Решение № 1777 от 16.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1777 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120100356 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Я. Н. с ЕГН ********** срещу Сдружение „Волейболен клуб Дея спорт“, ЕИК 17**10456, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ********, представлявано от А. Г.

М., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6 588.26 евро, представляваща главница за неизплатено възнаграждение по сключен Договор за професионален волейболен състезател, разписан на **.**.****г., дължими за периода от **.**.****г. до **.**.****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че на **.**.****г. между страните е сключен договор за професионален волейболен състезател, като Н. Я. Н. се задължава да предостави в полза на Сдружение „ВОЛЕЙБОЛЕН КЛУБ ДЕЯ СПОРТ“ с ЕИК 17**10456 спортните си права, както и да участва в тренировъчната и състезателна дейност на представителния отбор по волейбол на „ВОЛЕЙБОЛЕН КЛУБ ДЕЯ СПОРТ“ с ЕИК 17**10456, срещу месечно заплащане и допълнителни финансови бонуси от страна на последния.

За упражняване на тренировъчна и състезателна дейност в клуба на състезателя се дължи обща сума в размер на 6,666 лева или общо сумата от 80 000 лева за целия период на договора, разпределена в 12 месечни плащания.

Плащанията следвало да бъдат направени до 15-то число на месеца, следващ месеца за който възнаграждението се дължи. В тази връзка клубът направил частично плащане на единадесетото възнаграждение, като от дължимата сума в размер на 6 666,66 лева е заплатил само 447,80 лева, а дължи 6218,86 лева (3179,65 евро), дължима до **.**.****г., за периода от 15.04.2023г. до 1

**.**.****г. Клубът не заплатил последното дванадесето възнаграждение, в размер на 6666,66 лева (3408,61 евро), дължимо до 15.06.2024г., отнасящо се за възнаграждението за състезателя за периода от 15.04.2024г. до **.**.****г.

Твърди, че полученото възнаграждение от Н. Я. Н. с ЕГН ********** за процесния период от **.**.****г. до **.**.****г. е в размер на 67 114,48 лева, което е с 12 885,52 лева по-малко от уговореното в Договор за професионален волейболен състезател.

До ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението, с която бил предоставен двуседмичен срок от датата на връчване, да се заплати горепосоченото задължение. Дружеството не взело под внимание получената покана за доброволно изпълнение, като не направило и плащане на претендираното задължение.

Предвид горното ищецът моли за уважаване на претенцията и присъждане на сторените в хода на процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска. Оспорва твърдението, че по сключения договор на същия му се дължи месечно възнаграждение в размер на 6 666,66 лева. Това е така тъй като видно от разпоредбата на чл. 4.1. от договор страните са се договори, че: „В случай, че между страните бъде сключен отделен трудов договор, то посоченото в настоящия договор автоматично се намалява с посоченото в трудовия договор възнаграждение.

Сочи, че във връзка с така постигнатото съгласие на страните същите са сключи Трудов договор по силата на който страните са уговорили месечно възнаграждение в размер на 1100 лева.

Ответникът оспорва изцяло твърдението на ищеца, че му е дължимо възнаграждение по сключения между страните Договор за професионален волейболен състезател. В тази връзка излага, че правото на възнаграждение възниква единствено при наличие на реално изпълнение на договорните задължения, включително участие в тренировъчния процес, състезателната дейност, подготвителните лагери и останалите дейности, предвидени в договора. В конкретния случай ищецът не е изпълнявал в пълен обем задълженията си по договора през период на същия, като не е изпълнявал задълженията си и не е участвал в тренировъчния и състезателен процес на отбора в пълния период на неговото действие. При липса на изпълнение от негова страна не е налице основание за възникване на задължение за заплащане на възнаграждение от страна на ответника за този период.

В условията на евентуалност ответникът оспорва дължимостта на каквито и да е възнаграждения в полза на ищеца, доколкото дружеството е изпълнило надлежно и изцяло всички свои задължения по договора, включително е заплатило всички дължими възнаграждения на ищеца.

Ответникът твърди, че е извършвал своевременно и в пълен размер плащанията, съобразно уговореното между страните, като не съществуват неизплатени или просрочени суми по договора.

По изложените съображения моли се съда да отхвърли претенцията.

2

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор относно обстоятелствата, че същите са сключили договор за професионален волейболен състезател **.**.****г., съгласно който нетното трудово възнаграждение на ищеца е уговорено в размер на 6,666 лева на месец за целия период на договора.

Тези обстоятелства се установяват и от приложения по делото договор от **.**.****.2024 г., сключен между страните по делото на основание чл. 77 от Закона за физическото възпитание и спорта. В същия е предвидено, че състезателят предоставя на клуба своите състезателни права и се задължава да участва в тренировъчната и състезателната дейност на представителния отбор по волейбол на клуба срещу заплащане на месечно възнаграждение и допълнителни финансови бонуси, уредени в договора. Предвидено е, че за упражняване на тренировъчна и състезателна дейност в клуба последният се задължава да заплати на състезателя обща сума в размер на 80 000 лева, която сума е разделена на 12 равни нетни възнаграждение в размер на по 6 666,66 лева на месец за периода и в сроковете, договорени между страните в договора, което клубът се задължава да заплаща в брой или по банков път не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи. Уговорено между страните е, че договорът се сключва за срок от 12 месеца и влиза в сила от датата на подписването му.

В договора още е предвидено, че в случай, че между страните бъде сключен отделен трудов договор, то посоченото в настоящия договор възнаграждение автоматично се намалява с посоченото трудово възнаграждение в трудовия договор.

По делото е представен и Трудов договор № ** от **.**.****г., видно от който между ищеца и ответника е сключен договор, съгласно който клубът възлага, а състезателят се задължава да упражнява състезателните си права в Сдружесние велейболен клуб Дея спорт. Съгласно договора Н. е назначен на длъжността професионален спортист – волейболист, считано от **.**.****г., като възнаграждението, което страните са договорили възлиза на сумата от 1000 лв., представляваща основан месечна работна заплата.

По делото е представено извлечение от банкови трансакции, видно от които дружеството е заплащало ежемесечно в периода от 03.02.2024г. до 27.08.2025г. различни суми на ищеца. Като основание на плащанията е посочвано заплата и месецът, за който е дължима заплатата.

Представени са протоколи от състезателната **** - ****г., видно от които ищецът е участвал във всички мачове на клуба.

Видно от представено от ответника преводно нареждане, на 07.08.2024г.. по сметка на ищеца, разкрита в ******** Банк е преведена сумата от ********, като наредител е лицето М. К. М. В документа липсва основание за извършеното плащане.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че е приел процесния договор като трудов такъв, доколкото същият съдържа основните, съществени елементи на трудовия договор - уговореният предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или свършване на определена работа, а включва полагането на труд, уговорена е организацията, при която ще се полага труда, както и че за срока на действие на договора многократно ще се осъществява уговорената дейност. Спазена е и изискуемата от закона форма, доколкото договорът е писмен. В този смисъл са разясненията, дадени с постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 90/09.02.2026 г. по гр. д. № 4720/2024 г., IV г. о. на ВКС, както и в Определение № 3172/19.06.2025 г. по гр. д. № 1408/2025 г., III г. о. на ВКС.

Ето защо и при така постигнатите между страните уговорки настоящият състав намира, че между ищеца Н. Н. и ответника Сдружение „Волейболен клуб Дея спорт“ е възникнало трудово правоотношение, по силата на който за целия период на договора от от **.**.****г. до **.**.****г., дружеството е дължало нетно трудово възнаграждение в общ размер на 80 000 лв., разделено на равни месечни вноски от по 6 666 лв., платими до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи.

При така предявените претенции в тежест на ищцата беше да установи наличието на валидно възникнало трудово правоотношение с ответното дружество, по което в периода от **.**.****г. до **.**.****г. е полагал реално труд; размера на дължимото трудово възнаграждение, както и настъпване на падежа на вземанията. В тежест на ответника бе да докаже, че е заплатил дължимите на ищеца трудови възнаграждения в договорения срок.

По делото е представен Трудов договор № ** от **.**.****г., съгласно който клубът възлага, а състезателят се задължава да упражнява състезателните си права в Сдружесние велейболен клуб Дея спорт, считано от **.**.****г., като възнаграждението, което страните са договорили възлиза на сумата от 1000 лв. (бруто).

Предвид горното и съобразно договореното между страните в чл. 4.1 от процесния договор от **.**.****г. следва да се приеме, че възнаграждението от 6 666 лв., следва да бъде автоматично намалено с възнаграждението по сключения трудов договор от **.**.****г. Респективно следва да се приеме, че от **.**.****г. предвиденото възнаграждение от 6 666 лв. следва да бъде редуцирано с нетното възнаграждение по сключения трудов договор, което възлиза на 775,98 лв. Предвид това за процесния период от **.**.****г. до **.**.****г. следва да се приеме, че ответникът е дължал на ищеца възнаграждение по договора от **.**.****г. в общ размер на 73396,17 лв., като след **.**.****г. възнаграждението му е възлизало на сумата от 6278,01 лв. нето.

По делото са представени доказателства за заплатени от ответното дружество по сметка на ищеца трудови възнаграждения за периода от месец декември 2023г. до месец март 2025г. Тъй като ищецът е претендирал 4 незаплатено възнаграждение за периода от **.**.****г. до **.**.****г., то посочените плащания следва да се съобразят само до **.**.****г. От представените доказателства е видно, че за месеците от декември 2023г. до средата на май 2024г. дружеството е заплатило на ищеца сума в общ размер на 3 491,91 лв. (като съдът приема, че за възнаграждението за месец май 2024г. следва да се съобрази, че същото следва да се раздели на две, доколкото претенцията е до **.**.****г.). Тоест при така събраните доказателства следва да се приеме, че дължимото възнаграждение по процесния договор и за процесни период е в размер на 73396,17 лв., от които са заплатени суми в общ размер на 3 491,91 лв., а дължима е останала разликата от 69 904,26 лв.

Ищецът не твърди, че не е получавал никакви плащания по договора си от **.**.****г., а напротив, твърди, че неплатени са останали суми в общ размер на 6 588.26 евро, тоест по-малко от гореустановения общ размер на задълженията по договора. При това положение ответното дружество следваше да ангажира доказателства, въз основа на които да се приеме, че работодателят е погасил задълженията си към своя служител и ищец в производството. Такива доказателства обаче не бяха ангажирани. Ответникът е депозирал платежно нареждане, от което е видно, че на 07.08.2024г. по сметка на Н. Н., разкрита в ******** Банк, е преведена сумата от ********, като наредител е лицето М. К. М. В документа липсва основание за извършеното плащане. При така ангажираното доказателства съдът приема, че това плащане по никакъв начин не би могло с категоричност да се отнесе към процесните вземания, доколкото от платежния документ не може да се извлече волята на наредителя за извършване на плащането. Нещо повече, лицето М. К. М. не е страна в настоящия процес и няма данни дали изобщо е свързан със страните по делото.