Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 281 от 23.11.2023, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 551/2023
Вид
Решение № 281
Подписан
23.11.2023
В сила
02.10.2025
Състав
Борислав Любомиров Чернев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Елин Пелин, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100551 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба, в която ищецът твърди, че на

13.09.2021 г. е сключил Трудов договор № 481 с ответника „...." ЕООД за изпълнение на длъжността „Търговски директор", като постъпил на работа на 04.10.2021 г.. На 27.03.2023 г. от действащия Управител на „...." ЕООД, му било връчено Предизвестие за прекратяване на трудовия договор № 481/13.09.2021 по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, на основание Заповед № 86/23.03.2023 г. издадена от предходния управител на дружеството за промени в Щатното разписание на длъжностите в дружеството, чрез съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „Търговски директор", 1 (една) щатна бройка, както и Заповед № 87/27.03.2023 г. издадена от настоящия управител г-н И.И.И., за прекратяване на трудов договор № 481/13.09.2021 г. считано от 27.03.23 г; (последен работен ден), на основание посочените заповеди и Предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.

328, ал.

1 т.

2 от

Кодекса на труда.

Въведени са с исковата молба съображения за недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на работодателя.

Ищецът твърди, че е връчил на ответника писмен отговор, с който изр ази л несъгласие, както по отношение на предложената дата на прекратяване на трудовото правоотношение, така и по отношение на размера на предложеното от работодателя обезщетение, като поискал те да бъдат променени.

Твърди се, че ищецът принудителното е бил отстранен от работните помещения на дружеството, за което не са били налице законовите 1 предпоставки по чл. 199 от КТ, и принудителното отнемане на служебните ресурси, а именно служебни лаптоп, мобилен телефон, автомобил и карта за зареждане с гориво се явявали компоненти на трудовото възнаграждение на ищеца съгласно т. 5.2. на трудовия договор, с което се демонстрирало ясно и недвусмислено решимост на дружеството, чрез управителя да възпрепятства правото на ищеца да осъществява трудовата си дейност, както и да накърни професионалната и лична репутация пред останалите служители на компанията и нейните клиенти, с които осъществявал ежедневни служебни контакти при изпълнение на трудовите си задължения ищеца.

Ищецът твърди, че е представил на работодателя кандидатурата си да бъде назначен за Управител на дружеството, като представил и подробен отчет за дейността, включително, и по отношение на установени от ищеца оперативни пропуски и недостатъци, както и търговски и оперативен план за развитие на компанията.

Ищецът твърди, че „...." ЕООД, действащо чрез своя законен представител В.Т.М., в качеството му на Управител на дружеството до 24.03.2023 г. и г-н И.И.И., в качеството му на Управител на дружеството считано от дата 24.03.2023 г., е предприело в периода 23.02.2023 г. 27.03.2023 г. последователни, преднамерени и целенасочени действия имащи единствена субективна цел, да бъде прекратено трудовото правоотношение конкретно с ищеца и да бъда незабавно отстранен от длъжността „Търговски директор".

Въведени са с ИМ съображения за евентуално неспазване от страна на дружеството- ответник на законови разпоредби, нормативни предписания, вътрешно-нормативни актове и добрите бизнес практики за извършване на процесната промяна в щатното разписание.

Иска се съдът да постанови решение, с което съдът да признае на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 87/27.03.2023 г. на Управителя на ответното дружество „...." ЕООД, с ЕИК .... с която трудовото правоотношение прекратено на осн. чл.

328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 27.03.2023 г. / последен работен ден / за незаконно и да го отмени.

Да отмени издадената Заповед № 86/23.03.2023 за промени в щатното разписание чрез съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „Търговски директор".

Да възстанови ищеца на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди уволнението работа на длъжността „Търговски директор" в „...." ЕООД, с ЕИК ... .

Да осъди на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ „...." ЕООД, с ЕИК .... да заплати на ищеца по банкова сметка с IB AN BG02UNCR7630107689.., при „Уни Кредит Булбанк" АД, обезщетение за времето на оставане без работа, което в размер на 30 166.10 лева, дължимо за периода 28.03.23г. до 27.09.2023г., заедно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на задължението/ съгласно уточняваща молба на ищеца от 17.07.2023г./.

2

Намира исковата молба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Приема, че възраженията на ищеца се основават на недобросъвестно действие на управителя на АМБ, с което е нарушен принципа на чл. 8 ал. 1 от КТ, както и на злоупотреба с право при прекратяване на трудовия договор чрез съкращаване на щата.

Ответникът счита, че поради липса на достатъчно информация или съзнателно, ищецът неправилно интерпретира поредица от действия по реорганизация и оптимизация на дейността, предприети от ответника чрез неговия управител, като „недобросъвестни" и „злоупотреба с право". В тази връзка с отговора се твърди , че настоящият собственик на АМБ - Група ..., чрез дъщерното си дружество ... .. Нидерландия (за краткост „Група ...") е придобил собствеността върху дружеството през м. Февруари 2019 г., откогато последователно работи за внедряване на стандартите си на глобален бизнес лидер в областта на съхраняването, защитата и управлението на документи и информация, и за подобряване на организацията и резултатите от дейността, които за последните три приключени и одитирани години (2019 - 2021) отчитат сравнително постоянни приходи и намаляваща печалба

Твърди се, че, това се постига чрез подходящо управление на персонала и мерки за повишаване на продажбите и оптимизация на разходите.

Твърди се, че за периода 14.04.2019 г. - 30.04.2020 г. управлението на АМБ е възлагано на множество управители, като собственикът на АМБ още от 2020 г. правел непрекъснати опити за оптимизация на управлението чрез назначаване на управител с търговския опит и професионална квалификация пред същите качества в областта на финансите.

Твърди се, че през м. ноември 2022 г. група ... е започнала подготовка за планирани промени, в това число чрез смяна на управителя В.М. и замяната му с нов и с подписването на договор за управление с нов управител с търговска специализация, длъжността „Търговски директор" станала ненужна за АМБ и открита за съкращение.

Твърди се, че на 23.02.2023 г., в съответствие с политиката на Група ... да приоритизира взаимното съгласие и справедливата финансова компенсация като способ за решаване на трудови въпроси, на всички служители от отдел „Продажби", в т.ч. и на ищеца и на служителя Р.И. на длъжност „Експерт Бизнес Развитие", било направено аналогично предложение по реда на чл. 331 от КТ за прекратяване на трудовите правоотношения срещу обезщетение от 4 брутни трудови възнаграждения.

Служителят И. отказал конкретно предложение, като поискал подобряването му и в последствие трудовото правоотношение било прекратено между тези две страни по взаимно съгласие по реда на чл. 331 от КТ срещу обезщетение за този служител в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Ищецът също направил възражение по първоначалното предложение на работодателя и поискал прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение от 20 брутни трудови възнаграждения, на което работодателят възразил, като 3 абсолютно неприемливо поради прекомерност и необоснованост.

Ответникът намира за несъстоятелни твърденията на ищеца за преднамерени, еднолични и незаконосъобразни действия на управителя В.М., целящи да увредят неговия интерес от продължаващо му трудово правоотношение, лишаване от възможност за защита пред встъпващия в длъжност нов управител и поставяне в ситуация да изпълни вече издадена заповед за съкращаване на щата.

На ищеца било известно, че именно регионалното ръководство на група ... отговаря за подбора на мениджърския екип, което изключвало липса на координирани предварително действия от страна на управителя .

Оспорва твърдението на ищеца, че заповедта за съкращаване на щата била издадена от управителя Вл.. в състояние на силни негативни емоции, свързани със собственото му предстоящо освобождаване.

Оспорва се твърдението с исковата молба, че и щецът неправилно интерпретирал провеждането на законоустановена процедура за установяване на нарушение на трудовата дисциплина като част от последователни, преднамерени и целенасочени действия имащи единствена субективна цел да бъде прекратено трудовото правоотношение именно с ищеца. В тази връзка се твърди, че в писмени обяснения, предоставени на работодателя в отговор на покана по чл. 193, ал. 1 от КТ ищецът е потвърдил, че точно в този момент без предварително разрешение или уведомление до работодателя е извършил констатирани вече от служители по сигурността на Група ... действия по прехвърляне на файлове със служебна информация от служебната към личната електронна поща на ищеца, като конкретизирал и засегнатата информация и изложил мотивите си, които варирали от такива със служебен характер до чисто лични. Твърди се , че в писмените обяснения до работодателя ищецът е поел безусловен ангажимент да се въздържа от такива действия в бъдеще. Проверката потвърдила извършеното нарушение на сигурността, което се явявало и нарушение на трудовата дисциплина, за което на база доклад за констатациите дисциплинарното производство приключило със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка".

С отоговора по чл.131 ГПК се прави възражение, че хипотезата на чл. 199 от КТ, която ищецът визирал в исковата молба, била неотносима към възникналия казус, тъй като в случая бил констатиран риск за сигурността, при което временното спиране на достъпа на служителя до служебните активи до извършване на проверка и изясняване на обстоятелствата било мотивирано от характера на разследваното нарушение и в този период служителят е получавал трудовото си възнаграждение. В последна връзка ответникът сочи, че дейността на дружеството е съхранение и управление на информация на хартиен или електронен носител на клиенти (архивите на банки, застрахователни дружества, лечебни заведения, телекомуникационни дружества, лизингови компании, и т.н.), което изискващо максимални мерки за сигурност по отношение на помещенията и ангажирания персонал, както и заложени контроли за спазването на политиките и процедурите за сигурност, възложени на специализирано звено 4 по сигурността на Група ..., което се намирало извън територията на страната ни. В този смисъл прекратяването на достъпа до служебните активи на ищеца логически целяло превенция срещу извършване на следващи действия от същия характер или манипулиране на доказателства до приключване на проверката, а не „накърняване професионална и лична репутация на ищеца пред останалите служители на компанията и нейните клиенти".

Поддържа се с отговора, че конкретното и изчерпателно посочване от работодателя на установеното нарушение и последиците, които то би могло да има, ако бъде потвърдено, осигурява спазване на изискванията на чл. 193 от КТ, като добросъвестно гарантира правото на работникна/служителя да бъде максимално информиран за възможните последици / в т.ч. и най- тежки/, за да се защити по най-добрия начин.

Ответникът твърди, че е разполагал с възможността да прекрати трудовото правоотношение с ищеца по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ, но не се е възползвал от нея, тъй като с назначаването на управител със специализация в търговия/продажби отпаднала нуждата функционално и финансово от позиция „Търговски директор".

Прави си възражение относно твърдението на ищеца, че не му е била връчена длъжностна характеристика, като в трудовия си договор на две места декларирал противното.

Ответникът прави възражение, че не е следвало да бъде извършван подбор, доколкото се съкращавала единствена щатна бройка за длъжността „Търговски директор“ и за работодателя не е съществувало задължение да прави подбор или предложение към работника /служителя.