Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 02.05.2023, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 426/2022
Вид
Решение № 105
Подписан
02.05.2023
В сила
18.05.2023
Състав
Иван Йорданов Филчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 2 ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Сандански, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20221250200426 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Х. М., ЕГН**********, с постоянен адрес в село град Сандански, улица „***“ №*** против наказателно постановление /НП/ № ***г. на

Началник РУ Сандански, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание Наредба№Iз-2539 на МВР са отнети 10 /десет/ контролни точки.

В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с упълномощен представител. Двамата поддържат жалбата, жалбоподателя дава обяснения. В хода на съдебните прения представителя иска отмяна на НП поради изтекла предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на административно наказателна отговорност.

Жалбоподателя иска отмяна на НП. Претендира разноски.

АНО, редовно призован не се явява, на изпраща представител.

За ТО Сандански, редовно уведомени представител не се явява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Административно – наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение бл.№498075 от 16.08.2018г.

Въз основа на АУАН и постановление на прокурор от РП Сандански от 14.09.2018г. за отказ да се образува наказателно производство Началникът на РУ Сандански издал и процесното 1

НП № *** на ***г.

От представената административно наказателна преписка е видно, че НП е връчена на жалбоподателя на 31.08.2022г., като липсват данни преди това да е правен опит за връчването му. Жалбата е депозирана в РУ Сандански на 07.09.2022г. поради което същата е в срок.

При така установеното, съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в срок от легитимирано лице. Същата е и основателна по следните съображения:

Извършвайки служебна проверка на законосъобразността на НП, както и на акта въз основа на който е издадено, съобразно правомощията си в това производство, съдът обсъди актовете първо от формална /процесуалноправна/ страна.

В настоящата съдебна фаза на административно наказателното производство, образувано по АУАН бл. № *** от ***г. , съдът констатира настъпване на обстоятелство, изключващо отговорността, поради изтекла абсолютна давност за административно наказателното преследване.

Институтът на давността, предмет на уредба в ЗАНН, съгласно чл. 34 респ.чл. 82, касае хипотези, относими към фазата, развиваща се пред административно наказващия орган, с предвидени давностни срокове, с изтичане на които производство не се образува или образуваното се прекратява и давността за изпълнение на административни наказания - чл.

82 от ЗАНН.

В този смисъл в специалния закон, не се съдържат разпоредби относно погасяване на наказателното преследване за административни нарушения по давност.

Поради това и доколкото давността по правни последици е обстоятелство изключващо отговорността, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите на общия наказателен закон - НК, конкретно чл. 80, вр. чл. 79 и чл. 81 от НК.

Правната уредба, изведена от тях, предвижда давностните срокове, изключващи и погасяващи наказателното преследване, ако не е възбудено в указаните времеви периоди, начинът и началната дата на броенето им, спирането и прекъсването й, като в чл. 81, ал. 3 от НК е установен общия принцип, че независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, когато е изтекъл срок надвишаващ с ½ съответния давностен срок, определен в някоя от хипотезите на чл. 80, ал. 1 от НК. Това е т.нар. абсолютен давностен срок, който погасява правомощието за приложение на наказателната репресия за извършено престъпление, във всички случаи, обвързващ и съдебната инстанция, пред която е висящо наказателното производство за деянието, при констатиране настъпването на крайната дата на давностния срок, да прекрати същото, на основание чл.

24,ал. 1, т. 3 от НК.

В частност, за деяния за които се предвижда наказание по-леко от лишаване от свобода, т.е. и глоба или др., определеният съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5/редакция след изм.ДВ бр.26/10г/, вр. чл. 81, ал. 3 от НК, абсолютен давностен срок е четири години и шест месеца, доколкото давността, предвидена в чл.81, ал.1, т.5 е в размер на три години.

Приложимият закон относно продължителността на срока е чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като давността е материалноправен институт, по аргумент от чл. 2 от НК, е този, който в сила към датата на извършване на деянието.

Допълнителен, косвен аргумент в подкрепа на изложеното разбиране, за приложение общият институт на абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК и за хипотезите на административни нарушения, респ. в административно наказателното производство, доколкото не се дерогира пряко от специалната норма на чл. 34 ЗАНН, следва и от правната логика, да не се поставя в по-тежко /неблагоприятно/ положение извършителят на нарушение, от лицата - извършители престъпление, до който резултат безспорно би се стигнало, ако се приеме обратното становище.

Сходни съображения е имал повод да изложи ВС в ПП 7/85г, което е със задължителен характер и обвързващо съдебните инстанции, макар и за др. случай.

2

В настоящия казус се касае за административно нарушение, извършено на 16.08.2018г., санкционирано с НП №18-0339-001393 от 26.09.2018г., което не е влязло в сила, поради обжалването му. Т.е. налице е висящо административно наказателно производство.

След като е така, в контекста на изложените разяснения, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията си действаща към датата на деянието/след изм.ДВ бр.26/10г/ вр. чл. 11 от ЗАНН, осъщественото административно нарушение се погасява с давност три години.

Посочената редакция на материалния наказателен закон е приложима по аргумент от чл. 3, ал. 1 ЗАНН.

В настоящия казус деянието е извършено на *** г., тогава е и установено, като последното действие на административно наказващите органи по ангажиране на административно наказателна отговорност е издаването на обжалваното НП на ***г. От тази дата предвидения тригодишен срок съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 26.09.2021г., като липсват доказателства за каквито и да е действия от страна на административно наказващите органи по предприемане на действия, които до спират или прекратяват изтичането на срока на погасителната давност. Нещо повече, дори и при такива действия, предвидения срок за т.н. абсолютна давност от четири години и шест месеца също е изтекъл преди постановяване на настоящото решение – на 15.02.2023г.

Съобразявайки правните последици на погасителната давност – да изключва отговорността, поради отпадане правомощието за наказателното преследване, за каквото се счита и административно наказателното обвинение, включая правомощието на Държавата да възбуди административно наказателен процес срещу дееца и му наложи административно наказание, съдът приема, че на 26.09.2021г/денят следващ последния ден от срока на давността след издаване на НП, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК/, административно наказателната отговорност на жалбоподателя е била вече погасена.

Тъй като за давността се следи служебно, изрично възражение и е релевирано от жалбоподателя, с оглед направения извод за изтичане на три години от датата на последното действие на органите, насочено към реализиране на отговорността, настоящото административно наказателно производство се явява незаконосъобразно и недопустимо.

При констатирана изтекла погасителна давност, за извършеното административно нарушение, поради погасяване на административно наказателното преследване, следва да бъде отменено обжалваното НП, а производството по делото –прекратено, на основание чл.

344, т. 4 НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

По повод претенциите за разноски:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, по делото са представени доказателства договор за правна помощ , съгласно който жалбоподателя е заплатил за ползването на услугите на защитника си сумата от 400 лева. С оглед изхода от производството и предвид размера на претендираното възнаграждение – минималния съгласно тарифата за адвокатски възнаграждения – съдът намира, че въззиваемата страна в лицето на ОД наМВР Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за ангажирането на един защитник в производството в размер на 400 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 от ЗАНН, във вр. чл. 11 от ЗАНН във вр. чл. 80 ал. 1 т. 5, чл. 81 ал. 3 и чл. 2 ал. 2 от НК и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № ***/***г. на Началник РУ Сандански, с което на Н. Х. М., ЕГН**********, с постоянен адрес в село град Сандански, улица „***“ №*** за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване 3 от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание Наредба№Iз-2539 на МВР са отнети 10 /десет/ контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР Благоевград, да заплати на Н. Х. М., ЕГН**********, с постоянен адрес в село град Сандански, улица „***“ №*** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, за направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

4