Решение № 261194 от 13.11.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../13.11.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17317 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Д.Т.,

ЕГН **********, с адрес: *** – партер, осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1782,77 лв., представляваща неотчетена от ответника сума, получена от него, в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, по договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между ищеца като цедент и „И.“ ЕООД – цесионер, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 23.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, по силата на договор за цесия от

20.08.2014 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, и С.Х.С.- цедент, ищцовото дружество е придобило вземане за сумата от 1882,77 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 18.12.2010 г. до 15.06.2011 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура № **********/28.07.2011 г. С последващ договор за цесия от 23.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. К.Д.Т., е прехвърлило придобитото вземане на „И.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу продажна цена на вземането от 1782,77 лв., която съгласно чл. 3 от договора била изплатена изцяло в брой на пълномощника на цедента – настоящ ответник. Последният обаче не е отчел получените парични средства на ищеца, който е титуляр на вземането за уговорената цена по възмездната цесия.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С допълнителна молба от 14.05.2020 г. релевира възражение по чл. 26 ЗЗД за нищожност на тристранно споразумение от 23.10.2014 г., на което се позовава ответникът, поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и възражение по чл. 40 ЗЗД за недействителност на споразумението спрямо него като представляван, поради договаряне в негова вреда.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д.Я., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага подробни съображения по същество на спора. Счита за доказан фактическият състав на договорната отговорност на ответника по процесния договор за поръчка. Поддържа, че тристранното споразумение уврежда интересите на дружеството, тъй като чрез същото се прехвърля едно лихвоносно парично вземане на цената, за която е придобито, респ. сделката е лишена от обичайната търговска логика и не кореспондира с интересите на доверителя. Отделно изтъква, че управителят на дружеството не е бил наясно с постигнатото споразумение и волеизявленията на ответника по същото са извършени без представителна власт и своевременно оспорени по смисъла на чл. 301 ТЗ в хода на настоящия процес.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва между страните да е възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчка.

Оспорва да е получил уговорената цена по договора за цесия с твърдения, че в договора е записано, че цената е заплатена на цедента, а не на неговия пълномощник. Отделно излага, че с допълнително споразумение от 23.10.2014 г., сключено между „К.Г.“ ЕООД, „И.“ ЕООД и С.Х.С., е изменен договора за цесия между двете дружества. С това допълнително споразумение страните са констатирали, че към датата на сключване на първоначалното споразумение Д.Т.А. не е разполагала с представителна власт да представлява „И.“ ЕООД, поради което са преуредили отношенията помежду им в следния смисъл: „И.“ ЕООД е заместило в дълг „К.Г.“ ЕООД спрямо първоначалния цедент С.Х.С.за цената по договора за цесия от 20.08.2014 г. и е поело ангажимент за събиране на дълга. Ответникът твърди да е разполагал с представителна власт да договоря от името и за сметка на „К.Г.“ ЕООД, сключвайки тристранното споразумение. Поддържа, че съгласно уговорките в последното той е възстановил на „И.“ ЕООД получената по-рано цена на вземането в размер на 1782,77 лв.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждането на разноски по делото.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Петър Гетев, поддържа отговора на исковата молба и моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В представена писмена защита излага правни аргументи, съобразно събраните по делото доказателства. Счита, че не е доказано получаването на процесните средства лично от ответника, респ. той не дължи тяхното връщане. Отделно намира, че след тристранното споразумение липсва основание сумата да бъде получена от ищеца и всичко дължимо било върнато обратно на правоимащото трето за спора лице „И.“ ЕООД. Поддържа, че тристранното споразумение е действително, престациите по сделката са еквивалентни и липсва вреда за ищеца. Позовава се на съдебна практика по сходни казуси между същите страни.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото пълномощно от 04.07.2014 г. (л. 24) се установява, че ищцовото дружество „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя П.К., е упълномощило ответника К.Т., в качеството му на адвокат, да се разпорежда с всички вземания на дружеството при условия, каквито намери за добре, включително, но не само: да уведомява от негово име съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане с всички вземания на пълномощника; да получава от негово име и за негова сметка плащанията на всички дължими вземания; да получава всякакви суми, дължими по изпълнителни дела, по свободно избрана от пълномощника банкова сметка ***; да договоря сам със себе си, както и с други лица, които адвокатът (пълномощник) също представлява, при каквито условия прецени; да преупълномощава други лица с посочените права. В пълномощното изрично е записано, че при съмнение същото се тълкува в полза на упълномощения, както и че упълномощаването не е ограничено със срок.

Видно от приложеното пълномощно от 06.06.2014 г. (л. 21), ответникът адв. К.Т. е бил упълномощен и от С.Х.С.за осъществяване на процесуално представителство по всякакви съдебни дела, представителство пред доставчици на електроснабдителни услуги, разпореждане с всички вземания на упълномощителя при условия, каквито намери за добре, както и за уведомяване на длъжника от негово име.

От представения договор за прехвърляне на вземане от 20.08.2014 г. (л. 5) се изяснява, че цедентът С.Х.С., действащ чрез пълномощника адв. К.Т., е прехвърлил в полза на цесионера „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез управителя П.К., вземането си към длъжника „Е.П.П.“ АД за сумата от 1882,77 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 18.12.2010 г. до 15.06.2011 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура № **********/28.07.2011 г., срещу цена от 1782,77 лв. Съгласно чл. 3 от договора страните се съгласяват, че уговорената цена ще бъде платена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора. Извършените от адв. К.Т. действия по сключване на договора от името и за сметка на цедента, както и уведомяването на длъжника за това, за изрично потвърдени от представлявания с волеизявление в този смисъл, обективирано в т. 2 от приложеното по делото второ пълномощно от С.Х.С.за адв. Т. от дата 18.12.2014 г. (л. 22).

Към доказателствения материал е приобщен и последващ договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. (л. 6), сключен между „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цедент, действащ чрез пълномощника адв. К.Т., и „И.“ ЕООД – цесионер, представляван от Д.Т.А. като управител на дружеството. Според съдържанието на договора цедентът е прехвърлил на цесионера придобитото с договора за цесия от 20.08.2014 г. вземане към „Енерго-Про Продажба“ в размер на сумата от 1882,77 лв. срещу цена от 1782,77 лв. В клаузата на чл. 3 от договора е отразено, че цената по възмездната цесия е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписването на договора, който служи като разписка за извършеното плащане.

Прието е и представено от ответника тристранно споразумение от 23.10.2014 г., сключено между С.Х.С., действащ чрез пълномощника адв. К.Т., „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез същия пълномощник, и „И.“ ЕООД, представлявано от управителя т.д.. Съгласно споразумението страните са постигнали съгласие, че падежът на задължението на „К.Г.“ ЕООД към С.Х.С.за заплащане на уговорената в сключения помежду им договора за цесия от 20.08.2014 г. цена за прехвърлянето от 1782,77 лв. настъпва на 20.02.2015 г. и към датата на споразумението същата не е заплатена. Отразено, че „К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати дължимата сума на посочения падеж, както и да образува гражданско дело срещу длъжника по цедираното вземане „Е.П.П.“ АД, поради което е уговорено „И.“ ЕООД да замени „К.Г.“ ЕООД като длъжник по договора за цесия от 20.08.2014 г. и да заплати дължимата сума на кредитора му С.Х.С.при настъпване на падежа на 20.02.2015 г., срещу насрещното задължение на „К.Г.“ ЕООД да прехвърли безвъзмездно в полза на „И.“

ЕООД вземането си към „Е.П.П.“ АД, придобито по силата на същия договор за цесия от 20.08.2014 г., както и да уведоми „Е.П.П.“ АД за това прехвърляне. Според споразумението „И.“ ЕООД допълнително се задължава да финансира и заведе дело за своя сметка срещу „Е.П.П.“ АД, както и да назначи юрисконсултите на „К.Г.“ ЕООД в дружеството на трудов договор и да им заплаща отделно трудово възнаграждение. Посочено е в споразумението още, че при сключването на договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД последното дружество е представлявано от Д.А., явяваща се лице без представителна власт, поради което този договор за цесия се изменя, съобразно споразумението, по което „И.“ ЕООД се представлява надлежно от законния му представител. Отразено е също, че адв. К.Т., в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, връща (предава) на „И.“ ЕООД сумата от 1782,77 лв. при подписване на споразумението, като същото служи за разписка за извършеното плащане.

От материалите по приобщеното гр.д. №

7411/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, се установява, че делото е образувано на 27.06.2016 г. по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „И.“ ЕООД срещу „Е.П.П.“ АД установителен иск с предмет паричното вземане в размер на 1882,77 лв. за недължимо заплатена от абоната С.Х.С.стойност на коригирана електроенергия, което вземане е прехвърлено от абоната на „К.Г.“ ЕООД с договор за цесия от 20.08.2014 г. и от „К.Г.“ ЕООД – на „И.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението - 09.06.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6582/2016 г. на Районен съд - Варна, оспорена от длъжника чрез възражение. С оглед заявения от ответника по делото спор между кредитори („И.“ ЕООД и „К.Г.“ ЕООД) относно процесното вземане и внасянето на търсената сума за главница и законна лихва (общо 1942,51 лв.) по сметка на Районен съд – Варна, съобразно указанията на съда, с влязло в сила определение № 10950/12.10.2016 г. ответникът „Е.П.П.“ АД е освободен от участие в делото и в производството е привлечено предявилото самостоятелни права трето лице „К.Г.“ ЕООД, на основание чл. 224, ал. 1 ГПК. Привлеченото лице не е изразило воля за встъпване по делото в указания му за това срок и с последващо определение № 12814/28.11.2016 г., също влязло в сила, производството е прекратено и е разпоредено внесената от длъжника сума да се преведе на ищеца „И.“ ЕООД, на основание чл. 224, ал. 2 ГПК.