Решение № 2399 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2399 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100503047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по Въззивна жалба с вх. № 249201/16.11.2022 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, областно управление София - ответник по гр. дело № 57835/2021 г., Софийски районен съд, 45 състав срещу постановеното по него решение от 01.11.2022 г., с което е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца „ЗАД А.“ АД сумата в размер на 401,71 лв., ведно със законната лихва от 03.06.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателно изплащане, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС и злополуки", застрахователна полица № 0306X0159484 /28.10.2015 г., със срок на валидност 30.10.2015г. - 29.10.2016 г., по щета № 10015030136051, във връзка с пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 07.11.2015 г., около 14 часа, в гр.София, където л.а. марка „Ауди“, модел „А6“ с ДК № ******* движейки се от с.Чепинци към с. Казичене на моста над бул. „Ботевградско шосе“ попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка, в резултат на което са нанесени щети по л.а. „Ауди А6“ с ДК № *******. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца 650 лв. – разноски в заповедното и изпълнителни производства.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Същото било постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че в исковата молба не било посочено на кой километър е станало произшествието. Счита се, че представеният екземпляр от Протокол за ПТП № 1622723/07.11.2015 г. бил съставен в противоречие с чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК – бил непълен и неточен, не бил съставен след посещение на място. Твърди се, че приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма на произшествието и не е подписан от представител на въззивника, за да има доказателствена сила за неизгоден за него факт, признат извънсъдебно. Арументира се, че не е описан или посочен размерът на препятствието причина за настъпване на ПТП, както и неговото местонахождение. Излага доводи за липсата на снимков материал от 1 произшествието. Оспорва от приетата по делото САТЕ категорично да се установява механизма и причинно-следствената връзка. Липсвали данни за скоростта на движение.

Посочва, че ищцовото дружество не доказало да е извършена проверка водачът бил ли е под въздействието на алкохол или други, упойващи вещества, действал ли е умишлено, попада ли вредата в общите изключения от общите условия, когато застрахователят не изплаща обезщетение. Изразява се становище, че в описа на претенцията задължителните реквизити не били попълнени и не било извършено удостоверяване. Твърди се, че не са представени актуалните общи условия на застрахователя. Аргументира се, че щетата, за която е изплатено застрахователното обезщетение не е покрит застрахователен риск. Посочва, че не се установява дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинно-следствена връзка с това изпълнение. Потвърждава направеното възражение в първа инстанция за съпричиняване.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност да се намали обезщетението поради съпричиняване. Иска се присъждане на разноски, в частност на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Насрещната страна „ЗАД А.“ АД редовно уведомена на 02.02.2023 г., не подава отговор в законоустановения срок.

Производството по гр. дело № 57835/2021 г., Софийски районен съд, 45 състав е образувано по искова молба от 07.10.2021 г., подадена от „ЗАД А.“ АД, в която се твърди, че на 07.11.2015 г., в гр. София, на пътя между с. Чепинци и с. Казичене, в участъка, преминаващ над бул. „Ботевградско шосе“, водачът на л.а. марка „Ауди“, модел „А6“ попаднал на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно, представляващо дупка. От така състоялото се произшествие се получило увреждане на предна лява гума и съответните джанти на цитирания автомобил. За произшествието бил съставен Протокол № 1622723/07.11.2015 г. Между застрахователя и водача имало валидна застраховка "Каско на МПС и злополуки", застрахователна полица № 0306X0159484 /28.10.2015 г. На 07.11.2015 г. водачът на л.а. подал при застрахователя уведомлениедекларация за случилото се, по повод на което била образувана и преписка по щета № 10015030136051. Стойността за извозването на автомобила, неговото ремонтиране и положения във връзка с това труд възлизала на 391, 71 лв. Към тази сума са калкулирани и 10 лв. – ликвидационни разходи. Общата сума от 401, 71 лв. била изплатена на титуляра по застрахователната полица с платежно нареждане от 10.12.2015 г. В исковата молба е посочено, че отговорност за произшествието носел ответникът, тъй като той стопанисва републиканските пътища и на основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1 Закон за пътищата /ЗП/ негово било задължението да ги ремонтира.

Въз основа на изложеното е поискано възстановяване на изплатената вследствие произшествието сума в размер на 401, 71 лв., ведно със законна лихва от 03.06.2021 г.

/датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, областно управление София е оспорил исковата молба по основание и размер. Оспорил е: механизма на произшествието, причинно-следствената връзка; протокола за ПТП /механизмът на произшествието не бил описан ясно/ и възникването на валидно застрахователно правоотношение. Посочено е, че застрахователното събитие било изключен застрахователен риск, поради което не следвало ищецът да изплаща обезщетение. Направено е възражение за съпричиняване, както и правопогасяващо възражение за давност.

По делото е представена Комбинирана застрахователна полица № 0306Х0159484 за застраховка „Каско“ и „Злополука“, сключена между „Алекс 71“ ЕООД и „ЗАД А.“ АД по отношение на л.а. „Ауди А6“ с ДК № ******* с период на валидност 30.10.2015 г. – 29.10.2016 г. Според Протокол за ПТП № 1622723/07.11.2015 г. лекият автомобил се е движел по Околовръстен път с посока на движение от с. Чепинци към с. Казичене, когато в 2 участъка над бул. „Ботевградско шосе“ попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка.

В кориците на делото се съдържат и доказателства за заплатена вноска по застрахователната полица. Ищецът е представил и Общи условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“. В параграф III, т. 8 е посочено, че застраховката включва и частично увреждане на автомобила, конкретно т. 8.3. посочва, че повредата може да е от препятствия на пътното платно. Според пар. XII, чл. 58.2.2 застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя писмено в рамките на 24 часа.

Според представеното Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ с дата 07.11.2015 г. водачът на застрахования л.а. се е движел на околовръстен път посока Казичене, когато на моста над „Ботевградско шосе“ попаднал в серия от дупки, намиращи се в лявата пътна лента и се спукали двете леви гуми. Счупване имало и на двете леви джанти. В подробно описание на разходите за ремонт е посочено, че следвало да бъдат подменени двете леви гуми, като всяка от тях била на стойност от по 139, 45 лв. и да се използват тежести на стойност 8 лв. За труд се дължали 36 лв. В Транспортен лист № 014323/07.11.2015 г., издаден от „Бека Пътна помощ“ ЕООД е посочено, че стойността на транспортиране на л.а. „Ауди А6“ с ДК № *******, застрахован при „ЗАД А.“ АД е 33, 33 лв., а на товарен и разстоварване на л.а. от и на платформата е 10 лв. или общо 43, 33 лв. С разходен-касов ордер от 21.10.2016 г. били изплатени на А.Н.А. 339, 74 лв. по Щета № 10015030136051.

По делото е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, според чието заключение описания в исковата молба и приложените по делото документи механизъм на произшествието напълно съвпадал с нанесените на автомобила вреди.

Подмяната на увредените части от автомобила, заедно със стойността на положения труд е с паричен еквивалент от 497, 20 лв. В о.с.з. от 31.05.2022 г. вещото лице е посочило, че вредите биха могли да се получат и от сблъсък с бордюр и при преминаване през шахти.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение от 01.11.2022 г., в което и приел за доказано настъпването на произшествието по начина описан в исковата молба. Приел е, че вредите по превозното средство са в причинно-следствена връзка с инцидента. Заплатените пари за осъществени я ремонт отговарят на действителната стойност на отремонтираните части и положения труд, както и на разхода за ликвидационната преписка. Позовавайки се на Закона за пътищата и съобразявайки пътя на който е станало произшествието, съдът е приел, че отговорност за неговото обезопасяване носи ответникът. По тези мотиви го е осъдил да плати процесната сума.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм/ - в настоящият случай е приложима уредбата на гл.ІV на КЗ /отм./ предвид пар. 22 от ДР на КЗ, съобразно датата, на която е настъпило твърдяното застрахователно събитие – ПТП на 07.11.2015 г. В чл. 213, ал.1 КЗ /отм/ е уредено едно специално суброгационно право в 3 отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213, ал.1 КЗ/отм/ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 213, ал.1 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на АПИ и да поддържат в изправност републиканската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица. В случая АПИ носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им работа, във връзка със задълженията си по чл.30 от ЗП, като по реда на чл.154 ал.1 от ГПК ответникът не установи липсата на материалната си легитимация, поради направено възражение, че процесния пътен участък е част от общинска пътна мрежа, напротив, несъмнено се установява от описанието на местпроизшествието, че е част от републиканската пътна мрежа.