Решение № 3700 от 02.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3700 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100513011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от "УИННЪРС ГРУУП" ЕООД срещу Решение № 16185/28.08.2025 постановено по гр.д. № 47253/2024 по описа на СРС, 78 състав, с което е отхвърлен предявения от „Уиннърс грууп” ЕООД срещу „Лидерс Консулт“ ЕООД иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. представляваща неустойка по т. 3.3. от сключения между тях договор за закупуване на офис мебели, поддръжка на офис, оборудване, поставяне на маркетингови лога и послания, както и законна лихва от 30.04.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: СРС неправилно приел, че процесния договор е нищожен поради заобикаляне на чл. 127, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), тъй като ответникът никога не е твърдял или навеждал възражение, че договорът е нищожен на основание заобикаляне на КТ, респ. произнасянето на СРС по това основание е недопустимо по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като съдът не може да отхвърля иск по невъведено от ответника възражение. На следващо място се поддържа, че в случая е нарушен и материалния закон, тъй като договорът сключен през юли 2022 г. е между две 1 юридически лица, между които не могат да възникнат трудови правоотношения. Счита, че договорът от юли 2022 г. е сключен преди трудовия договор с физическото лице от декември 2022 г., поради което не може да бъде налице заобикаляне на закон. Твърди се и че не било установено, че договорът от юли 2022 г. и трудовият договор се препокриват или са свързани. Счита, че изводът на СРС, че договорът цели да задължи дружеството на служителя да обзаведе офис за нуждите на служителя по трудовото правоотношение, не се подкрепял от доказателствата и се опровергавал от самия договор, който е сключен между двете дружества с конкретна търговска цел. Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че не са налице основанията за дължимост на неустойката, тъй като в случая имало неизпълнение от страна на ответника- ищецът платил на ответника 20 000 лв. за обзавеждане и поддръжка на офис (т. 1.1 от Договора), а ответникът се е задължил да поддържа офис помещение за дейността си за срок не по-малък от 24 месеца (т. 2.2 от Договора). Договорът бил прекратен предсрочно от ответника на 21.03.2024 г., преди изтичането на 24-месечния срок. Навежда, че с предсрочното прекратяване ответникът не изпълнил основното си задължение по т. 2.2 да поддържа офиса поне 24 месеца и съгласно т. 3.3 от Договора, при прекратяване поради неизпълнение на задължение от ответника, той дължи неустойка в размер на 20 000 лв. или връщане на оборудването, като ищецът е избрал неустойката с покана от 19.04.2024 г.

Твърди се, че СРС неправилно приел, че неустоечната клауза, противоречи на добрите нрави, тъй като тази клаузата била уговорена в рамките на договорната свобода по чл.9 ЗЗД.

СРС неправилно приел и че с процесната клауза се достига до неоснователно обогатяване, тъй като за ответника оставало цялото закупено офис оборудване, а ищецът инвестирал средствата с цел 24-месечен период на продажби през този офис, което било осуетено.

Счита, че неустоечната клауза има както обезщетителна функция, така и обезпечителна функция, респ. неизпълнението на задължението по т. 2.2 е съществено за ищеца, поради което следва да се присъди пълния размер на неустойката. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от „ Лидерс Консулт“ ЕООД с която се моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба, като се излагат следните съображения: договорът за офис бил акцесорен по отношение на главния договор за партньорство и прекратяването на Договора за партньорство автоматично водело до прекратяване на акцесорния договор. Поддържа, че неустоечната клауза е обвързана с неизпълнение на задължение от страна на Партньора, а прекратяването на главния договор за партньорство е упражняване на потестативно право по главния договор, а не виновно неизпълнение по акцесорния договор. Счита че правото на едностранно прекратяване при неизпълнение е предвидено само за "Уиннърс Груп" ЕООД, а прекратяването по инициатива на ответника не може да се дължи на неизпълнение по смисъла на неустоечната клауза. Ответникът счита, че правилно СРС е приел за нищожна клаузата по т. 3.3., тъй като процесната неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна, санкционна функции и е представлява средство за неоснователно обогатяване на "Уиннърс Груп" ЕООД- неустойката била фиксирана в размер на цялата 2 предоставена целева сума от 20 000 лв. и е дължима за неизпълнение на което и да е задължение, колкото и незначително да е то, без разграничаване по форма или значение.

Счита, че неустоечната клауза приравнява несъизмерими хипотези, което противоречи на обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Поддържа, че неустоечната клауза предвижда възстановяване на цялата сума на ищеца от 20 000 лева, независимо от това че ответника е понесъл значителни разходи и е донесъл икономическа изгода на въззивника през периода на действие на договора. Навежда още, че неустойката е непропорционална. Поддържа се, че неустоечната клауза не отчита степента на изпълнение, тъй като договорът бил изпълняван добросъвестно през почти целия 24-месечен срок, а неустойка която не отчита степента на неизпълнение противоречи на добрите нрави. Прави се искане, в случай че въззивният съд приеме, че е налице валидно неустоечно задължение, и е налице основание за ангажиране на отговорността, неустойката да бъде намалена поради частично изпълнение на основание чл.92,ал.2, предложение второ ЗЗД, до размера от 994, 56 лева. В условията на евентуалност, ако съдът уважи вземането за неустойка, поддържа възражението за прихващане с насрещни вземания, придобити по договор за цесия (от 06.12.2024 г.) от К.Т., в общ размер на 16 256,59 лв. Моли съдът да потвърди обжалваното решение, в условията на евентуалност да намали неустойката до 994,56 лева, а в условията на пълна евентуалност да уважи възражението за прихващане в размер на 16 256,59 лв.

Постъпила е и частна жалба от „ Лидерс Консулт“ ЕООД срещу Определение № 42187/10.10.2025, с което е оставена без уважение молба вх. № 304274/17.09.2025 г. на ЛИДЕРС КОНСУЛТ, за изменение в частта на разноските на Решение постановено по гр.д.

№ 47253/2024 г. на СРС. В молбата се поддържа, че процесното определение е незаконосъобразно като поставновено в противоречие с процесуалния закон и задължителната практика на ВКС и се прави искане определението да бъде отменено, като в полза на „Лидерс Консулт" ЕООД, ЕИК 204988974 бъде присъдена и сумата от 2 235,71 с вкл. ДДС-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита, по отношение на възражението за прихващане.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като краен резултат по следните съображения:

Пред първата инстанция е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лв. представляваща неустойка по т. 3.3. по сключения между „Уиннърс грууп” ЕООД и „Лидерс Консулт“ ЕООД договор (с предходно наименование - “КП Финанс Консулт” ЕООД) за закупуване на офис мебели, поддръжка на офис, оборудване, поставяне на маркетингови лога и послания, както и законна лихва от 3

30.04.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже наличието на валидно уговорена неустоечна клауза, изпълнението на задълженията си по договора и настъпване на изискуемостта на вземането си.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че сключения между страните договор е нищожен, поради заобикаляне на закона, тъй като чрез него работодателят прехвърлял върху служителя (чрез негово дружество) законовото си задължение по чл. 127 от КТ да осигури работно място и нормални условия за труд. СРС е посочил, че с така сключения договор се нарушавали основни принципи на трудовото законодателство, тъй като договорът целял да задължи служителя сам да финансира и поддържа офиса, в който изпълнява задълженията си по трудово правоотношение. Прието е че дори да се приеме, че сключения договор е валиден, то той е акцесорен към основния договор за партньорство сключен с физическото лице К.Т. и тъй като основния договор за партньорство бил едностранно и безвиновно прекратен от Т. с предизвестие, акцесорния договор автоматично изгубил действието си и неустойка не се дължи. На следващо място СРС е приел, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата излизала извън присъщите си функции- клаузата на т.3.3 от договора предвиждала връщане на пълната сума при всяко, дори минимално или некачествено неизпълнение, без оглед на периода, в който договорът е бил изпълняван точно. Посочено е още, че договорът позволява ангажиране на отговорност дори при обективна невъзможност за изпълнение, което противоречи на принципа че без вина няма отговорност. СРС е приел и че клаузите от процесния договор са в полза на ищеца, който разполагал с лесни възможности за разваляне, докато за ответника не била предвидена реципрочна защита или неустойка при неизпълнение от ищеца. Посочено е също така, че предвидената опция ищецът да избере да получи собствеността върху оборудването вместо парична сума, създавала предпоставки за неоснователно обогатяване.

От фактическа страна по делото се установяват следните обстоятелства:

На 06.04.2020 г. между ищецът и К.Т. е бил сключен договор за партньорство по силата на който К.Т. се е задължила да осъществява срещу възнаграждение услуги, като насочва клиенти към ищеца за сключване на застраховки, предлагани от последния.

На неустановена дата през 2022 г. между ищецът и „Лидерс Консулт“ ЕООД (с предходно наименование - “КП Финанс Консулт” ЕООД), чийто едноличен собственик на капитала и управител е К.Т. се сключва ненаименован договор по силата на който ищецът се задължава еднократно да заплати на ответника сумата от 20 000 лева, която сума следва да бъде изразходвана целево за закупуване на офис мебели с цел подпомагане оборудването и административната организация на дейността на Партньора в офиса.

Съгласно т.2.2 от Договора ответникът се е задължил да поддържа офис помещение, в което да осъществява своята дейност за срок не по-малък от 24 (двадесет и четири) месеца, считано от датата на сключване на договора. Съгласно т.3.3 от Договора при прекратяване на 4 договора поради неизпълнение от ответника на негово задължение, последният дължи неустойка в размер на сумата по т.1.1 (20 000 лв.) или по преценка на ищецът предоставя в собственост на ищецът офис оборудването, закупено съгласно т.1.1, като ищецът следва да уведоми писмено Партньора за избора си. По делото не е спорно, че с платежно нареждане от 30.07.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сума от 20 000 лева. В преамбюла на договора е посочено, че между ищецът и представителя на ответника е сключен и действа договор за партньорство от 2022 г. и към момента на сключване на този договор представляващият ответника заема длъжността старши директор в работната структура на ищеца; че представляващият ответника желае да развива и разширява дейността по разпространение на финансови продукти, която осъществява съгласно Договора за партньорство с ищецът и в тази връзка ангажира и участието на ответника със сключването на договора.

Разпечатката съдържа 29 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa32a314-5812-4157-b1a1-426af2ec34f4