Решение № 643 от 25.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 6213/2026
- Вид
- Решение № 643
- Подписан
- 25.09.2026
- В сила
- 03.10.2026
- Състав
- Аделина Иванова
РЕШЕНИЕ
№ 643 гр. София, 25.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина И. при участието на секретаря Цветелина К. Златева в присъствието на прокурора С. Хр. Х. като разгледа докладваното от Аделина И. Частно наказателно дело № 20261100206213 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган на Реп.Австрия № ВНВR/923040017152/23 от 21.12.2023г. и влязло в законна сила на 17.01.2024г., за налагане на финансова санкция глоба в размер на 340 евро на лицето М. И. Г.
В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за финансова санкция спрямо Г., като в подкрепа на това си становище излага подробни доводи за наличие на всички законови изисквания.
Самото засегнато лице не се явява и не изразява позиция по същество на процесния спор.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице М. И. Г. е български гражданин, родена на ****г., с постоянен и настоящ адрес гр.София ж.к.**** и с ЕГН: **********.
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение № № ВНВR/923040017152/23 за налагане на финансова санкция, издадено от 1 несъдебен орган на изпращащата държава на 21.12.2023г. и влязло в законна сила на 17.01.2024г. е наложена на лицето санкция в размер на 340 евро.Административната отговорност на лицето е ангажирана във вр. с извършено на 25.05.23г. на територията на Австрия нарушение, изразяващо се в управление на МПС с ДК№ VB-853KL (А) със скорост, превишаваща с 47 км/ч. разрешената максимална такава от 70км/ч.
Видно от доказателствените материали, производството по налагане на финансовата санкция в издаващата държава е било писмено, като лицето е било уведомено съгл. нормативните правила на решаващата държава относно правото си на обжалване на решението и относно сроковете за обжалване, но не се е възползвало от предоставената му възможност и след влизането му в законна сила не е заплатил наложената му глоба.По делото също така е приложен и самият акт за налагане на финансовата санкция.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за изпълнени.
По същество на делото настоящият съд установява наличие на законовите условия за признаване на издадения несъдебен акт.Налице са формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от Закона – удостоверение по образец, ведно с превод на български език, като в отговор на изложени защитни възражения, съдът дебело подчертава, че горният нормативен регламент предвижда изпращане в превод само и единствено на издаденото Удостоверение, а не и на останалите придружаващи го документи.
В случая решението за налагане на финансова санкция е влязло в законна сила на 17.01.2024г., респ. представлява акт на държава членка на ЕС, подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се установява и фактът на уведомяване на лицето за възникналото му право на жалба.В тази вр. и отново в отговор на наведени от защитата доводи, се отбелязва, че в Удостоверението изрично се сочи обстоятелството на връчване на засегнатото лице на издадения акт за налагане на финансова санкция и за неговото уведомяване за правото на обжалване или за повторно разглеждане, като съдът не поставя под съмнение това обстоятелство, позовавайки се на принципа на добросъвестност и взаимно доверие.
Съобразно приобщените по делото доказателствени материали, засегнатото лице е наказано за извършено пътнотранспортно нарушение.
Последното, независимо че има аналог и в българското право (чл.182 ал.2 т.5 ЗДвП) е от кръга на посочените, за които не се изисква двойна наказуемост.Т.е. налице са законовите условия по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за признаване на решението за наложена финансова санкция. Законът обаче в нормата на чл.30 ал.3 регламентира и допълнителни предпоставки, които са нормативно определени в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ е въздигнато 2 наличие на местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Реп.
България, като в случая се касае за български гражданин, притежаващ регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на страната, а видно от изпратената от СДВР справка, лицето притежава в собственост и превозни средства.
На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на несъдебен орган представлява финансова санкция по см. на чл.3 ал.1 т.1 от Закона.
Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите, която може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити, засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е извършено на територията на Реп. Австрия и претендираната финансова санкцията надхвърля минималната граница от 70 евро.
С оглед всички изложени съображения съдът приема, че следва да признае конкретизираното по-горе решение на несъдебен орган на Реп.Австрия, поради което
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение, издадено от несъдебен орган на Република Австрия за налагане на финансова санкция на лицето М. И. Г., български гражданин, родена на ****г., с постоянен и настоящ адрес гр.София ж.к.**** и с ЕГН: **********, с което й е наложена глоба в размер на 340 евро за извършено в издаващата държава нарушение на правилата за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС.
След влизане на настоящото решение в законна сила и на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗПИИАКОРНФС за същото да се уведоми издаващата държава и органа по изпълнение НАП София
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3