Определение № 67 от 30.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Кюстендил, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500014 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 229/08.01.2025 г., подадена от В. М. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. Дупница, ул. „Яне Сандански“ № 4, ет. 1, чрез пълномощника адв. И.

П. от САК, със съдебен адрес гр. София ***, ул. „Иван Вазов“ № 21Б, ет. 3, ап. 5, Адвокатска кантора Байчева и Илиев, насочена срещу определение №32/08.01.2025 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 2784/2024 г. по описа на същия съд, с което районният съд е оставил без уважение искането на В. Т. за назначаване на съдебномедицинска психиатрична експертиза при условията на чл. 207 ГПК.

Частната жалбоподателка релевира доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Аргументира искането си за назначаване на експертизата с оглед характера на предявения иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени й в резултат действия на ответницата, за установяване на които твърдени вреди в производството са допустими както свидетелски показания, така и съдебномедицинска експертиза. Обосновава се, че искането за назначаване на експертиза е заявено при условията на чл. 207 ГПК с оглед обстоятелството, че на ищцата предстояла планирана за 28.01.2025г. операция, и извършването на прегледа и анализ на психичното й състояние от вещото лице след тази процедура, би довело до вероятно недостатъчно обективни данни и различни експертни изводи, спрямо настоящото й психо-емоционално състояние. Моли за отмяна на обжалваното определение и допускане на основание чл. 207 вр. чл. 195 ГПК на съдебно-медицинска психиатрична експертиза по поставените в исковата молба въпроси.

Постъпила е и втора частна жалба вх. № 965/24.01.2025 г. от *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН ***, и двете с постоянен адрес в гр. Дупница, ул. „Яне Сандански“ № 4, чрез пълномощника адв. *** от АК – Кюстендил, насочена срещу определение № 1505/18.12.2024 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 2784/2024 г. по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение чрез налагане запор на банковите сметки на *** и *** за сумите до *** лв. в посочени банки.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред КнРС е образувано по искова молба от 16.12.2024 г. на В. М. Т. чрез пълномощника адв. И. П. от САК, срещу *** и ***, с която са предявени субективно и 1 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с искане за осъждане на ответниците, при условия на разделност, да заплатят на ищцата, както следва – ответницата *** да й заплати сумата *** лв., представляваща частично заведен иск от пълния размер на иска в общ размер *** лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, и ответницата *** да й заплати сумата *** лв., представляваща частично заведен иск от пълния размер на иска в общ размер *** лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.

С исковата молба са заявени доказателствени искания – за приемане на писмени доказателства; за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане с показанията на които да се установяват извършените от ответниците вредоносни действия и изказани думи и характера и вида на претърпените от ищцата болки и страдания; за назначаване на съдебномедицинска психиатрична експертиза при условията на чл. 207, вр. чл. 195 ГПК с поставени въпроси, което искане е обосновано с насрочена за 28.01.2025г. операция на ищцата, и извършването на прегледа и анализ на психичното й състояние от вещото лице след тази процедура, би довело до вероятно недостатъчно обективни данни и различни експертни изводи, спрямо настоящото й психо-емоционално състояние.

Същевременно с исковата молба е заявено и искане с правно основание чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявените искови претенции чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на всяка от ответниците до размера на претендираната от всяка от тях сума – *** лв.

С определение № 1505/18.12.2024 г. , постановено по гр.д. № 2784/2024 г., Дупнишкият районен съд е уважил молбата за допускане на обезпечение чрез налагане на запор на банковите сметки на двете ответници за сумите до *** лв. в посочените търговски банки, при условие на внасяне на гаранция в размер на *** лв. Издадена е обезпечителна заповед от 18.12.2024 г. в полза на ищцата.

На 07.01.2025г. по делото е постъпила молба от ищцата, с която повторно се поддържа искането за назначаване на СМПЕ при условията на чл. 207 ГПК.

С определение № 32/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2784/2024 г., районният съд е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно-медицинска психиатрична експертиза по чл. 207 ГПК. Решаващият състав е обосновал отказа си, с обстоятелството, че е уважена молбата за обезпечение чрез налагане на запор по сметки на ответниците, същевременно състоянието на ищцата от действия на ответниците може да се установи и със свидетелски показания.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

По частна жалба вх. № 229/08.01.2025 г.

При служебна проверка за допустимост на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване акт - разпореждане, преграждащо развитието на делото, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.

Разгледана по същество, жалбата с правно основание чл. 208, ал. 3 ГПК е неоснователна, поради следните съображения:

2

Съгласно чл. 207 ГПК когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. От анализа на правната норма следва извод, че обезпечаване на доказателства може да се иска както по вече предявен иск, така и при бъдещ такъв. За да се извърши предварително събиране на доказателства, цитираната правна норма изисква също така наличие на опасност доказателството да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, като опасността трябва да е реална такава, която да е породена от реално съществуващи предпоставки, чието наличие пък трябва да е обосновано от молителя.

Обезпечението на доказателствени средства е предварително развиваща се фаза на предстоящ или висящ исков процес, поради което и производството по реда на чл. 207 и сл.

ГПК трябва да се развие съобразно общите искови правила - арг. чл. 208, ал. 6 ГПК. По принцип могат да се обезпечават всички доказателствени средства, тъй като спрямо всички тях може да възникне нужда от обезпечение. Като способ за предварително събиране на доказателства, обезпечението по чл. 207 ГПК е предназначено да осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране.

В конкретния случай не е налице твърдение в молбата за възможност ответните страни да осуетят събирането на исканото доказателство, нито пък се установява обективен фактор, който би допринесъл за наличие на опасност от изгубване или невъзможност за събиране на съответните доказателства.

Действително, твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, може да се установят в процеса и чрез събиране на гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетели, като в рамките на процеса и при необходимост, е допустимо допълнително да бъде назначена съдебно – психиатрична експертиза за изясняване на тези обстоятелства. Назначаването на тази експертиза, обаче, не е действие, което може да се определи като спешно, доколкото е възможно вещото лице да изследва релевантните обстоятелства за предходен период, и на един по-късен етап, както и на база събрани писмени и гласни доказателства.

Ето защо обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

По частна жалба с вх. № 965/24.01.2025 г.

Съдът, извършвайки преценка относно допустимостта и редовността на жалбата установи, че същата изхожда от надлежна страна в процеса. В конкретния случай, обаче, съдът не може да извърши правилна преценка относно допустимостта на частната жалба и по-конкретно на това дали тя е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок предвид липсата на доказателства за това. Към жалбата липсват приложени доказателства, удостоверяващи датата, на която на частните жалбоподатели е било връчено от съдебния изпълнител съобщението за наложената обезпечителна мярка, доколкото от този момент започва да тече едноседмичният срок за обжалване на акта.

Същевременно, при проверка редовността на частната жалба, съдът установи, че същата не отговаря на изискванията на ГПК, с оглед на което следва да бъдат дадени указания за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 261, т. 4 вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК, като се представят доказателства за заплатена по сметка на Окръжен съд Кюстендил държавна такса в размер на 15.00 лв., определена съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /обн. ДВ бр.22/2008 г/.

Не е изпълнена и процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК и препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Действията по отстраняване на констатираните нередовности, с оглед разпоредбата на чл. 262 от ГПК, са от компетентността на първоинстанционния съд, чийто акт е обжалван.

Частната жалба се явява преждевременно изпратена на ОС - Кюстендил, поради което производството по делото в частта относно депозираната частна жалба с вх. № 965/24.01.2025г. следва да бъде прекратено, а делото върнато на Районен съд - Дупница, за 3 надлежно администриране, съобразно мотивите на настоящото определение, като в случай на редовност същата да бъде изпратена на КнОС за произнасяне в отделно производство.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 32/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2784/2024 г по описа на Районен съд – Дупница.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 14/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил в частта му по депозираната частна жалба вх. № 965/24.01.2025 г., насочена срещу определение № 1505/18.12.2024 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 2784/2024 г. по описа на същия съд, и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд - Дупница за отстраняване на констатираните нередовности и надлежно администриране на частната жалба с вх. № 965/24.01.2025 г., съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4