено плащане на застрахователната премия.

Съгласно АУАН серия GA № 49***/***04.2026 г. и процесната заповед към момента на извършената проверка автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП въз основа на уведомление от 31.03.2026 г.

По делото е представена и застрахователна полица № BG/03/126*** от която се установява, че на 28.04.2026 г. в 10:03 часа за същото моторно превозно средство е сключена нова задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие от 28.04.2026 г. до 27.04.2027 г.

От приетите по делото сведения, дадени от жалбоподателката и от собственика на автомобила В. В. С., се установява, че към момента на проверката същите не са разполагали с информация за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, както и че непосредствено след установяване на липсата на валидна застраховка са предприети действия по сключване на нова застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото не са представени доказателства собственикът на автомобила В. В. С. да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. Липсват данни за изпратено или връчено уведомление, както и други доказателства за изпълнение на процедурата по уведомяване. Независимо от изричните указания на съда към ответника, че към административната преписка не са представени доказателства за надлежно уведомяване на собственика относно служебното прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, такива доказателства не бяха ангажирани в хода на съдебното производство.

От представената докладна записка рег. № 115****/12.05.2026 г. се установява, че след извършената проверка по подадените възражения административният орган е приел същите за неоснователни, като е застъпил становището, че задължението за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ е възложено на Информационния център към Г****, а не на органите на М***.

Изложената фактическа обстановка съдът възприема въз основа на приетите по делото писмени доказателства, които са последователни, взаимно допълващи се и не съдържат противоречия относно релевантните за спора факти.

Изложената фактическа обстановка съдът възприема въз основа на приложената административна преписка и писмените доказателства по делото.

При така установените фактически обстоятелства по делото съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на оспорения акт К. Р. В. е заемал длъжността младши автоконтрольор в сектор „П****“ към отдел „О***“ при О*** – П***. В процесната заповед е посочено, че издателят е оправомощен със Заповед № 31***/28.02.2022 г. на директора на О*** – П**** като същата е последващо отменена и заменена от Заповед УРИ № 31***/17.12.2025 г. на директора на О*** – П****, действаща към датата на постановяване на оспорения административен акт. Съгласно последната младшите автоконтрольори в сектор „П**** *“ при О*** – П**** са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от надлежно оправомощен орган, поради което не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за нейното издаване.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който е извършил нарушение по закона, за което е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца.

В случая приложената принудителна административна мярка е основана на констатацията, че жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

По делото безспорно се установява, че към датата на проверката автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, както и че жалбоподателката го е управлявала. Установява се също, че още в деня на проверката е била сключена нова застраховка „Гражданска отговорност“.

Гореизложеното обаче не е достатъчно само по себе си да обуслови законосъобразността на процесната принудителна административна мярка.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства се уреждат с Наредба № I-4*от 24.03.2000 г.

Съобразно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № *** при служебно прекратяване на регистрацията собственикът на превозното средство следва да бъде уведомен за извършеното прекратяване.

В настоящия случай приложение намират и разрешенията, дадени с Тълкувателно постановление № ** от 05.04.2023 г. по тълк. д. № ***/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на В* и П. и *** колегия на ***.

В посоченото тълкувателно постановление е прието, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а последващо действие. Същевременно е прието, че уведомяването има пряко отношение към възможността собственикът да узнае за настъпилата промяна в правния статус на моторното превозно средство и да съобрази поведението си с произтичащите от това правни последици.

Регистрацията на моторното превозно средство не се прекратява автоматично по силата на закона при липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а след уведомление от Гаранционния фонд и извършване на съответните действия от компетентния административен орган. Поради това собственикът на моторното превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена регистрацията, ако не е бил надлежно уведомен за това обстоятелство.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че не съществува публично достъпен регистър, чрез който собственикът на моторното превозно средство да може самостоятелно да извърши справка дали е настъпило служебно прекратяване на регистрацията. Поради това узнаването на този факт е поставено именно в зависимост от изпълнението на нормативно предвиденото задължение за уведомяване.

По делото не са представени доказателства собственикът на автомобила В. В. С. да е бил уведомяван по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Липсват данни за изпратено съобщение, връчено уведомление, известие за доставяне, електронно връчване или друг способ, удостоверяващ изпълнение на задължението за уведомяване.

Напротив, от докладната записка от 11.05.2026 г. се установява, че административният орган не поддържа наличие на доказателства за уведомяване, а застъпва тезата, че уведомяването е задължение на Информационния център към Гаранционния фонд.

Посоченото становище не освобождава административния орган от задължението му по чл. 170, ал. 1 от АПК да докаже наличието на всички фактически основания, които обосновават приложението на процесната принудителна административна мярка.

Доказателства за уведомяване на собственика не са били представени нито към момента на прекратяването на регистрацията, нито в хода на настоящото съдебно производство. Въпреки изрично дадените указания от съда такива доказателства не са ангажирани.

Липсата на доказателства за уведомяване води до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на извода, че към датата на издаване на заповедта са били налице всички материалноправни предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

Настоящият съдебен състав приема, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички относими факти и обстоятелства преди постановяването на административния акт.

Разпечатката съдържа 46 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa3663a6-9af1-4af8-9606-41a2d63790e0