Определение № 37714 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37714 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110118032 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Не е налице нередовност на исковата молба, тъй като обстоятелствената й част съответна на формулирания петитум.

Към исковата молба ищецът е представил документи, които са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Обективираното в исковата молба доказателствено искане за задължаване на „Юробанк България“ АД да представи документи по делото по реда на чл. 192 ГПК, е направено под условие – в случай, че ответникът оспори получаването на сумата по процесния договор. Ето защо, с оглед липсата на оспорва от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне в тази насока. С аналогични мотиви, доколкото ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, съдът не дължи произнасяне и по искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза.

Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1445/2025 г. по описа на РС – Девня, поради което електронното заповедното производство следва да бъде присъединени към настоящото дела.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата, като писмени доказателства по делото.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото 2 броя дискове.

ПРИСЪЕДИНЯВА ч.гр.дело № 1445/2025 г. по описа на РС – Девня към настоящето 1 дело.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.12.2026 г. от 10:40 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по предявени от „Изи Финанс“ ЕООД срещу *** установителни искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1445/2025 г. по описа на РС – Девня.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.12.2024 г. между него и ответникът бил сключен договор при условията на ЗПФУР за предоставяне на кредит от разстояние № 519579. Твърди още, че сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл договор и ОУ за писмено потвърждаване. На посочения от клиента телефонен номер се осъществявал телефонен разговор с цел да потвърди устно волята си за сключване на договора. Разговорът се записвал, за което обстоятелство клиентът бил уведомяван. Поддържа се, че предоставения договор за кредит, общите условия и записът на устното му потвърждаване за сключване, са доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на ЕС и на Съвета от 23 юли 2014 г. Поддържа се още, че гореописаната процедура е извършена и при сключване на процесния договор с ответника, в резултат на което му е отпуснат кредит в размер на 255,65 евро /500,00 лева/ – главница, преведена по посочен от ответника начин – по банкова сметка с титуляр ответника в Юробанк България АД. Ищецът твърди, главницата следвало да бъде върната на 29 вноски в размер на 8,52 евро /16,67 лева/ и 30-та последна вноска в размер на 8,47 евро /16,57 лева/, за периода от 03.01.2025 г. до 23.05.2027 г. Поддържа, че през периода от 03.01.2025 г. до 04.03.2025 г. ответникът е погасил само главница в размер на 25,56 евро /50,01 лева/, поради което в производството се претендират само вноските с настъпил падеж през периода от 03.04.2025 г. до 29.03.2026 г. на стойност 112,52 евро /220,09 лева/- главница по процесния договор Поддържа още, че съгласно чл.2, ал.1, т.3 от договора за кредит, страните уговорили и заплащане на договорна лихва при лихвен процент 40,15 %, поради което ищецът претендира и сумата от 18,95 евро /37,06 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2025 г. до 29.12.2025 г.

Поради неплащане от страна на ответника на дължимите суми, ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК, но ответникът подал възражение против издадената заповед, поради което обуславя правния си интерес от предявените в настоящото производство 2 искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от 112,52 евро /220,09 лева/, представляваща главница по Договор за кредит № 519579/04.12.2024 г. за периода от 03.04.2025 г. до 29.03.2026 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,95 евро /37,06 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2025 г. до 29.12.2025 г. Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорвам твърденията на ищеца относно сключен между страните Договор за предоставяне на кредит № 519579 от 04.12.2024г., но оспорва точния размер на претендираното вземане, както и действителността на отделни клаузи от договора, върху които ищецът основава претенцията си. Излагат се доводи, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на договора, последният само формално отговаря на установения в чл.19, ал.4 ЗПК максимум, като посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор. Излагат се доводи за нищожност на клаузата на чл.3 от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса „Ангажимент“ в размер на 33 % от размера на главницата, т.е. 165,00 лв., начислена и разсрочена за заплащане в първите вноски по кредита. На първо място се сочи, че уговорената такса представлява скрито възнаграждение за самото отпускане на кредита, а не заплащане на реално предоставена допълнителна услуга. Излага се, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът няма право да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а горепосочената такса „Ангажимент“ обективно е свързана именно с усвояването на кредита. На второ място се излагат доводи, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, доколкото предвижда заплащане на допълнителна сума в размер на цели 33 % от главницата, без да е ясно какво реално, обективно предоставяно от кредитора благо получава потребителят срещу нея. На последно място се излага, че клаузата е неравноправна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, доколкото предвижда задължение на потребителя за заплащане на необосновано висока сума, несъответстваща на реално предоставена услуга, а и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, доколкото не е индивидуално уговорена, а е част от едностранно изготвени от кредитора Общи условия, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе. По тези и останалите подробно изложени в отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в хода на производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по силата на сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 519579/04.12.2024 г., по 3 който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; размера на претендираните вземания за главница и лихва /поотделно/.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4